ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елиф Шафак: „Когато пиша, се чувствам свободна“

Елиф Шафак: „Когато пиша, се чувствам свободна“

Снимки: Zeynel Abidim

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Вече три години Елиф Шафак живее в самоналожено изгнаничество в Лондон и не смее да се върне в родината си поради страх от арест – тя попадна в списъка на турската прокуратура с писатели, обвинени, че в романите им се говори за сексуално насилие. Сега търси любимия си Истанбул (който е един от главните герои в книгите й) чрез храната, вкусовете и малките уютни дворове в британската столица, сподели наскоро писателката пред The Guardian. “Истанбул е град на разбитите сърца“, както го нарича в романа „Копелето на Истанбул“, един от първите, за които получава обвинения в обида, но след това е оправдана. Принудена да бъде далеч от него е нещо, което може би не по-малко разбива сърцето й, този „дом на прогонените, но и непритежаван от никого.“

В началото на месеца Шафак влезе във финалния списък за наградите „Букър“, за които е номинирана с последната си книга – „10 минути и 38 секунди в този странен свят“, която разказва за Лейла, момиче от публичен дом, и нейните спомени. Всяка глава започва с различен вкус – от аромата на кардамоново кафе до динята, подправена с козе сирене, и всеки от тях героинята свързва с важен момент от живота си. Събрани заедно, всички тези спомени отново нареждат пъзела, наречен Истанбул. Градът на контрастите, който „ни гледа през открехнатата двойна балконска врата с любезна усмивка и язвително пламъче в бездънните си аметистови очи“ (така го описва в „Трите дъщери на Ева“). Обича го този град Елиф Шафак и можем да си представим колко трудно е да не може да се разхожда по бреговете му. Там, край Босфора, из малките улички на Ортакьой, едно от любимите й места в него.

Въпреки че пише основно на английски и преди десет години заживява в Лондон със съпруга си – турския журналист Еюп Джан, който също е в черния списък на Ердоган, писателката прекарваше голяма част от времето си в Истанбул. Поне до момента, в който книгата й „Трите дъщери на Ева“ и две от по-ранните й произведения не са иззети от турските власти, определени като непристойни.

„Тъй като пиша за сексуалния тормоз и насилието над жени, полицията е завела книгите ми в прокуратурата. Те се хващат за едно изречение, нещо, казано от самия герой, и го приписват на писателя. Когато си жена, атаките са още по-тежки“, споделя Шафак. Следват онлайн нападки срещу нея, включително и от радикални ислямистки групи, което дава нови поводи на властите да я разследват. Публичното й признание, че е бисексуална, още повече разпалва недоволството на онези, които не могат да приемат различното и които определят това като недопустимо.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...