Запознах се с Екатерина Станчева по повод събитието за борба с домашното насилие, което тя и нейните съратнички организираха в родния й град преди дни. Екатерина живее в София от 34 години, но сърцето я тегли към родния град, където през 2019 години по нейна идея група жени създават Първи дамския клуб за развитие на община Смолян. Оттогава досега те опитват за създават добро или да надграждат постигнатото от други. Екатерина силно вярва, че животът трябва да се съизмерва първо през призмата на човечността и после – всичко останало. Според нея независимо колко голям експерт е човек, ако неговите знания и умения се прилагат върху хората без нужното човешко отношение спрямо тях, то той е напълно безполезен, дори вреден. През целия си живот Екатерина вярва, че човек трябва да бъде полезен на общността и на обществото и твърди, че до голяма степен дължи тези убеждения на родителите си - прокурор и учителка, от които е наследила не само професията на юрист, но и стремежа към справедливост и уважението към хората.
Как и защо решихте да организирате събитие по темата за домашното насилие в Смолян?
В национален мащаб медиите всекидневно изнасяха данни за извършено домашно насилие. Регионално медийно отразяване на информация за подобни актове на домашно насилие също не липсваше. Всички ние от Клуба виждахме, че вълната от насилие, която ни залива отвсякъде, става все по-голяма, и че сме длъжни да направим нещо и ние. Логично проведохме срещи с директора на ОД на МВР-Смолян – г-н Костадин Пачеджиев, и главния разследващ полицай – комисар Сийка Забилева, на които срещи разговаряхме за работата им по домашното насилие и за това, с какво нашата гражданска, неформална организация би могла поне мъничко да помогне.
Видимо, институциите – МВР, Прокуратура, Съд, Агенция за социално подпомагане, работят съгласно разписаните норми, но случаите на домашно насилие се увеличават в областта, също така все още липсва изграден Кризисен център за жертвите на домашно насилие, липсва и Консултативен център за помощ на тези жертви. Все още битува разбирането за ненужната съседска намеса в грубите семейни скандали.
Срамът да се потърси помощ, въпреки че страданията от упражненото насилие са нечовешки и унизителни, все още го има.
Коментарът на д-р Благородна Макева на събитието потвърди проблемите в областта, със статистиката, че от 2020 г. до август 2022 г. на спешния телефон 112 са подадени над 1000 сигнала, като на 1 от всеки 10 сигнала се е изисквала и Спешна помощ, което означава, че животът на жертвата на домашно насилие е бил в опасност и че Този показател е по-висок с 2 процента от средния за страната.
Трябваше да измислим начин да забием камбаната в общността ни, но с различно досега звучене, така че да привлечем вниманието дори и на страхуващите и срамуващите се. Бяхме убедени, че е наложително присъствието на представители на институциите в града на това събитие, защото това ще скъси дистанцията с гражданите, ще е знак за обединеност в чисто човешки план, игнорирайки за момент административните правила. Почти като реализирането на една от мечтите на българите днес, да видят как един представител на властта обикаля с колелото си домовете на хората, задавайки обикновения въпрос – как я карат. Вярвам, че успешната формула на това да се поставиш в служба на хората означава, че трябва да излезеш от солидния кабинет и да разговаряш с хората. Няма как да възлагаш задачи, които не са обосновани от истината, видяна през собствените очи и усетена лично от сърцето ти.
Как местната общественост посрещна новината за това събитие и имаше ли много присъстващи на него?
Имайки пълната подкрепа от страна на ОД на МВР – Смолян, по отношение на тяхната експертиза по тази тема и съдействието на председателя на Народно читалище "Кирил Маджаров – 1866" – г-н Николай Даритков, ние започнахме да поглеждаме към външни за област Смолян лица, свързани с темата за домашното насилие. Разпознахме ги бързо, не се наложи да ги увещаваме. Казаха, че ще пристигнат и ще помогнат. Нито дума за възнаграждение. Не се наложи дори да обясняваме за скромните ни възможности. За всички тях, темата за домашното насилие се оказа по един или друг начин смислена, преживяна или дълбоко каузална. Усещах, че са диаманти, всеки един със свой собствен блясък, от който щеше да засияе тази толкова болезнена тема и по този начин да докоснем повече хора.
Така, гражданите на Смолян и околните населени места имаха възможността да чуят и видят пет изключителни дами – Мария Касимова-Моасе, Благородна Макева, Катя Кръстанова, д-р Росанка Венелинова и Наталия Симеонова. Всяка една от тях поднесе на аудиторията - по свой уникален начин, познанията си по темата за борбата срещу насилието. През увлекателно, представената експертиза и преживяното, салонът на старото устовско читалище се запълни от топла, откровена и вълнуваща атмосфера, създадена от известен журналист, преживял насилието; от лектор и автор на публикации и доклади в областта на защитата от домашно насилие; от психолог; от психиатър; от прочут телевизионен водещ, правещ към този момент проект, посветен на тази болезнена тема.
Салонът на читалището беше пълен. Интерес имаше.
Признавам си, в началото на организацията имахме притеснения относно посещаемостта, въпреки известните ни гости, защото получихме няколко обаждания от жени, които казваха, че имат притеснение да присъстват, заради вероятността да ги идентифицират като жертви на насилие. Това ни стресна. Поканата, която разгласихме по всевъзможни пътища, не беше адресирана до жертви на насилие. Пояснителната ни кампания категорично анонсираше потвърденото вече присъствие на полицаи, на председатели на съдилища, на окръжен прокурор, на психолози, на учители, ученици и др. Трябваше да се направи нещо! И измислихме.
Продължава на следващата страница...
Разбрали сериозността на ситуацията, дамите от Клуба се събраха в кантората ми в рамките на половин час направихме с подръчни средства видеоклип, в който всяка от нас казва, че не е жертва, но ще присъства на събитието, за да се научи да разпознаваме насилието, да знае как да помага в такива случаи и т. н. Признавам, не беше лесно, заради липсата на умения да стоим и да казваме нещо пред камера, но рискувахме. По-късно установихме, че публикацията за събитието и видеото към нея е достигнала над 4 000 души.
Кои местни институции подкрепиха събитието? Как оценявате липсата на представители на общината и в същото време – присъствие на представители на вероизповеданията?
Заедно с комисар Сийка Забилева и журналиста Елена Павлова се срещнахме в нарочно уговорени срещи с Окръжния прокурор – г-н Недко Симов, с председателя на Окръжния съд – г-н Петър Маргаритов и с г-жа Сийка Златанова – председател на Районния съд. На събитието разпознахме първите двама и изказваме към тях сърдечната си благодарност, защото проявеното уважение към усилията на нашата гражданска, неформална организация, да разбуни една тема, предизвестена като тежка за справяне заради народопсихологията в този край, се разчете от всички като обединеност, взаимопомощ, надграждане, надскачайки правомощията по закон, функционалните задължение и евентуалният личен граждански принос.
На събитието присъства и зам.-областният управител г-н Христо Станчев. Разбира се и представители на ОД на МВР Смолян. Вие сте поредният човек, който ми задава въпроса за отношението към събитието от страна на Община Смолян. Ще отговоря по следния начин. Сметнали са за необходимо и достатъчно да изпратят длъжностно лице с функции по връзки с обществеността.
По отношение на представителите на вероизповеданията бих искала да изкажа от името на всички от Клуба, благодарност към Районния мюфтия на Смолян – г-н Неджми Дъбов и Архиерейския наместник на Смолянска духовна околия, Негово Преосвещенство Смоленски епископ Висарион, които изпратиха свои представители на събитието. Отец Запрян Шиков, г-н Изет Джалев – наместник районен мюфтия на Девин и г-н Вахди Бозов – секретар на Районно мюфтийство – Смолян, внесоха безспорно специална духовност в залата, така нужна на всички. Сърдечно им благодарим и се надяваме да бъдат до нас винаги и да ни подкрепят.
Уважението към сериозността по темата за насилието, съпричастността и мисълта не само за хората, но и за страната, в която живеем, трябва де се предоставя и онагледява на обществеността винаги и непоколебимо от институциите, едва тогава единиците на тази общественост ще придобиват увереност, смелост и отговорност за справяне с проблемите, в пъти по-големи от обичайните.
Кои са най-важните изводи, които направихте?
Домашното насилие е с тревожна тенденция с нарастващ интензитет в Смолянска област. Някои от институциите в областта смятат, че актовете на домашно насилие са малко, което предопределя неслучването на кризисните центрове, на консултативните центрове за социална и др. адаптация на пострадалите от домашно насилие.
Неглижирането на събития на гражданското общество, въпреки че именно към това общество резонират най-чувствително и обективно проблемите с домашното насилие.
Гражданските събития се обвързват с политически такива, като подобен вид незряло поведение вреди на обществото и не допринася изобщо за неговото развитие.
Подобни събития трябва да се провеждат в цялата страна, защото имат голям смисъл и предполагаема голяма полза.
Пробудихме немалко хора и искрено смятаме, че предадохме не малка увереност за това, че човек има изход, дори когато се намира в безнадеждни или невъзможни ситуации.
Институциите задължително трябва да участват в гражданските инициативи, защото участието на гражданите в процесите, предпоставя формулирането на по-правилни политики и оттам – вземането на прецизни решения.
Как и защо създадохте вашия Дамски клуб?
Създаването на Първи дамски клуб за развитие на община Смолян се прегърна от моите близки приятели и съученици в родния ми град, при едно от честите ми завръщания там. През 2019 г. учредихме Клуба. Приличахме на комитите от миналото, но с идеята да създаваме добро или да надграждаме направеното от другите добро. Нямаше никакво значение, колко се различаваме една от друга – професионално, религиозно, партийно и т. н. Бяхме наясно, че създаваме една чудна сила, насочена само с мисълта да помагаме на хората – с каквото можем, когато преценим, използвайки за това само собствени средства, енергия и време.
Събрахме се заради добруването на общността, а различността ни се оказа по-скоро успешна формула, защото обединихме различието в името на общочовешки каузи, засягащи по еднакъв начин всички хора.
Какви са следващите ви стъпки в борбата срещу домашното насилие в Смолян и региона?
Ще направим собствен анализ на възможностите за създаване на кризисен център, анализирайки съществуващите в момента данни, включително и за наличието на неизползваеми сгради и помещения на територията на града. Ще търсим съпричастност от бизнеса в областта във връзка с евентуална необходимост от ремонтиране, оборудване и обзавеждане. Иска ни се да направим срещи с местните психолози. В Агенция за социално подпомагане в София, също ще имаме доста работа. Ще се постараем да помогнем и с нещо повече от отминалото събитие. Как ще се справим, ще видим.
Дамите от Първи дамски клуб за развитие на община Смолян са добротворци, носят силата, енергията и желанието да променят мястото, в което живеят в по-добро, а качеството на живот – по-достойно. Всяка една от тях е направила своята крачка встрани от своето ежедневие, за да е полезна на обществото. Сигурна съм, че усилията им не са напразни. Благодарна съм, че присъстват в живота ми.
