ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елица Левичарска: „Ставам сутрин с усмивка на лице!“

Елица Левичарска: „Ставам сутрин с усмивка на лице!“

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ако обичате разходките из софийската улица "Цар Иван Шишман", със сигурност обичате да се отбивате и в „Кьоше“ – магазинът, който се е приютил на един късметлийски ъгъл, и е изпълнен с малки и красиви съкровища. Зад създаването на този приказен градски рай стои Елица, за която щастието се крие именно във всички онези малки неща, които понякога не забелязваме. Защото щастието е в пътуването, в миговете със семейството, с приятелите, в събуждането, когато знаем, че имаме още един ден. А как ще мине той, зависи само от нас.

Заедно с Елица ви каним да станете част от кампанията на Dove – „Dove търси историите за истинската красота“, която дава думата на българските жени и всяка една от вас може да разкаже своята история, да покаже своята красота без филтър, да сподели за своите възходи и падения. Можете да го направите чрез специална софтуерна форма на сайта на марката тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от писател в „Книга за красота“.

Кога забравяме да виждаме красотата около себе си?

Когато се отдадем на рутината, когато започнем да правим едно и също всеки ден, без да се замисляме, че сме се събудили сутринта, а трябва да сме благодарни за това, че сме се събудили, че ще си целунем децата, че ще видим любимия човек до себе си, че ще се отдадем на заниманието, което обичаме. Тогава забравяме. Влезем ли в коловоза, нещата заминават, затова трябва винаги да се стремим да я виждаме повече.

А как да започнем да я забелязваме?

Всеки трябва да намери начин за себе си. Аз съм намерила своя – ставам сутрин с усмивка на лице, благодаря за това, че съм се събудила отново, че ще имам още един ден, прегръщам си децата, радвам се на живота, радвам се на всяко малко нещо. Малките неща са важни.

Човек е щастлив, когато успее да отдели повече време за приятелите си, за семейството си и в най-добрия случай – да си хване куфара и да замине нанякъде. Това за мен е върховното удоволствие.

Къде беше последното Ви пътуване?

Ходихме миналата седмица в Германия за два дни, но на мен ми беше абсолютно достатъчно, за да се заредя за два месеца напред. Зареждам се страхотно.

Пътуването е една от най-добрите инвестиции, които човек може да направи за себе си.

Да, така е. Да пътува, да заведе децата си, да им покаже. Не поредната дреха, която си купуваме. Важно е да пътуваме, да гледаме, да събираме емоции. Това са малките неща в живота. Големите се случват така или иначе, лоши или добри. Трябва да забелязваме малките детайли!

В какво друго си заслужава да инвестираме?

В трупане на положителни емоции. Дали ще е книга, дали ще отидем на представление, филм, среща с хора, с които се чувстваме добре, които могат да ни изслушат, без да ни съдят. В това съм готова да инвестирам, не казвам, че го правя обаче, защото времето се появява като фактор, то тече и не го интересува ние какво искаме. Но това е основното, което бих направила за себе си. В децата си бих инвестирала, в образованието им.

Съобразявате ли се със стереотипите, които обществото ни налага за начина ни на живот, за начина, по който изглеждаме?

Съобразявам се дотолкова, доколкото да не бъда срещу обществото, да не съм извън него, да не се превръщам в единак. Но някой да ми каже, че трябва да съм 50 кг –  няма как да стане. Децата са страхотни в това отношение, защото те виждат нещата по съвсем различен начин заради възрастта си, виждат много по-ясно. Те казват: „Аз съм това“ и толкова. На никого на вредим, ако изразяваме индивидуалността си, а ние всъщност цял живот се опитваме да угодим на всички. В магазина например, ако трябваше да се съобразя с търсенето и с това, от което можем да изкараме най-много пари, той щеше да бъде пълен с китайска стока. Защото е евтина, можехме да имаме много голяма печалба и да станем милионери. Но на мен това не ми харесва. Това не е разбирането ми за красиви неща.

   Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...