Лица

Фотографът Диляна Гергова: За мен снимането е лично преживяване

Момиче зад обектива

Диляна Гергова е от фотографите, които превръщат всяка снимка в усещане. Обича да снима портрети, въпреки че често ще видите нейни кадри на ръце, защото за нея те разказват истории. Истории, чрез които иска да създава свои сюжети и светове, и те да бъдат запечатани в един кадър. Диляна е от "Поколението R", за което определения като възраст, пол или жанр не са валидни. От значение е само страстта към фотографията, желанието за улавяне на ценните моменти от живота и вярата, че невъзможното е вече възможно. Каква част от нейния личен свят разкрива във фотографиите си, с какво снима в момента и доколко е важен обективът, през който преминава цялото й светоусещане, ще разберете днес от Диляна. 

Как и кога се появи желанието да се занимаваш с фотография?

Диляна: Започнах да снимам по-осъзнато около 2009 г. Разбира се, имах фотоапарат още в детските си години, но по онова време снимането беше по-скоро с цел регистриране на заобикалящия ме свят и нищо повече. Като студент се запалих по пейзажната фотография, а няколко години по-късно се докоснах до магията на портрета. Оттогава насам той е моят свят.

Помниш ли първия си фотоапарат?

Диляна: Като дете снимах с един лентов фотоапарат на родителите ми – Вилия. Първият дигитален, до който се докоснах, беше една компактна камера – Canon Powershot S3IS, а първият огледално-рефлексен Canon EOS 40D. Той беше и първият, който съм си купила сама, така че имам особен сантимент към него. Спомням си, че тъкмо бях успяла да събера средствата, за да си го взема, а марката вече изтегляше модела от търговската мрежа. Добрах се до една последна бройка, която открих на витрината в един магазин. Беше покрита със слой прах. Продавачът консултант буквално издуха прахоляка в лицето ми, забърса я с ръкав и ми я подаде. Фотоапаратът работи и до днес.

А сега с какво снимаш?

Диляна: В момента съм с безогледалната камера – Canon EOS R.

Защо предпочиташ да снимаш портрети и с какво се открояват твоите фотографии?

Диляна: Портретът крие много предизвикателства и се превръща в необятно поле за изследване. Изхождайки от снимките, които правим, за да запечатаме спомен, преминавайки през репортажно заснетите такива, та чак до концептуалния портрет. Пътят, по който минава фотографът, е изключително дълъг и разнообразен. В него можеш да намериш всичко – от това да променяш социалната действителност, до това да себеизразиш вътрешния свят.

Смятам, че това е един от жанровете, който ни позволява да разказваме истории, много над това просто да отразяваме заобикалящата ни среда.

Ти си част от "Поколението R" на Canon. Какви качества трябва да притежава един артист, за да бъде част от него?

Диляна: Системата EOS R е за тези, които приемат снимането като средство за себеизразяване, без значение дали са любители, или са професионалисти. За всички, които имат нужда да разгърнат творческия си потенциал, без да се налага постоянно да мислят за техническите параметри на своите камери. За тези, които търсят бърз, интелигентен и интуитивен начин на работа. Така че, част от "Поколението R" може да бъде всеки човек, за когото снимането е преди всичко любов.

По какъв начин безогледалната система на Canon EOS R ти помага в творческите решения, които взимаш?

Диляна: Както споменах, EOS R е много интуитивна система, с удобни бутони, които значително улесняват фотографския процес, що се отнася до техническото изпълнение. Има красиво цветопредаване и позволява значителна манипулация на цветовете. За мен те са цяла вселена и определено са фактор, с който не бих направила компромис. Трябва да призная, че преди да премина на безогледална камера, смятах въртящия се дисплей и снимането през него за глезотия, но всъщност сега се улавям, че го използвам много често. Значително улеснява заснемането при по-трудните гледни точки. С новите модели EOS R5 и EOS R6 следящият фокус по лице е доведен до ново ниво, което също много ме впечатли при тестовете, които успях да направя.

Различен ли е животът, който създаваш през обектива, и този, който имаш зад него?

Диляна: Мога да кажа, че по някакъв начин част от живота ми минава през снимките ми, тъй като те са плод на моите фантазия и светоглед, а зад реализацията на всяка от тях стои няколко месеца труд и подготовка. Немалка част от ежедневието ми минава в това да измисля и подготвя цялата сцена. Преживявам всеки провал или успех доста емоционално, тъй като за мен снимането е много лично преживяване.

Доколко е важен самият обектив за един фотограф?

Диляна: Техниката е средството, което ни помага да изразим себе си. Ако ги нямаше фотоапаратите, аз нямаше да мога да разгърна въображението си по никакъв начин. Тъй като не умея да рисувам, нямам и дар слово да пиша, нито пък ме бива да майсторя с ръцете си. Това е единственият инструмент, който ми позволява да надскоча собствените си ограничения и да разгърна себе си. В това отношение точният обектив ми помага да създам и да покажа на другите какво стои заключено във фантазията ми. И под точен  обектив имам предвид определена дължина, която варира спрямо сцената, която искам да създам.

Ти имаш ли си любим обектив?

Диляна: От RF серията харесвам Canon RF 28-70mm f/2L USM. Той ми върши работа и ако преценя, че искам да снимам по-широко, и ако пък избера класически портрет. Харесвам също и Canon RF 50mm f/1.2L USM. Тъй като преди да премина към EOS R, бях с огледално-рефлексен фотоапарат, използвам с предходник и любимия ми обектив от EF– серията – Canon EF 35mm f/1.4L II USM.

Има ли история, която искаш да уловиш с обектива си, а още не си успяла?

Диляна: Има много истории, които ми се иска да разкажа. Стоят записани в тефтера. Може би чакат да събера смелост и знания, за да мога да ги реализирам. Надявам се една по една да успея да ги създам.

Къде се крият историите в една снимка?

Диляна: Не всяка снимка носи история. Някои са просто красиви картинки без съдържание. Последните две години открих, че на мен това да създам просто приятно за очите изображение не ми носи удовлетворение и се насочих към това да давам нещо от себе си, отвъд демонстрацията на технически умения.

Що се отнася до моите кадри, историите са скрити в детайлите, в цветовете, настроението, което носят, и в изражението на моделите ми.

 

А твоята лична история позволяваш ли си да присъства в кадрите?

Диляна: Снимките, които правя, показват мен самата повече, отколкото каквото и да е било друго. Дори хората, които са на тях, излизат извън собствената си кожа и се превъплъщават в ролята, която съм ги помолила. В това отношение снимането ме е срещнало с прекрасни човешки същества, които винаги са давали всичко от себе си, за да мога аз да пресъздам своя свят.

Как се роди идеята да създадеш работилницата за портрети „Икиндия“?

Диляна: Работилниците за портрети са личен проект, който съществува вече 5 години. Исках да направя обучение, от което освен да получиш нови знания, ще успее да те вдъхнови и да ти даде смелост да се престрашиш да покажеш какво те вълнува. Съществуват изключително много хора с прекрасни идеи, които се страхуват даже да си помислят да ги реализират. Смятат, че са трудни за осъществяване и ще бъдат критикувани. Градивната критика, от друга страна, е едно, а откровеният хейт е друго. В нашите среди човек обикновено получава повече от второто, когато има нужда по-скоро от първото и от малко вдъхване на кураж. Работилниците са именно за това – да вдъхновяват и да покажат, че не винаги нещата се случват толкова трудно, колкото си го представяме. Нужно е единствено желание и упоритост.

Кои хора най-много те вдъхновяват за снимки?

Диляна: Постоянно търся вдъхновение и обикновено го намирам в литературата, изкуството, киното и музиката. Следя работата на много талантливи личности. Не се ограничавам само с фотография. Хората, на които се възхищавам, са смели в идеите си и умерени в реализирането им. Те са тези, чиято работата е еталон за класа, а стилът разпознаваем. Що се отнася до лицата, които ме вдъхновяват да ги заснема, то това са хора с по-одухотворено излъчване. Тези, които са способни да вникнат в идеята ти и да надскочат собствената си суета и стремеж на първо място да се покажат красиви.

Защо обичаш да снимаш ръце?

Диляна: Обожавам ръцете. Те разказват собствена история. Те са изразно средство. Имам ги за финалния щрих на всяка една снимка. Ръцете са малкият детайл, който може да направи кадъра отличен или да го развали безвъзвратно. Бих направила поредица от фотографии само с ръце и съм сигурна, че ще разкажат историята не по-лошо от цялостното присъствие на човешката фигура.

Кои са най-важните детайли в една снимка?

Диляна: Снимките са многокомпонентни и не мога да определя компонент, който можем да пренебрегнем с лека ръка. Но ако трябва да отделя кои намирам за особено важни, то това ще са историята, цветовете, композицията, изражението и ръцете.

С подкрепата на Canon