ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ели Шербан: Бижутата ми са изява на красотата на Вселената, извираща в мен

Ели Шербан: Бижутата ми са изява на красотата на Вселената, извираща в мен
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Радвам се на обстоятелства, които ме срещат с Ели Шербан. Тя е дизайнер и бижутер, родена във Варна, носи румънска фамилия (на дядо й), но от години живее на о-в Родос, Гърция. Нейни бижута са предлагани от Capasca и Seven Seconds, били са и по страниците на многотиражните ни модни и лайфстайл издания като Playboy, ELLE, Cosmopolitan, Beauty и др.

Тя придобива дългогодишен и незаменим опит, пътешествайки по света, за да изнамери най-красивите камъни и орнаменти за бижутата си. Не натрапва това, който е видяла, както и таланта си, но той неимоверно присъства в нейните изящни творения. За известно време е в България, за да види дъщеря си - Белла, която има поне година още, докато завърши балетно училище във Варна и да реши как и къде иска да живее и израства.

Задавам й няколко въпроса, за да стигна до нея, да пропътувам и видя някои от местата, на които е била, и да разбера какво е да пътуваш по света, макар и по работа.

Как стана дизайнер на бижута? Какви бяха първите ти бижута?

Преди бижутата правих 10 години детски дрехи и аксесоари в марката "Bebelino". Но се чувствах затворена и реших да правя бижута, цял живот съм плела на една кука. За да пътуваш ти трябват цел и пари – тръгнах да пътувам и да правя бижута. Послушах сърцето си. Започнах да плета едни цветчета на една кука и ги нанизвах и съчетавах с полускъпоценни камъни. И така имах цел и причина и да пътувам за материалите и орнаментите за моите бижута. Правя бижута през последните 10 години, първите ми 5 колекции носят имената на 5 интересни за мен жени, които ме удивиха, заради заложения контраст в тях и среда, в която ги открих и срещнах.

Кои са те?

“Bella” – на дъщеря ми, тя е балерина. Сама участва в колекцията, посветена на нея като създаде тийн линията Bella Sherban accessories.

“Carolyn" – американка, художничка, срещнах я в Калифорния. Това е едно от любимите ми места по света, бижутата изразяват връзката ми с него и с нея.

"Seliha" българска циганка, която срещнах в един автобус. Тя ми даде това усещане, след като ми разказа историята на живота си, усещане за  цветността. Впечатлих се, знаете какво разказват за циганите, те са всичко лошо и мръсно, с което обществото ги свързва. Аз нямам много контакти и може би затова се впечатлих от техния усет към музиката, към любовта, живота в катун, движението. Те са контраст за нас и цветността на живота.

"Rebekah" – австралийка, дипломант в Багдад, по време на войната в Багдад – отново контрастът ме привлече - тя бе толкова нежна и женствена, работеше в посолството в Багдад, в този мъжки свят на войната, в буквалния смисъл.

"Seyma" –холандка, с мюсюлмански произход. 20-годишна, студент по моден дизайн. Отново човек на контраста, носеща двата свята – модерния и закостенелия и религиозен едновременно. Срещнах я в Истанбул – млад, различен човек. В този град мостовете на религиите се пресичат, културите се пренасищат, докосват се, обменят, усещането за мен е срещата на Изтока със Запада.

Бижутата ми са моята гледа точка, това, до което успявах да се докосна и да видя.

Липсват ли ти приятелите ти във Варна и в България?

Това е много смешно, защото във Варна не са ми останали приятели, в смисъл, че те също живеят в чужбина, даже аз последна като че ли напуснах. И все се завръщах, и все още го правя. Като спирка между два свята – и тук, и там. Спрях между Варна и Родос. Последните 2 години не съм се връщала обаче.

Какво е Варна за теб?

Варна е културен център за мен, а на острова - там няма сцени, театри – нещата, с които съм пораснала. Родос за мен е древно светилище, не съм аз, която сега ще разказвам дълбоката му и древна история, но това е затворен свят, различен свят.

Сега Варна е променена, аз съм променена, хората, които бяха, ги няма, сякаш и за мен е логично да ме няма. Атмосферата е друга тук.

Във Варна се движих в едни среди на хора музиканти, художници, артисти, архитекти, дизайнери. Усещането за подобна общност ми липсва, отношението към арт, музика, изкуство… И няма да повярваш, но понякога дори "Cubo" (бар в Морската градина на плажа) ми липсва, защото тук стават спонтанни срещи, защото кръгът, в който се движех, идваше често тук, децата ни израснаха на брега.

Лесно ли взе решение да живееш на Родос?

Да. Пътувах много, но винаги се връщах, защото Белла беше по-малка, тя засега е тук, във Варна, ходи на училище, а моето преместване стана инцидентно. Не съм имала идея да оставам. И дори първият път беше като спонтанно пътуване дотам. Стана съвсем естествено развитие, без план и идея… това моето оставане. Чистотата, контактът с природата е осезаем там – камъни, слънце, плажове, уединение, маслиновите дървета, изолираността на острова, прекия досег с неподправена природа, в чист вид. Аз съм дълбоко свързана с водата и едни камъни – това си е моята „лична лудост”.

Като пътуваш, искаш по-скоро да се свържеш или да избягаш от някого?

Свързва ме с мен самата. Нашата връзка с хората и местата е нашата лична връзка с нас самите. Стигам до себе си след всяко пътуване. И като намериш себе си – спираш и оставаш. Няма какво да търсиш повече. Намерих се в Родос и затова съм там засега.

Имам приятели, познавам много хора, но те са пръснати по света. Не ми липсват, защото връзката ми с тези хора е дълбоко в мен. Нали знаеш, без значение дали хората се чуват и виждат, сърцата имат свой език и остават свързани извън времето и пространството.

Какво непременно искаш да видиш на мястото, на което се намираш?

Обичам пазарите, разглеждам ги с часове и по работа, и защото ми харесват, обикалям. Също кафетата до пазарите, на които старите хора си пият кафето, говорят си. Харесва ми да ги наблюдавам.

Мечтаеш ли да видиш още нещо от света?

Засега съм намерила пристанище, новите места не са мечти. Имам мое тълкуване за нещата, че местата и сърцата си говорят. Не мечтая, нямам брошури и реклами на бюрото си, а платове и мъниста. Живея спонтанно, сега занимавам с еднопосочен билет от Варна. Да живееш в този момент е важно за мен. Това е моята „Мечта”. Тук и сега.

Иначе, поднових марката "Bebelino", нея може да видите в сайта ми като Elie Sherban and Friends, както и бижутата, които правя сега.

Защо са толкова харесвани?

Красотата и усещането ни за нея са заложени вътре в нас. Влагам всичко, което съм научила и видяла през годините. Това, че имах възможност да пътувам, да се сблъскам с много култури, това, че все още го правя, е ценен дар за мен. Отчитам всичко, което Вселената ми поднася и съм благодарна. Живея в този момент, не се връщам назад, не мисля за напред, концентрацията ми е в сега. Бижутата ми са изява на този момент, моя семпъл начин да изразя красотата на Вселената, извираща вътре в мен.

След известно колебание Ели Шербан все пак се е реши да организира и свой блог, в който да включва снимки и описание на местата и усещането за космичната предопределеност, с което се е сблъскала. А нейни бижута могат да се открият в онлайн магазина й , както и в Boho(m)Artket.

С бижу на Ели Шербан ще носите енергията на всемира, и мирогледa, който е почерпила от опита в пътуване и срещи с други култури, мъдростта отвъд границите и религиите.