Тазгодишното издание "Фотофабрика" е в разгара си. Точно навреме основните изложби - “Непознатият друг” и "Маргиналният човек" - разтърсиха позадрямалото ни и вечно вторачено в пъпа си общество, като ни показаха един фотожурналистически поглед върху глобалната миграция, кризата с бежанците в европейски и световен план и човешката драма зад всеки един отделен случай. С две от момичетата от невероятния екип на "Фотофабрика" говорим за състраданието, личното преживяване и смисъла от тяхната работа.
Фотографката Фелия Барух и журналистката Боряна Телбис за Момичетата от града
Ако трябва да определите ФотоФабрика с една дума, коя би била тя?
Фелия: Екип.
Боряна: Не мога с една, многословна съм. Ще пробвам с две и половина: възможност за смисъл.
Кое беше най-трудното за вас в това издание на фестивала?
Фелия: Самотната работа пред компютъра. Липсата на офис.
Боряна: Да не се поддам на патетичния тон, с който винаги се говори за “трагедията на бежанците”.
Тази година темата са другите, непознатите. Има ли нещо, което остана неказано по въпроса за срещата ни с различните от нас хора, с бежанците?
Фелия: Много неща остават неказани. Ние сме представили само части от няколко отделни истории, остават още хиляди разкази и интерпретации.
Боряна: Нямаше нещо, което да не се каза, написа, извика, изсумтя и пр. Имаше обаче нещо, за което по-скоро се мълча – че бежанците всъщност не са различни от нас и че ние си имаме дълбоки дългогодишни проблеми, които нямат нищо общо с бежанската вълна, но изкуствено се пришиват към нея.[[quote:0]]Според вас има ли правилна позиция по този въпрос? Има ли лесни отговори?
Фелия: Не. Аз лично подкрепям да се помага на хората независимо откъде идват, но не ми се е налагало да посрещам непознати в дома си.
Боряна: Мислех си, че е отминало времето на правилните позиции, обаче изглежда не е така, защото отвсякъде се опитват да ни пробутат такива, да му се не види. А ако имаше лесни отговори, нямаше да има въпроси. Май е най-добре да сме по-информирани – това би решило доста проблеми.
Боряна и Фелия
Не е ли по-лесно да сме състрадателни отдалече?
Фелия: Да, определено.
Боряна: Разбира се, че е по-лесно – за това е фейсбук, който успя да ни възпита в споделяне на снимки с идеята, че те ще спасят детски живот, ще нахранят бедстващите в Африка и ще спрат войната в Сирия. Извиняваме се за неудобството, но няма. И въпреки всичко състраданието, дори и отдалече, си е състрадание. Значи, че има още човещина у човека.[[quote:1]]От какъв урок се нуждае нашето общество?
Фелия: Не съм в позиция да давам уроци.
Боряна: На първо време от уроци по география и история, които да не се преподават пропагандно. За другите уроци не мога да кажа – не съм си научила още моите.
Как на вас лично ви се отразиха срещите с тези хора, разказите им за преживяното и личните им истории?
Фелия: Научих много за хората, разбрах че има много гледни точки и няма “правилно” и “грешно”.
Боряна: Отразиха ми се отрезвяващо. Да стоиш в едно и също помещение с човек, който е изгубил детето си във война, е физическо преживяване, не толкова психическо – защото усещането за фатална загуба е като материя, която се полепва по теб. Тогава си даваш сметка, че малките неща – разходката в парка, срещата с приятели, дори възможността да си измиеш зъбите сутрин, са най-великото. Клише е, ама е истина.
Как разбирате, че работата ви е имала смисъл?
Фелия: Когато чуя коментари от хора, на които се възхищавам. Когато усетя енергията и приятелствата, които следват.
Боряна: Ако ми дадат да управлявам света за едно известно време, ей тогава ще разбера, че работата ми е имала смисъл. Сега човек би могъл да има само лично удовлетворение, че е направил и казал това, което иска и смята за редно.[[more]]Сега какво следва?
Фелия: Не знам. Надявам се да правим още проекти с този невероятен екип.
Боряна: Сега продължаваме напред, разбира се! На първо време с нови срещи с хората от Телиш, Калище и Розово, за да им представим проекта, в който взеха участие, и за да поговорим отново за всичко, което ги интересува. Продължава и работата ни по онлайн платформата на “Непознатият друг”, където разказваме всички истории и ще качим всички видеоразкази за бежанците и трите села. Май има и още неща, но те в момента се пекат... :)
