ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елена Карагьозова: Фотографията за мен е нещо, без което вече не мога да живея!

Елена Карагьозова: Фотографията за мен е нещо, без което вече не мога да живея!

Окото на твореца вижда по различен начин света. Елена Карагьозова не търси красивото в света – тя е заобиколена от него. Може би човек трябва да е щастлив, за да има сетива за красотата. Ели има и доказателства – трите й дъщери: Ана-Мария (11 години), Ивайла (7 години) и Андреа (3 години). 
 
Нейното семейство е това, с което се гордее най-много, а аз съм запленена от таланта й. В студиото, което е устроила в Асеновград, идват хора точно тя да снима децата им, от цяла България, Италия, Египет и Индия, както сама сподели, с преводач. Просто красивата Елена Карагьозова е топ фотограф. Участва и печели Международни конкурси в Европа с художествената детска фотография, с която се конкурира с най-добрите. Снима и за български марки детските колекции, както и кориците на някои издания за бебета и деца, не само в България, но и в Германия.
 
Покорила е Китай, има нейно интервю в специализираното списание Ted MAG, американското списание за професионална техника и дистрибуция, познато в цял свят. Китайците са пожелали за тяхното издание на Ted MAG да интервюират точно нашето момиче, редом със съвременни световноизвестни фотографи. Нейна снимка „Levender girl“ е откупена също от Китай и е отпечатана на дизайнерска карта, както и е рекламна снимка на компанията AFU. Сега тя се състезава с най-добрите.
 
В съвсем скорошното ни запознанство, тя сподели следното: „Когато човек е заобиколен от красиви неща, светът е прекрасен, а те са навсякъде, стига човек да иска да ги види.“. Не спирам да се чудя как гледа трите си деца и в същото време е толкова успешна млада жена в това, което е нейна професия. Имах и други въпроси към нея:
 
Ели, какво е фотографията за теб – призвание, работа, хоби?
 
Фотографията за мен е хоби, но и нещо, без което вече не мога да живея!
 
Разкажи нещо за работата си с деца – как се насочи към подобен тип фотография?
 
През 2009 година реших да си купя първата DSLR камера и от там започна всичко. Мъжът ми бе инициаторът на всичко това, виждаше ме как отделям твърде много време да снимам храна, интериор, тревички и цветенца с едно малко фотоапаратче и един прекрасен ден ме изненада с този незабравим подарък. Два дни по късно вече бяхме в Египет и, все още незнаейки нищо за фотографията, не спрях да снимам, естествено на автоматичен режим, се опитвах да направя нещо различно, за моя изненада тогава направих едни интересен портрет на една мистериозна египетска женa.

Връщайки се от това вдъхновяващо място, бях още по-запалена по фотографията и тогава усетих, че камерата винаги ще бъде в ръцете ми. Исках да правя на децата си различни и интересни снимки, защото аз имам много малко такива като дете и винаги ми е било интересно как съм изглеждала и какво се е случвало с мен през първата ми година. През това време бях в поредното си майчинство и времето в което децата спяха, аз прекарвах на компютъра, за да разглеждам снимки и да чета за всичко, което ме интересуваше, а след това се опитвах да изпробвам на практика нещата.
 
Нещата ставаха много бавно, имах чувството, че тъпча на едно място, никога не получавах това, което си представях и исках и все още е така. Не спирах да търся места, на които да получавам критика, места, на които нивото е високо, критиката - остра. Децата са най-вдъхновяващото нещо за мен, техният свят е различен, а снимайки деца аз се пренасям в него. Обичам много децата, не случайно имам и три вкъщи, те са истински, много откровени и мили същества.
 
Как ти идват идеите за снимките - с готови декори, аранжировка, интериор ли разполагаш или й трябва време на идеята да се роди?
 
Идеите никога не идват просто ей така от въздуха, разговаряла съм с много хора на тази тема, тъй като съм получавала доста негативни емоции за това, че съм имитирала някого, опитвам се да обясня на повечето хора, че ако даден човек след раждането си бъде затворен в една бяла стая, в която няма нищо и през живота си не вижда нищо, той никога не би родил идея, просто защото няма натрупана зрителна информация, всичко, което виждаме през живота си съзнателно или не, се търси и цели от хората, така се раждат идеите на всички, но малко хора биха си признали това. Аз лично не спирам да трупам зрителна информация, оттам идват и идеите, разбира се, винаги със свой почерк. Много често и самите деца измислят интересни неща, но много често и неща, които те измислят, след това съм виждала, че са били снимани от друг човек по друго време.
 
Тук мога да ви разкажа една интересна моя история. Когато бях в първи клас и пишех поредната си домашна работа, изведнъж ми свърши химикалката. Майка ми е медицинска сестра и у нас винаги има много спринцовки, та изведнъж ми хрумна идея, че мога да си направя химикал от спринцовка, след две минути имах вече интересен химикал, който се превърна в желан обект на много мои познати деца (така изчезнаха, естествено, и голяма част от спринцовките на майка ми). Няколко месеца по-късно отварям да разгледам поредния брой на БТА "Паралели" (вкъщи се купуваше редовно) и там имаше рубрика за неща, открити от хората и какво да видя, моят химикал беше измислен от някакъв американец преди мен, гледах и не вярвах на очите си, тогава все още малко дете, това създаде много въпроси без отговори, сега обаче - вече доста поуки.
 
Идеи за снимки черпя от всякъде, дори от природата, вглеждам се във всеки дребен детайл и във всяко нещо, виждам снимки на всякъде... Скоро при един мой пореден въпрос, баща ми ме попита: "Има ли нещо в живота, което да не ти трябва за снимки...?" За някои идеи ми трябва време да си набавя всички неща, за други нещата стават случайно (те всъщност са най-хубавите). Имало е случаи, в които съм подготвяла дадена серия снимки с години и все нещо се е случвало и не съм могла да я осъществя...
 
Ели, ти си не само участник, но и победител в международни конкурси, но всеки талант има пред себе си друг, от който да се учи. Имаш ли предпочитан авторитет в твоята сфера – фотографията? В кой жанр?
 
Разбира се, имам любими фотографи, това са Magdalena Berny, Bill Gekas, Елена Карнеева, Adriana Varela, Elena Gromova, Monika Koclajda и много други. Определено харесвам детската художествена фотография, носи ми специално усещане, пренасяме назад във времето, това е фотография, която бих сложила на стените си и бих гледала с часове.
 
Как получи интервю в специализираното списание Ted Mаg, при това в китайското издание?
 
Интервюто за Ted Mag , като всяко друго беше изненада за мен. Винаги се чудя, защо хората са харесали моята фотография, аз все съм недоволна от себе и от постигнатото и за това и съм отказалa толкова много интервюта, винаги се чувствам неудобно да занимавам хората със себе си.
 
От Ted Mag получих имейл, в който искаха да вземат интервю от мен и държаха да изпратя точно определени снимки, имейла започваше с думите "Нашите читатели са запознати с вашето творчество...".
 
Интервюто беше на английски, с китайският щеше да е доста трудно, но пък ми беше интересно да го видя и на китайски, веднага щом списанието беше в ръцете ми, то пътува близо три месеца до мен. Беше изненада да видя на съседната страница интервю на моя идол Елена Карнеева – вълнуващо е да се наредиш сред хора, на които се възхищаваш.
 
Разкажи за снимката „Lavender girl“ и компанията AFU, която я е откупува от теб? С какво се занимава?
 
"Lavender Girl" е една от любимите ми и много специални снимки. Един прекрасен ден, разглеждайки отново писмата в имейла си, попаднах на едно писмо, за пореден път на китайски, близо три месеца трих тези писма с мисълта, че са Спам, но този път реших да видя за какво става въпрос, четях и не вярвах, че някой може да прояви интерес към моя снимка, върнах се да чета отново.
 
Писмото започваше така: "Здравейте Елена Карагьозова, ние от AFU, проявяваме интерес към Вашата снимка, компанията ни е на трето място по големина в света и се занимава с етерични масла и т.н". След което аз категорично отказах и така продължихме да преговаряме още няколко месеца, докато тези хора не ми доказаха, че са сериозни и държат наистина много на моята снимка и модела на нея. Снимката ми беше продадена, още през първата година тя беше отпечатана на дизайнерска кредитна карта в Китай.
 
Снимка на Ели Карагьозова е номинирана за календара на Никон 2014-2015 г. до края на месеца ще е явно и кои снимки ще влязат в него. Стискаме й палци!
 
 


Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото
ОТ ГРАДА
17 май 2022 | Общество

Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото

Разнобой в страните от Европейския съюз за това от кога и как да се въведе ембаргото над Русия за петролни...