Лица

Елиф Шафак - повелителката на любовта

Писателката отново с номинация за "Букър"

Когато разбрах, че новата ѝ книга "10 минути и 38 секунди в този странен свят" е номинирана за награда "Букър", посрещнах новината с подобаващо вълнение, което ме провокира да се върна малко назад в емоциите си около срещата с някои от книгите на Шафак. Но преди това ще обещая тържествено на себе си, че няма да пропусна историята на Лейла, която ще ме потопи в чувствените ѝ спомени за живота.

Те нахлуват в главата ѝ минути след като е намерила смъртта – вкусът на подправената козя яхния, от пожертваното от баща ѝ животно при дългоочакваното раждане на син; гледката на бълбукащите епилиращи ленти от лимон и захар, които жените нежно нанасят по краката си, докато мъжете посещават джамията; ароматът на кардамоново кафе, което Лейла споделя с красив ученик в публичния дом, където работи. Всеки спомен води към големите приятели, които жената е спечелила в ключови моменти от живота си – приятели, които сега отчаяно се опитват да я намерят. 

Елиф Шафак е една от любимите ми писателки на новото време. Влюбих се в нея още когато прочетох "Любов". Влюбих се, защото и аз като нея обичам красиво подредените думи, омагьосвам се от стиховете на Руми и вярвам, че правилата на истинската любов са вечни. Изгубих се в историята на "Любов", като признавам – и досега тя е най-близка на сърцето ми, въпреки че отдавам значимото и на "Копелето на Истанбул“, "Чест“ и  "Дворецът на бълхите“.

Винаги се вълнувам от успехите на турската писателка, защото благодарение на книгите ѝ я усещам наистина близка. Преди време намерих себе си и в "Черно мляко" – книгата, в която животът и чувствата на Шафак са в центъра на повествованието. Писателката се бори да намери баланс между ролите си на успешен писател, ерудирана жена и осъзната майка. В редовете на книгата си пита себе си, другите и света: кое е правилното – да се следва предопределеният път или да се направи собствен избор, да се следват порядките или да се извърши една малка, вътрешна революция. И как точно жените можем да намерим вътрешен мир, като не можем да се задоволим само с една социална роля? И дали вътрешните гласове ще ни оставят някога... 

И още ... 


Не успях да прочета много от по-новите заглавия на Шефак – пропуснах "Майстора на куполи", "Трите дъщери на Ева", "Речник на погледите", "Огледалата на града" и "Светецът на неизбежната лудост". Но се надявам съвсем скоро да дойде и тяхното време. Вече знам и какво да очаквам от разнообразието от истории в книгите на Шафак. И в тези героите ще се борят с личните си демони, като в центъра на повествованието отново ще са темите за любовта, приятелството, магическата сила на споделянето, близостта и общуването. Но въображението на писателката е толкова голямо, а езикът й – истинско богатство, от което трябва да се граби с пълни шепи и отворени сетива. 

В книгите на Шафак действието се развива не просто в повече от една географска ширина, но и в напълно различни човешки вселени. Чувствата са силни и безкомпромисни, а героите са свързани чрез сложни семейни и приятелски връзки, които се разплитат и заплитат до самия край. Сигурна съм, че "10 минути и 38 секунди в този странен свят"  няма да е по-различна в това отношение – отново ще ни разкаже една магична история за приятелства, предателства, вкусни гозби и споделени мигове на страст, любов, сласт и измама. 

Елиф Шафак е моята повелителка на любовта. Такава стана още с онази книга с червени корици и с най-красивото име – "Любов". И досега седи посмачкана в караваната и всяко лято я прелиствам. Такава я запазих в сърцето си с нежната ѝ и трогателна изповед в "Черно мляко", която ме "хвана" в момент, в който и аз се лутах през умора, отчаяние, любов и нежност към децата си, за да осъзная, че онези безкрайни сълзи не са точно хормони, а следродилна депресия, макар и по-лека от тази на някои от приятелките ми. 

 

Елиф Шафак препоръчва и българка сред любимите си автори