Ако обичате разходките из софийската улица "Цар Иван Шишман", със сигурност обичате да се отбивате и в „Кьоше“ – магазинът, който се е приютил на един късметлийски ъгъл, и е изпълнен с малки и красиви съкровища. Зад създаването на този приказен градски рай стои Елица, за която щастието се крие именно във всички онези малки неща, които понякога не забелязваме. Защото щастието е в пътуването, в миговете със семейството, с приятелите, в събуждането, когато знаем, че имаме още един ден. А как ще мине той, зависи само от нас.
Заедно с Елица ви каним да станете част от кампанията на Dove – „Dove търси историите за истинската красота“, която дава думата на българските жени и всяка една от вас може да разкаже своята история, да покаже своята красота без филтър, да сподели за своите възходи и падения. Можете да го направите чрез специална софтуерна форма на сайта на марката тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от писател в „Книга за красота“.
Кога забравяме да виждаме красотата около себе си?
Когато се отдадем на рутината, когато започнем да правим едно и също всеки ден, без да се замисляме, че сме се събудили сутринта, а трябва да сме благодарни за това, че сме се събудили, че ще си целунем децата, че ще видим любимия човек до себе си, че ще се отдадем на заниманието, което обичаме. Тогава забравяме. Влезем ли в коловоза, нещата заминават, затова трябва винаги да се стремим да я виждаме повече.
А как да започнем да я забелязваме?
Всеки трябва да намери начин за себе си. Аз съм намерила своя – ставам сутрин с усмивка на лице, благодаря за това, че съм се събудила отново, че ще имам още един ден, прегръщам си децата, радвам се на живота, радвам се на всяко малко нещо. Малките неща са важни.
Човек е щастлив, когато успее да отдели повече време за приятелите си, за семейството си и в най-добрия случай – да си хване куфара и да замине нанякъде. Това за мен е върховното удоволствие.
Къде беше последното Ви пътуване?
Ходихме миналата седмица в Германия за два дни, но на мен ми беше абсолютно достатъчно, за да се заредя за два месеца напред. Зареждам се страхотно.
Пътуването е една от най-добрите инвестиции, които човек може да направи за себе си.
Да, така е. Да пътува, да заведе децата си, да им покаже. Не поредната дреха, която си купуваме. Важно е да пътуваме, да гледаме, да събираме емоции. Това са малките неща в живота. Големите се случват така или иначе, лоши или добри. Трябва да забелязваме малките детайли!
В какво друго си заслужава да инвестираме?
В трупане на положителни емоции. Дали ще е книга, дали ще отидем на представление, филм, среща с хора, с които се чувстваме добре, които могат да ни изслушат, без да ни съдят. В това съм готова да инвестирам, не казвам, че го правя обаче, защото времето се появява като фактор, то тече и не го интересува ние какво искаме. Но това е основното, което бих направила за себе си. В децата си бих инвестирала, в образованието им.
Съобразявате ли се със стереотипите, които обществото ни налага за начина ни на живот, за начина, по който изглеждаме?
Съобразявам се дотолкова, доколкото да не бъда срещу обществото, да не съм извън него, да не се превръщам в единак. Но някой да ми каже, че трябва да съм 50 кг – няма как да стане. Децата са страхотни в това отношение, защото те виждат нещата по съвсем различен начин заради възрастта си, виждат много по-ясно. Те казват: „Аз съм това“ и толкова. На никого на вредим, ако изразяваме индивидуалността си, а ние всъщност цял живот се опитваме да угодим на всички. В магазина например, ако трябваше да се съобразя с търсенето и с това, от което можем да изкараме най-много пари, той щеше да бъде пълен с китайска стока. Защото е евтина, можехме да имаме много голяма печалба и да станем милионери. Но на мен това не ми харесва. Това не е разбирането ми за красиви неща.
Има още...
Как се роди „Кьоше“?
Случи се много странно. Ние с мъжа ми вече близо 17 години се занимаваме с търговия на дребно. Преди това сме се занимавали с търговия на едро. Имали сме различни магазини за различни неща. В един момент, когато нещата в България тръгнаха надолу, имаше голям проблем с персонала и се оказа, че ние денонощно сме на работа. Не можехме да си гледаме децата. Тогава си казах: „Край, приключвам с това. Искам да се занимавам с нещо, което ми пълни душата“. Тогава този магазин се освободи, беше голям късмет, точно на този ъгъл на Шишман и реших да опитам с нещо, което на мен ми носи удовлетворение. И се оказа, че успявам.
Как селектирате авторите, които представяте?
Имаме много български автори, всички са изключително добри, талантливи и са готини хора. За мен това е важно, защото от това зависи каква енергия се предава. Вярвам в тези неща и виждам как хората го усещат. Авторите, които правят с душа нещата си, много бързо се продават. Мисля, че с тях сме се уцелили и се надявам да са доволни. Всичко останало селектирам аз – от европейски фирми от Франция, Германия, Холандия, Англия, Италия. Неща, които внасяме само за нашия магазин. И по-важното е, че те са само по 2 – 3 бройки, а не 20, за да стане масово.
Хората обичат да имат неща, които не са масови.
Да, радват се, когато знаят, че има само две от тях и не говорим за неща, които са много скъпи. На мен вкъщи ми е забранено да занеса каквото и да било от магазина, единствено съм занесла едни купички, на които пише „шоколад“.
Когато пътувате какво си носите от съответното място?
Заради пищния ми вид винаги си купувам дрехи от C&A, защото в България марката още я няма. Другото, което си носим, е храна. Когато пътуваме, разбира се, разглеждаме забележителности, всички интересни места из града, ако сме с децата и зоологическите градини, но посещаваме много и заведения и хапваме, всичко, което трябва да се опита. От някои храни си взимаме и за тук. И много спомени, разбира се.
В България трудно се намират дрехи plus size размер.
Мен ме спасява магазин „№10“, който е срещу 7-мо училище на Шишман, собственичката прави невероятни неща, които са много удобни и интересни като модели. Така че това е моят магазин. Трудно е и не мога да разбера защо при положение, че сред българките, въпреки че не знам какво е съотношение между слаби и plus size, има доста пищни жени, а това, което се предлага е ограничено и често от изкуствени материи. В Германия например има магазини, които са специално за по-едри жени, в които цените са малко по-скъпи. Да, нужен е повече материал. Нека и тук направят – нека е малко по-скъпо, но да е качествено. Но ще дойде моментът.
Имало ли е през годините битка с килограмите?
О, цял живот. Започнах да пълнея някъде в 10 клас, преди това бях малко по-едра и по-висока от останалите. След второто ми раждане се установи, че имам Хашимото, заедно с това се оказа, че не разграждам глюкоза, а аз цял живот съм била на диета. Никога не съм се тъпчела. Хранила съм се съвсем нормално, но дори и спорт, нищо не ми е помагало. Ходих два пъти на гладолечение. Това ми помогна, но след това килограмите станаха тройно повече, в момента, в който се махнах от там. Първият път бях за две седмици и отслабнах 15 килограма, по един килограм на ден, жестоко сваляне. Мъжът ми, тогава все още гадже, не можа да ме познае, като се върнах. Борба винаги е имало. Сега вече започнах да пия лекарства и наистина виждам ефект, плюс спорт, разбира се. Спортът е много важен.
Колко често спортувате?
Старая се да е три пъти седмично, но най-често е два. Понякога просто не ми стига времето.
Кога беше моментът, в който се почувствахте добре в кожата си?
Винаги съм се чувствала добре в кожата си. Килограмите за мен никога не са били проблем, защото съм имала страхотен тонус и енергия. Но като напълно удовлетворен човек от всичко, което съм постигнала, независимо колко, но си е мое, преди около 3 – 4 години. Може би защото тогава наближавах 40-те. Тази година ще стана на 42 и се чувствам много добре. Щастлива съм.
Защо отнема толкова време и трябва да минем 30-те, за да се почувстваме така?
Според мен след 35-ата година чисто психологически осъзнаваме, че много от нещата, които сме превъртали толкова пъти в главата си и към които сме се стремили, са без абсолютно никакво значение. Дали ще се возиш в кола за 2000 или за 200 хиляди, това е кола и така или иначе тя ти върши същата работа. Единственото, което през тези години не се променя, е да си жив, да си здрав. Това е най-важно, всичко останало е суета.
На тези години просто осъзнаваш, че някои неща са много по-важни от други. Консуматорството е абсолютно безсмислено. Човек трябва да се стреми да бъде щастлив, да се обгражда с готини хора и всички в семейството му да са добре. Това е!
С подкрепата на Dove
