Запознах се с Екатерина Станчева по повод събитието за борба с домашното насилие, което тя и нейните съратнички организираха в родния й град преди дни. Екатерина живее в София от 34 години, но сърцето я тегли към родния град, където през 2019 години по нейна идея група жени създават Първи дамския клуб за развитие на община Смолян. Оттогава досега те опитват за създават добро или да надграждат постигнатото от други. Екатерина силно вярва, че животът трябва да се съизмерва първо през призмата на човечността и после – всичко останало. Според нея независимо колко голям експерт е човек, ако неговите знания и умения се прилагат върху хората без нужното човешко отношение спрямо тях, то той е напълно безполезен, дори вреден. През целия си живот Екатерина вярва, че човек трябва да бъде полезен на общността и на обществото и твърди, че до голяма степен дължи тези убеждения на родителите си - прокурор и учителка, от които е наследила не само професията на юрист, но и стремежа към справедливост и уважението към хората.

Как и защо решихте да организирате събитие по темата за домашното насилие в Смолян?

В национален мащаб медиите всекидневно изнасяха данни за извършено домашно насилие. Регионално медийно отразяване на информация за подобни актове на домашно насилие също не липсваше. Всички ние от Клуба виждахме, че вълната от насилие, която ни залива отвсякъде, става все по-голяма, и че сме длъжни да направим нещо и ние. Логично проведохме срещи с директора на ОД на МВР-Смолян – г-н Костадин Пачеджиев, и главния разследващ полицай – комисар Сийка Забилева, на които срещи разговаряхме за работата им по домашното насилие и за това, с какво нашата гражданска, неформална организация би могла поне мъничко да помогне.

Видимо, институциите – МВР, Прокуратура, Съд, Агенция за социално подпомагане, работят съгласно разписаните норми, но случаите на домашно насилие се увеличават в областта, също така все още липсва изграден Кризисен център за жертвите на домашно насилие, липсва и Консултативен център за помощ на тези жертви. Все още битува разбирането за ненужната съседска намеса в грубите семейни скандали.

Срамът да се потърси помощ, въпреки че страданията от упражненото насилие са нечовешки и унизителни, все още го има.

Коментарът на д-р Благородна Макева на събитието потвърди проблемите в областта, със статистиката, че от 2020 г. до август 2022 г. на спешния телефон 112 са подадени над 1000 сигнала, като на 1 от всеки 10 сигнала се е изисквала и Спешна помощ, което означава, че животът на жертвата на домашно насилие е бил в опасност и че Този показател е по-висок с 2 процента от средния за страната.

Трябваше да измислим начин да забием камбаната в общността ни, но с различно досега звучене, така че да привлечем вниманието дори и на страхуващите и срамуващите се. Бяхме убедени, че е наложително присъствието на представители на институциите в града на това събитие, защото това ще скъси дистанцията с гражданите, ще е знак за обединеност в чисто човешки план, игнорирайки за момент административните правила. Почти като реализирането на една от мечтите на българите днес, да видят как един представител на властта обикаля с колелото си домовете на хората, задавайки обикновения въпрос – как я карат. Вярвам, че успешната формула на това да се поставиш в служба на хората означава, че трябва да излезеш от солидния кабинет и да разговаряш с хората. Няма как да възлагаш задачи, които не са обосновани от истината, видяна през собствените очи и усетена лично от сърцето ти.

Как местната общественост посрещна новината за това събитие и имаше ли много присъстващи на него?

Имайки пълната подкрепа от страна на ОД на МВР – Смолян, по отношение на тяхната експертиза по тази тема и съдействието на председателя на Народно читалище "Кирил Маджаров – 1866" – г-н Николай Даритков, ние започнахме да поглеждаме към външни за област Смолян лица, свързани с темата за домашното насилие. Разпознахме ги бързо, не се наложи да ги увещаваме. Казаха, че ще пристигнат и ще помогнат. Нито дума за възнаграждение. Не се наложи дори да обясняваме за скромните ни възможности. За всички тях, темата за домашното насилие се оказа по един или друг начин смислена, преживяна или дълбоко каузална. Усещах, че са диаманти, всеки един със свой собствен блясък, от който щеше да засияе тази толкова болезнена тема и по този начин да докоснем повече хора.

Така, гражданите на Смолян и околните населени места имаха възможността да чуят и видят пет изключителни дами – Мария Касимова-Моасе, Благородна Макева, Катя Кръстанова, д-р Росанка Венелинова и Наталия Симеонова. Всяка една от тях поднесе на аудиторията - по свой уникален начин, познанията си по темата за борбата срещу насилието. През увлекателно, представената експертиза и преживяното, салонът на старото устовско читалище се запълни от топла, откровена и вълнуваща атмосфера, създадена от известен журналист, преживял насилието; от лектор и автор на публикации и доклади в областта на защитата от домашно насилие; от психолог; от психиатър; от прочут телевизионен водещ, правещ към този момент проект, посветен на тази болезнена тема.

          Салонът на читалището беше пълен. Интерес имаше.

Признавам си, в началото на организацията имахме притеснения относно посещаемостта, въпреки известните ни гости, защото получихме няколко обаждания от жени, които казваха, че имат притеснение да присъстват, заради вероятността да ги идентифицират като жертви на насилие. Това ни стресна. Поканата, която разгласихме по всевъзможни пътища, не беше адресирана до жертви на насилие. Пояснителната ни кампания категорично анонсираше потвърденото вече присъствие на полицаи, на председатели на съдилища, на окръжен прокурор, на психолози, на учители, ученици и др. Трябваше да се направи нещо! И измислихме.

Продължава на следващата страница...