Вече три години Елиф Шафак живее в самоналожено изгнаничество в Лондон и не смее да се върне в родината си поради страх от арест – тя попадна в списъка на турската прокуратура с писатели, обвинени, че в романите им се говори за сексуално насилие. Сега търси любимия си Истанбул (който е един от главните герои в книгите й) чрез храната, вкусовете и малките уютни дворове в британската столица, сподели наскоро писателката пред The Guardian. “Истанбул е град на разбитите сърца“, както го нарича в романа „Копелето на Истанбул“, един от първите, за които получава обвинения в обида, но след това е оправдана. Принудена да бъде далеч от него е нещо, което може би не по-малко разбива сърцето й, този „дом на прогонените, но и непритежаван от никого.“
В началото на месеца Шафак влезе във финалния списък за наградите „Букър“, за които е номинирана с последната си книга – „10 минути и 38 секунди в този странен свят“, която разказва за Лейла, момиче от публичен дом, и нейните спомени. Всяка глава започва с различен вкус – от аромата на кардамоново кафе до динята, подправена с козе сирене, и всеки от тях героинята свързва с важен момент от живота си. Събрани заедно, всички тези спомени отново нареждат пъзела, наречен Истанбул. Градът на контрастите, който „ни гледа през открехнатата двойна балконска врата с любезна усмивка и язвително пламъче в бездънните си аметистови очи“ (така го описва в „Трите дъщери на Ева“). Обича го този град Елиф Шафак и можем да си представим колко трудно е да не може да се разхожда по бреговете му. Там, край Босфора, из малките улички на Ортакьой, едно от любимите й места в него.
Въпреки че пише основно на английски и преди десет години заживява в Лондон със съпруга си – турския журналист Еюп Джан, който също е в черния списък на Ердоган, писателката прекарваше голяма част от времето си в Истанбул. Поне до момента, в който книгата й „Трите дъщери на Ева“ и две от по-ранните й произведения не са иззети от турските власти, определени като непристойни.
„Тъй като пиша за сексуалния тормоз и насилието над жени, полицията е завела книгите ми в прокуратурата. Те се хващат за едно изречение, нещо, казано от самия герой, и го приписват на писателя. Когато си жена, атаките са още по-тежки“, споделя Шафак. Следват онлайн нападки срещу нея, включително и от радикални ислямистки групи, което дава нови поводи на властите да я разследват. Публичното й признание, че е бисексуална, още повече разпалва недоволството на онези, които не могат да приемат различното и които определят това като недопустимо.
Има още...
„Научих се да обръщам внимание на читателите, а не на тази лудост. Да бъдеш писател в Турция, е малко като да бъдеш целуван по едната буза и удрян по другата“, казва още Елиф и се опитва да води тези политически битки така, както е умее най-добре – посредством думите и въображението си. За нея противоотровата на авторитарната власт и религиозната нетолерантност се крие в изкуството, музиката, творчеството и дори в храната. Неслучайно в книгите й я описва толкова детайлно и ароматно, въпреки че самата тя не умее да готви.
Умее обаче да ни вдъхновява Елиф Шафак. Прави го и чрез книгите си, където сред толкова красиво написаните редове всеки намира частица от себе си. Прави го и чрез участията си в TED Talks, където често е споделяла и личната си история. Родена в Страсбург, където баща й учел за докторска степен по философия, тя разказва за първите си спомени, за това как къщата им била пълна със студенти и имигранти, които четели Жан Пол Сартр. Когато бракът на родителите й се разпаднал, се наложило двете с майка й да се върнат у дома – в консервативното й семейство в Анкара. Вместо да й намерят нов съпруг обаче, бабата на Шафак настоявала майка й да завърши образованието си. Впоследствие става дипломат, с което започва номадският им живот. Именно от своята баба Елиф попива голяма част от историите, които по-късно вплита в романите си.
Днес, засегната от атаките срещу интелектуалната свобода и виждайки как се увеличава насилието над жени не само в Турция, писателката се опасява, че тази нетолерантност все повече се разпространява, дори и в западния свят. „Когато за първи път дойдох в тази страна, мислех, че британците са много по-спокойни, що се отнася до политиката. Вече не мисля, че това е така“, споделя още пред The Guardian Шафак и допълва, че тази тенденция първо трябва да бъде разбрана, преди да може да бъде преодоляна.
И въпреки че я определят за смела, тя веднага би опровергала това с думите, че всъщност се бори често с тревожността. „Но когато пиша роман, се чувствам свободна.” Едва ли някой скоро ще спре потока на думите й, нито ще я направи по-малко свободна, но поне засега трябва да живее като чужденец, разделен от най-голямата си любов – Истанбул. Но... „кой е истинският чужденец – този, който живее в чужда страна и знае, че принадлежи на друга, или този, който живее като чужденец в родната си страна и няма страна, на която да принадлежи“, както пише в „Светецът на незбежната лудост“. И ще продължим да търсим отговорите й в книгите. Там, където „държеше думите в ръцете си като яйца, които се канеха да се излюпят, и малките им, изпълнени с живот сърчица туптяха в дланите й.“
Кои са другите ни любими съвременни писателки
