Лица

Ерика Баду: Не съжалявам, че го казах!

Ерика Баду за музиката, майчинството и непопулярните мнения

Ерика Баду: Не съжалявам, че го казах!

Снимка: culturedvultures.com

Ерика Баду е продала музика за милиони, отгледала е три деца и е въплъщавала великолепието, преди дори тази дума да е била измислена. Но дали репутацията й ще оцелее след репликата "Видях нещо добро в Хитлер"?

Ейми Уайнхаус, Риана, Бионсе и например Grimes в някакъв момент са колаборирали с нея. Барак Обама я включи в своя летен лист в Spotify, Givenchy я избра за лице на колекция. По същия начин, по който 2Pac е на пиедестал в хип-хопа, 47-годишната Ерика стои в R&B вселената и въпреки че не се чувства удобно с определението godmother of soul, то е абсолютно точно.

Това, което се опитва да отнеме титлата й и да очерни образа й, обаче няма нищо общо с музиката и таланта. Има общо по-скоро с медиите, което само по себе си навява мръсотия. Става дума за извадена от контекста реплика по темата, която не оставя никого безразличен - образът на Хитлер.

Родена и отгледана в Далас, от малка Ерика Баду (истинското й име е Ерика Аби Райт) е заобиколена от женски фигури, а музиката заема огромна част от живота й.

"В банята на баба ми имаше радио, което никога не е преставало да свири."

Ерика още живее в Далас, когато не е на турне, и по всичко личи, че традициите, семейството и домът са изключително важни за нея, не по-малко от музиката. 

"Дядо ми ми купи пиано, когато бях на 7. Без музикални уроци, просто пиано. И аз седнах на него и започнах да пиша песни. Мисля, че написах 20 песни още първата седмица."

Дебютният й албум Baduizm (любима моя дума) излиза през февруари 1997 г. и на следващия месец Ерика забременява за първи път. "Съответно аз бях бременна или кърмех ново бебе от самото начало на кариерата си." Как да не я харесва човек? Относно децата разбиранията й включват домашно обучение и уважение към природата, истината и човешките закони. 

"С първото ми дете се опитвах да направя всичко правилно и да сложа в главата му това, което смятам, че трябва да бъде там. Той беше 3-годишното дете, което знае точно колко планети има и колко луни има всяка от тях. Говорехме за квантова физика. Той дори се занимаваше с фотография. Бяхме само аз и той."

Със следващите две деца тя е по-ангажирана, но и по-мъдра, за да ги остави сами да изучават света. 

Със самото си излизане Baduizm се превръща в класика, продава се в над 3 милиона копия и печели 2 награди "Грами". Оттам пътят пред Ерика е широк и изпълнен с мощна позитивна енергия и с хора, които я обичат. Това обаче бе поставено под въпрос още преди 4 години, когато


тя е черешката на празника по случай рождения ден на Мсвати III - монархът, забранил политическите партии в страната си. Режимът му се свързва с вкарване на активисти в затвора и с тяхното измъчване. 

"Попаднах в тази ситуация, без да съм всъщност наясно с политическия климат. Подписах договора като артист, не като политически активист. Не принадлежа към никого и нищо."

През 2016 г. пък беше замесена в дебат дали училищата в Нова Зеландия са прави да изискват от ученичките да носят дълги поли. "Мъжете трябва да бъдат учени да са отговорни за своите действия още от най-ранна възраст. Не е ОК да заглеждаш момичетата. Но дали мисля, че е недопустимо хетеросексуални мъжки индивиди да бъдат привлечени от млади момичета в къси поли? Не. Смятам, че това е в тяхната природа."

Сравнени с интервюто от тази година обаче, предишните два "инцидента" не представляват нищо. Пред New York Magazine певицата заявява, че трябва да имаме емпатия към хората, независимо от техните престъпления. Разговорът се заформя около образа на Бил Козби. "Обичам Бил Козби и обичам това, което е направил за света. Ако той е болен, защо трябва да съм му ядосана?"

Всичко ескалира, когато тя довършва мисълта си така:

"Аз съм хуманист. Виждам добро у всеки. Виждам нещо хубаво и в Хитлер."

Интервюиращият е убеден, че става дума за грешка на езика. "Хитлер?", пита той изненадано.

"Да. Хитлер е бил страхотен художник."

След като репликата не остава незабелязана, Ерика Баду е принудена да даде обяснение. "Не ме интересува, ако всички скочат срещу мен. Ще бъда честна. Знам, че нямам най-популярните мнения понякога. Не съжалявам, че го казах. Не съжалявам за нищо. Не искам да карам хората да се чувстват неудобно или зле, но те са много чувствителни на тази тема. Напълно разбираемо е. Разбирам, аз също се ядосвам..."

"Съжалявам, че това не беше разбрано добре, но не съжалявам, че го казах."