ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елиф Шафак - повелителката на любовта

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Когато разбрах, че новата ѝ книга "10 минути и 38 секунди в този странен свят" е номинирана за награда "Букър", посрещнах новината с подобаващо вълнение, което ме провокира да се върна малко назад в емоциите си около срещата с някои от книгите на Шафак. Но преди това ще обещая тържествено на себе си, че няма да пропусна историята на Лейла, която ще ме потопи в чувствените ѝ спомени за живота.

Те нахлуват в главата ѝ минути след като е намерила смъртта – вкусът на подправената козя яхния, от пожертваното от баща ѝ животно при дългоочакваното раждане на син; гледката на бълбукащите епилиращи ленти от лимон и захар, които жените нежно нанасят по краката си, докато мъжете посещават джамията; ароматът на кардамоново кафе, което Лейла споделя с красив ученик в публичния дом, където работи. Всеки спомен води към големите приятели, които жената е спечелила в ключови моменти от живота си – приятели, които сега отчаяно се опитват да я намерят. 

Елиф Шафак е една от любимите ми писателки на новото време. Влюбих се в нея още когато прочетох "Любов". Влюбих се, защото и аз като нея обичам красиво подредените думи, омагьосвам се от стиховете на Руми и вярвам, че правилата на истинската любов са вечни. Изгубих се в историята на "Любов", като признавам – и досега тя е най-близка на сърцето ми, въпреки че отдавам значимото и на "Копелето на Истанбул“, "Чест“ и  "Дворецът на бълхите“.

Винаги се вълнувам от успехите на турската писателка, защото благодарение на книгите ѝ я усещам наистина близка. Преди време намерих себе си и в "Черно мляко" – книгата, в която животът и чувствата на Шафак са в центъра на повествованието. Писателката се бори да намери баланс между ролите си на успешен писател, ерудирана жена и осъзната майка. В редовете на книгата си пита себе си, другите и света: кое е правилното – да се следва предопределеният път или да се направи собствен избор, да се следват порядките или да се извърши една малка, вътрешна революция. И как точно жените можем да намерим вътрешен мир, като не можем да се задоволим само с една социална роля? И дали вътрешните гласове ще ни оставят някога... 

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...