Лица

Елина: Чувствам се като обединител

"В България нямахме осъзнатост, че ние сме в позиция да помагаме - сега имаме"

Елина е новатор по отношение въвеждането на дизайн мисленето в България и региона. Тя е и основател на designthinking.bg, които през 2019 стават част от глобалната мрежа launchlabs. Най-интересните моменти в професионалния ѝ път са влизането на България в ЕС, работата й в авиацията по ново поколение европейски самолети и образователен спринт, който я отвежда от Париж през Берлин в Станфорд. Най-смислените са връщането и в България и създаването на екипа на launchlabs Sofia, който успява да остави следа и извън страната. "От Албания до Аляска" както те сами се шегуват.

Сега заедно с екипа работят по мащабни проекти, свързани с иновации и бизнес редизайн, в компании от ранга на Аксенчър, H&M и Axel Springer. Мечтата на екипа е да помагат на повече организации да създават човешко-ориентирани иновации. Затова на 24 февруари, когато Русия започва война срещу Украйна, Елина не се замисля и заедно с други съмишленици от българската бизнес и предприемаческата общност, стартират инициативата BG4UA - България за Украйна. С помощта на доброволци, инициативата помага на стотици хора да се евакуират в първите дни на войната и хиляди да бъдат настанени в България, а в момента помага, като събира средства за ново начало на украинските жени и деца  у нас.

 

Елина, как си спомняш 24 февруари 2022 г.?

Елина: Първо, беше светло и после стана тъмно. С Макс Гурвиц, моят партньор в живота и в BG4UA, бяхме в Пампорово за цяла седмица - сутрин работех, а следобед карах ски. В четвъртък станах рано и исках да свърша малко работа преди да отида на пистата, когато разбрахме какво е станало. Имах план за прекрасен завършек на седмицата, но започна едно лудо звънене по телефони, координация през социални мрежи и тичане срещу времето. Повече не помня. Каузата ни погълна и ето ни тук няколко месеца по-късно.

Какво значеше за теб понятието война преди и след офанзивата в края на февруари?

Елина: Значението не се е променило - войната е терор, безпътие, край. Промени се нивото на абстракция - преди беше абстрактно и далечно понятие, а сега съвсем реално и близко.

А мир, помощ и народ?

Елина: Това сме ние - хората.

Кога разбра, че не можеш да стоиш безучастна?

Елина: Веднага. Действахме първосигнално. Цялата IT общност (BESCO, MOVE.BG, BCause, AIBEST, BVCA, Eleven и още много) се задействахме моментално. Работим изключително сплотено и много организирано.

Действията ти след това какви бяха?

Елина: Първо се фокусирахме върху локализирането на украинци, които се опитват да напуснат страната и да се евакуират от нея, и чак след няколко дни започнахме да се занимаваме и с настаняване. В началото напускането на Украйна ставаше много бавно. Хората не знаеха какво да правят - дали жените да тръгнат сами с децата и да оставят мъжете си с риск повече никога да не се видят, или да останат като семейство там.

Хората изпитваха страх да напуснат домовете си, за да не попаднат под обстрел. Имаше разрушени мостове от бомбардировки и не можеше да се стигне до определени места. Нямаше достатъчно вътрешен транспорт. Опашките по границите бяха с дни. Наш екип от доброволци беше в контакт с тези хора


през цялото време и ги насочваше към сигурен транспорт, който друг екип пък идентифицираше. Когато преминеха границата, започваше търсенето на подходящо жилище и всичко друго, което е необходимо.

Екипът ни играеше ролята на добре сработен контактен център, а беше създаден за броени дни – всичко това се случи благодарение на Милена Илиева от A Data Pro, с която не се познавахме преди това, но в процеса ми стана изключително близък човек. С нея дори не се бяхме виждали и когато си направихме среща на живо, очаквах да видя жена-великан - толкова много работа свърши тя, а всъщност се оказа съвсем мъничка.

С още много хора се сближихме, особено в следващата фаза, която беше свързана с настаняването и обгрижването на украинците в България. Хиляди хора отвориха домовете си и приютиха жени, деца и възрастни хора.

Как се роди BG4UA?

Елина: Случайно и бързо. Не помня да сме го обсъждали. Мисля, че го измислихме още по пътя от Пампорово за София. Вдъхновението на подсъзнателно ниво очевидно е било от Америка за България (US4BG), които на следващ етап подкрепиха изграждането и протичането на кампанията за фондонабиране НОВО НАЧАЛО за украинските жени и деца в България.

Хубавото е, че името BG4UA остана - хората го харесаха, държавата го прие съвсем естествено като слоган на официалната платформа, която беше вдигната няколко седмици по-късно и към която интегрирахме всичките ни дейности.

Твоята роля каква е?

Елина: Правила съм каквото съм усещала, че има нужда и което никой друг не може да прави на този етап. Оповах се на това, в което съм добра - да организирам хора в ефективни процеси на работа.

В началото имахме всяка вечер оперативка в 21:30 - в продължение на един месец. Там решавахме кой по какво ще работи с началния екип на BG4UA.

Впоследствие стартирахме фондонабиращата кампания „НОВО НАЧАЛО“. За нея събрахме нов екип - борд от хора, които да насърчават събирането на средства заради широките си мрежи от контакти и да отговарят за правилното използване на парите. Това са хора като Саша Безуханова, Добри Иванов, Евгени Ангелов, Илия Кръстев. Плюс екип, който да следи ситуацията на терен и комуникационен екип. С тях се събирахме всяка сряда вечер. И с първия, и с втория екип свършихме чудеса - за малко повече от три месеца „НОВО НАЧАЛО“ събра над 630 000 лева.

Така че може би в най-голяма степен се чувствам като обединител - човек, обединил други хора около важна кауза.


От какво се нуждаят бежанците от Украйна, идвайки в България?

Елина: Хората са различни и имат различни нужди - някои идват доста травмирани и имат нужда от психологическа помощ, дори да не го осъзнават. Много имат нужда от грижа за децата си, за да могат да потърсят работа, а други търсят временно убежище. Всички обаче имат нужда от нашето уважение и съпричастност.

Най-големите ви успехи като съпричастна общност какви са?

Елина: На по-мета ниво, в България нямахме осъзнатост, че ние сме в позиция да помагаме - сега имаме. В страната ни нямаше изградени процеси за посрещане на бежански вълни - сега ги изградихме. Нямаше взаимодействие между бизнеса, правителството и НПО сектора - сега има. Нищо от това не е перфектно и не е завършено, но е начало. В бъдеще ще се срещнем с още много бежански вълни, най-вече заради глобалното затопляне, надявам се че тази ужасна война ни е подготвила да ги посрещнем.

А най-големите провали?

Елина: Няколко контрапродуктивни изказвания в медиите и слаба координация. Най-големият ни провал е егото ни - там където го има, то води до невъзможност да се признаят грешки и нежелание за сътрудничество.

Разкажи личната история, която най-силно те е трогнала?

Елина: Те са много, но това което ме разплака и разтърси за много дълго време беше една инсталация на детски колички, символизиращи надгробни плочи на украински деца, загинали във войната. Беше организирана в Сан Франциско от наши приятели от НПО Нова Украина, които събраха 22.5 милиона в дарения.

Политиката на държавата по отношение на управлението на бежанската криза ще я обсъждаме ли?

Елина: Направиха колкото можаха.

Изобщо каква е ролята на властта по отношение на живота на хората от Украйна, бягащи от войната?

Елина: Ролята на властта на първо място е да няма война.

Какво значи да си доброволец днес?

Елина: И днес, и вчера, и утре - доброволец е да имаш добрата воля да помогнеш. Доброволческата среда обаче се развива и вече не е достатъчно просто да искаш да помогнеш - трябва да можеш да помогнеш по умен и ефективен начин. Ако имаш организационни, технически умения и мрежа от контакти, можеш да направиш много повече.

От днес аз се присъединявам и към екипа на TechFugees - глобална технологична общност, която разработва иновации за бежанци съвместно със самите тях. Аз поемам ролята на Президент на Комитета по фондонабиране и гледам напред към това да науча повече как те разработват иновативни решения, използвайки технологии и мрежи, които да можем да приложим и тук.

За финал - послание към четящите това интервю - и към подкрепящите украинците, и към тези, които смятат, че трябва да гледаме само собствените си проблеми?

Елина: Според ООН 1.2 милиарда хора ще се окажат бежанци до 2050 година, основно заради глобалното затопляне. Това може да сме ние. Нека се научим да помагаме на хората в нужда. Така може би ще станем по-добри в това да помогнем на себе си.