ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Емил Олованов: „Мотористът е самотен ездач, но това също е хубаво“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В един горещ летен ден откъснахме за малко Емил Олованов от света на рекламата, за да ни заведе до любимото си място в града – By the way. Не само защото там е удобно за спиране с мотор, но и защото знае, че винаги ще срещне приятели. И, да, пристигна с една яркожълта Vespa – новият модел GTS Super 300, по която яркото слънце нахално се разхождаше и нетърпеливо се движеше в нейния ритъм. Откога датира любовта му към Vespa-та, толерантни ли са шофьорите към хората на две колела, как се опознават всички дупки и препятствия из улиците на София и защо се дразни на промените, които се случват напоследък в града, ни споделя Емил Олованов. Днес в Момичетата от града.

От колко време се придвижваш с Vespa в града?

С Vespa-та сме заедно от 7 години, практически непрекъснато, без най-студените зимни дни.

Когато се качиш на нея, винаги ли знаеш къде точно ще стигнеш?

Старая се да знам и почти винаги стигам там, където предварително съм планирал. Използвам мотора за придвижване преди всичко в градска среда и в делничен ден. Това значи, когато съм на работа и времето ми е разграфено. Много е удобно, задръстванията престават да те притесняват, а и докато се придвижваш от една точка до друга, главата ти почива малко от работа и телефонни разговори.

По-удобно ли е придвижването с мотор, отколкото с кола?

Зависи кого питате – за мен е в пъти по-удобно. Аз имам една неприятна черта на характера – не умея да чакам. Убиват ме опашки и задръствания. С мотора задръстванията отпадат. Винаги знам кога точно ще пристигна на едно място, защото зависи от разстоянието, а не от препятствията по пътя. Мотористът е самотен ездач, но това също е хубаво – караш си, мълчиш си и това действа отморяващо през деня.

По-толерантни ли са вече шофьорите към мотористите?

Много шофьори са все по-толерантни и внимателни, защото освен мотори и мотопеди вече има и много колела по улиците. Но все още има прекалено много нервни и диви шофьори, някои от които дори несъзнателно те застрашават, защото просто са по-големи от теб на пътя. Ако ме питате дали София е толерантна към хората на две колела – не, още не съвсем.

Пътувал ли си с мотор на дълги разстояния извън градски условия?

Няколко пъти, но за съжаление много рядко го правя. Все още нямам лукса да разполагам сам със свободното си време. Имам 3 деца и 3 кучета, те си искат своето и пътуването извън града обикновено включва тях и многоместна кола.

Защо избра By the way?

Тук ми е като у дома. От първия ден след като отвориха, идвам тук, имам много приятели, тук могат да бъдат паркирани удобно мотори и мотопеди, изобщо – хубаво място е By the way.

Кои са другите ти любими места в града?

Улица "Шишман" – One More Bar, Билкова, Mediteraneo, Архитектите, La Bottega.

Какво ти липсва в София? Промените в града, които не ти харесват?

В София последните години промените или са фалшиви промени, или са промени за лошо. Виждам как се изсипват милиони левове в неща, които са крехки и неуместни като колчета, измислени велоалеи, лоши настилки, фалшиви рампи за инвалиди, които никога не проработват наистина. Милиони левове и всичко е по старому. Ако се придвижвате на 2 колела в София, то със сигурност сте развили супер силна наблюдателност и интуиция. Развили сте и паметта си. Защото навсякъде дебнат капани под формата на дупки, разредени павета, хвърлен пясък, високи бордюри, липса на скосявания, малоумно сложени светофари и много други. Знам дупките в града наизуст.

Налага се, миг невнимание и може да си на земята.

Дразнят ме спретнатите ремонти като този на Витошка, които оставят след себе си една безлична треторазрядно провинциална среда, дразни ме Графа, разбира се, където в момента няма една права линия и всичко изглежда наръфано и рошаво.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...