Лица

Елица Матева-Елма от „Безкрайната градина“: Филмът ме задържа в България

След Холандия, Австралия, Косово и Хърватска актрисата преоткрива чара на родния си град. А с нея винаги е малкият йоркширски териер Пунто.

Обожавам есенните нощи, в които се стъмва рано, но е още топло и някак мирише на лято. В една такава вечер, приглушена и притихнала, се срещнах с Елма. Настанихме се сред уюта на градината на Once Upon A Time Biblioteka и дълго си говорихме. За Ема от „Безкрайната градина“. За Елма от безкрайната вселена. За Елица от София. Търсеща, космополитна, интересна, истинско момиче от града.

Разкажи ми за Ема и „Безкрайната градина“.

С тях открих за себе си магията на киното и тя се дължеше на невероятната синергия вътре в екипа. Снимахме в продължение на месец и когато усещаш, че с другите вибрирате на една честота, нещата се случват с лекота. Имаше и напрежение, защото Галин (бел.ред. - режисьорът Галин Стоев) е перфекционист. Виждах в неговия поглед как докато мисли, разсъждава и дава насоки, търси нещо конкретно и няма да вземе по-малко от това. За мен като актриса беше първи пълнометражен филм и той ми помагаше. Имаше неща, които не изричахме, но се разбирахме. Галин използваше малко думи, но много точни и навреме. Тази героиня наистина започна да се ражда в мен и я усещам осезаемо, усещам как се движи. Тя е един вариант на мен, защото в мен има и много други.

Кога беше по-вълнуващо - в началото на снимките или в преоткриването на Ема?

От самото начало чувствах един силен трепет, което е важно за мен. Не защото е филм или заради ролята, а защото е точно тази роля. Интуиция. Още след първия кастинг си казах: тук има нещо, нещо, което търся. Интересно ми е да се занимавам с персонажи, които имат дълбочина, имат свят, който е любопитен за мен, който самата аз искам да открия. И видях това в Ема. В Галин видях невероятна енергия и сила, страхотен интелект и разбрах, че има мисъл, има намерение, което е силно, положително и конкретно. Не просто история. Много се интересувам от физика и се сещам за закона за ентропията - за това как се затоплят нещата и как топлото винаги преминава към студено и само студен предмет може да се затопли. Единствената разлика при двете състояния е, че при промяната частиците трептят много силно. Нали знаеш, когато ти се случва нещо важно в живота и усещаш тези частици и онова туп-туп, туп-туп. Когато го има това, знам, че съм на точното място и че правя точното нещо.

А коя е твоята безкрайна градина?

Да открия себе си и през себе си - всичко останало. Безкрайната градина е безкрайната вселена, безкрайното съзнание. Понякога се чувстваме у дома, понякога се чувстваме сякаш сме на място, което никога не сме виждали, дори и да влизаме в една и съща стая. Тази метафора ми хрумна от моята героиня, която има магазин за цветя, а в задната стаичка е нейната безкрайна градина, там, където прави макета. За мен имаше символика, че съзнанието е това, което е отпред в предната част на магазина, а подсъзнанието е нейната задна стаичка, където тя много повече гради. Още толкова много неща не знам и усещам един безкраен потенциал в живота.

Аз самата съм потенциал, материал, от който бих могла да направя нещо или да не направя нищо.

Т.е. все още се търсиш.

И не мисля да спирам. От една страна, в този етап от живота си се усещам, че съм личност, имам принципи за себе си, т.е. чувствам, че имам основа, която е сравнително стабилна. Но от друга страна, мисля, че за мен самата развитието няма граници - да играя, да се трансформирам, да опитвам, да търся. Ето тази безкрйна възможност да откриваш потенциал, без значение на колко си години.


И да го правиш на различни места, в различни професии.

За мен е важно да имам насоченост, да развия съзнанието си, емоционалната си интелигентност и да съм адекватна към живота. Той понякога е болезнен именно заради това търсене, защото знаем, че има нещо важно, нещо голямо, а понякога се чувстваме толкова малки в ежедневието си, вместо да се докоснем до него, и това ни измъчва. Дори когато е подсъзнателно и хората не си дават сметка защо са нещастни и попадат в едно скучно ежедневие, в което губят идеята, че имат избор. Мисля, че имаме избор.

Може би хората са загубили смелостта да го правят.

Моят започна, когато заминах да уча в чужбина. После реших, че ще правя докторантура, но малко след това направих друго. Наричам го информирана интуиция, защото взимам предвид нещата, които ми се предлагат, но интуцията ми надделява. Може да е логично да отида и да направя страхотна докторантура, но аз реших да се занимавам с маркетинг в Хърватия. Беше ми интересно, беше ново предизвикателство за мен. Казвали са ми: „Ти си правила коренно различни неща“. Но не е така, всичко е свързано. Ти развиваш качества, дали ще ги развиваш в един домейн или в друг, качествата са едни и същи.

А престоят ти в Косово?

Там бях в ролята на разследващ журналист, която също много ми хареса. Правих проучване за дипломната ми работа за магистратурата. Беше екстремно. Войната е екстремна. В Косово виждаш такава крайност, която ти пречупва съзнанието и ти отваря очите за истинската стойност на живота и на нашите взаимоотношения - какво е да живееш в мир и какво е да живееш във война. Там проучвах корупционни схеми, свързани с клана, все още съществуваше тази форма. Занимавах се с мафия, политика, които са дълбоко свързани помежду си. За две седмици успях да се добера до много интересни хора. В момента, в който стигнах до телефона на личния съветник на министър-председателя и той още с вдигането ми каза: „Коя си мислиш, че си ти? Връщай се в държавата си!“, знаех, че съм си свършила работата.

Как се озова в Австралия?

Австралия беше по време на ученето ми в Холандия, отидох на разменни начала за половин година. В Холандия в колежа, в който учех бакалавърска степен, беше по американска система и там наистина си потопен в Академията. Спиш и ядеш там, където учиш. А в Австралия имаше моменти, в които си слушах лекциите на Бонди бийч, най-страхотният сърфистки плаж. Отидох да уча в чужбина, защото там разчитат на това, че са ти необходими различни дисциплини и познание, което е по-всеобхватно, за да разбереш света. После имаш повече възможности. Образованието в Холандия ми даде добра основа, която ми помогна, когато започнах да се занимавам с маркетинг, нещо, което не бях учила. Така стигнах и до актьорското майсторство. Бях в Хърватска, когато това се случи. Тръгна от снимане на реклами и осъзнах, че пред камера съм в свои води.


И не си карала никакви курсове, за да бъдеш актриса?

Записвала съм различни уъркшопи, особено когато бях в Хърватска. Те са по пет дни, но са много интензивни. Тук също съм ходила на курсове. Някои помагат. Да работиш с различни методи, с различни хора, винаги е обогатяващо. И четенето, и спорта, самото ти поведение в пространството, дневните ритуали, които човек прави за себе си. При мен е разходката с Пунто, моят йоркширски териер. В момента живея в Лозенец и има горичка до нас. Това за мен е изключително ценно. Връща ме към мен, медитирам, изчиствам съзнанието си.

Понякога, когато говорим навън, не си даваме време нещата да слегнат вътре в нас, да чуем сами себе си.

Много е важно да слушаме себе си.

Моят emergency kit е разходки, гора, природа, музика. Аз му казвам - да се включа на системи, като си сложа големите слушалки.

Какво слушаш в тези моменти?

Електронна музика. За мен тя е постмодерен вариант на класическата музика. Има една семплост и можеш да чуеш звуците отделно, те са почти медитативни. Другото са книгите. Хубавите книги. В момента чета The order of time и онзи ден се събудих с чувство на тревожност, заради някакви дребни ежедневни неща. Направих си чай, пия с литри чай и сутрин обичам да ставам бавно. Отворих я тази книга и започнах да чета за концепции, които са грандиозни, и след две страници осъзнах моите неща колко са дребни. Иначе обикновено чета по 3-4 книги едновременно. То е като с музиката, има нещо, което пасва за всеки момент. Това доказва, че имаме нужда от разнообразие. Всяко нещо, което ни вкарва в някаква повторяема схема, ни кара да губим усещането за нещата. Спомням си цитат на Галин за „Безкрайната градина“, че има за цел да ни върне тази чувствителност към живота, която понякога губим в ежедневието си.

Кое друго те спасява да не губиш тази чувствителност?

Истинската връзка с хората. Когато наистина успеем да се свържем, защото ние сме едно и когато сме отчуждени, е болезнено. Ние си влияем един на друг постоянно и не го осъзнаваме. Стремя се да имам добри взаимоотношения, не е лесно, защото пак е въпрос на емоционална интелигентност, на работа върху себе си. Плаши ме, когато хората са отчуждени и озлобени, дори без причина. Тогава се крия в черупката ми. Но често съм доверчива. Вярвам в способността на хората да се променят и не се сърдя, защото всички правим грешки. Или поне не се сърдя дълго. Това е принцип, на който баща ми ме научи.

Аз правя грешки и искам да ми бъде простено.

Откъде се появи името Елма?

Елма дойде от „Безкрайната градина“. Смятам, че е много специално, аз започнах нов етап от живота си с този филм. Той ме задържа в България. Оттам започнах да снимам редовно и това беше като rite of passage, ритуал при индианците, при който дават име на някого, който вече е на друго ниво в живота си, достигнал е някаква зрялост. И Елма дойде така естествено. По време на снимките Мартин Димитров, моят колега, го измисли. Имитираше как ще ни представят, когато филмът излезе, и когато стигна до моето име, каза Елица Матева-Елма. Идва и от моите инициали и много ми хареса. Мисля, че не е случайно. Ема, Елица, Елма.

А сега какво ти предстои?

Сега имам още малко снимки за филма за О Джей Симпсън.

Ти играеш последната му приятелка.

Паула Барбиери, бразилски модел и актриса. Там съм абсолютно трансформирана, тотално различна. Един български късометражен трябва да снимам съвсем скоро.

Къде можем да те видим из града?

Из градските градинки с Пунто, той е почти навсякъде с мен. И по „Шишман“, една от любимите ми улици в София. „Оборище“ също е прекрасен квртал - зелен и с кокетни местенца. Радвам се, че българите показват вкус, защото той липсваше, когато аз тръгвах за Холандия. Имам какво да откривам тук, още не ми е станало скучно.

Мислила ли си пак да тръгнеш нанякъде?

Разбира се. За мен границите са паднали. Навсякъде съм се чувствала добре, където и да съм живяла. За мен е най-важно с какви цели е свързано. Иначе просто да отида някъде с мисълта, че ще е по-добре, не вярвам в това. Преди не мислех, че някога ще се върна в България, имаше момент, в който бях изгубила връзката с това място. След няколко години се върнах и от първия момент започнах да правя неща, които ми харесват, смислени, започнах да преоткривам София, да опознавам в много самотни разходки нейния чар. Обожавам Амстердам, там съм живяла и наскоро се върнах, но не го усетих като място, на което бих била в този момент. В този момент бих живяла в София. А после? Не знам.