ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елица Матева-Елма от „Безкрайната градина“: Филмът ме задържа в България

Елица Матева-Елма от „Безкрайната градина“: Филмът ме задържа в България

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Обожавам есенните нощи, в които се стъмва рано, но е още топло и някак мирише на лято. В една такава вечер, приглушена и притихнала, се срещнах с Елма. Настанихме се сред уюта на градината на Once Upon A Time Biblioteka и дълго си говорихме. За Ема от „Безкрайната градина“. За Елма от безкрайната вселена. За Елица от София. Търсеща, космополитна, интересна, истинско момиче от града.

Разкажи ми за Ема и „Безкрайната градина“.

С тях открих за себе си магията на киното и тя се дължеше на невероятната синергия вътре в екипа. Снимахме в продължение на месец и когато усещаш, че с другите вибрирате на една честота, нещата се случват с лекота. Имаше и напрежение, защото Галин (бел.ред. - режисьорът Галин Стоев) е перфекционист. Виждах в неговия поглед как докато мисли, разсъждава и дава насоки, търси нещо конкретно и няма да вземе по-малко от това. За мен като актриса беше първи пълнометражен филм и той ми помагаше. Имаше неща, които не изричахме, но се разбирахме. Галин използваше малко думи, но много точни и навреме. Тази героиня наистина започна да се ражда в мен и я усещам осезаемо, усещам как се движи. Тя е един вариант на мен, защото в мен има и много други.

Кога беше по-вълнуващо - в началото на снимките или в преоткриването на Ема?

От самото начало чувствах един силен трепет, което е важно за мен. Не защото е филм или заради ролята, а защото е точно тази роля. Интуиция. Още след първия кастинг си казах: тук има нещо, нещо, което търся. Интересно ми е да се занимавам с персонажи, които имат дълбочина, имат свят, който е любопитен за мен, който самата аз искам да открия. И видях това в Ема. В Галин видях невероятна енергия и сила, страхотен интелект и разбрах, че има мисъл, има намерение, което е силно, положително и конкретно. Не просто история. Много се интересувам от физика и се сещам за закона за ентропията - за това как се затоплят нещата и как топлото винаги преминава към студено и само студен предмет може да се затопли. Единствената разлика при двете състояния е, че при промяната частиците трептят много силно. Нали знаеш, когато ти се случва нещо важно в живота и усещаш тези частици и онова туп-туп, туп-туп. Когато го има това, знам, че съм на точното място и че правя точното нещо.

А коя е твоята безкрайна градина?

Да открия себе си и през себе си - всичко останало. Безкрайната градина е безкрайната вселена, безкрайното съзнание. Понякога се чувстваме у дома, понякога се чувстваме сякаш сме на място, което никога не сме виждали, дори и да влизаме в една и съща стая. Тази метафора ми хрумна от моята героиня, която има магазин за цветя, а в задната стаичка е нейната безкрайна градина, там, където прави макета. За мен имаше символика, че съзнанието е това, което е отпред в предната част на магазина, а подсъзнанието е нейната задна стаичка, където тя много повече гради. Още толкова много неща не знам и усещам един безкраен потенциал в живота.

Аз самата съм потенциал, материал, от който бих могла да направя нещо или да не направя нищо.

Т.е. все още се търсиш.

И не мисля да спирам. От една страна, в този етап от живота си се усещам, че съм личност, имам принципи за себе си, т.е. чувствам, че имам основа, която е сравнително стабилна. Но от друга страна, мисля, че за мен самата развитието няма граници - да играя, да се трансформирам, да опитвам, да търся. Ето тази безкрйна възможност да откриваш потенциал, без значение на колко си години.

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...