ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Галина Борисова: Съвременното танцово изкуство има нужда от искрени артисти

Галина Борисова: Съвременното танцово изкуство има нужда от искрени артисти

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography; Локация: Soul Kitchen

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Експериментатор, агресор, хореограф-мутант. Антигона, Мария Калас, Хуанита Хилдегард Бо. Дневници, люляци, етюди.

Срещаме се с Галина Борисова по два повода. Тя е сред менторите в проекта „С усилия към звездите“ – инициатива на Ина Кънчева, която познаваме като оперна певица и двигател на фондация „Културни перспективи“. В рамките на „С усилия към звездите“ ще бъдат дадени стипендии на общо петима талантливи български артисти от различни сфери на изкуството. Галина, разбира се, е ментор в категория „Танц“. Срокът за кандидатстване е до 1 септември.

Другият повод е фестивалът „Етюди и приятели“, който голямата хореографка организира заедно с Ани Колиер за трета поредна година. Събитията, локализирани основно в галерия „Етюд“, продължават до 27 юни и повярвайте ми, там има много какво да се види и преживее.

Разговорът с артист от такъв ранг е като вдъхновяващо пътешествие и възможност за кратък досег с огромен талант. За менторството, разноликостта на танца, провокацията и изхвърлените дневници, ето какво сподели Галина Борисова с нас.

Защо се съгласихте да участвате в проекта „С усилия към звездите“?

Не можех да откажа на Ина Кънчева. Първо, защото това е много благородна инициатива. Второ, защото Ина е прекрасен артист, с нея се познаваме много отдавна, още когато тя учеше в театрално училище „4хC“. Имахме и един общ проект по-късно – камерна опера, която искахме да правим под продуцентството на Grand Theater, Холандия. За съжаление, не успяхме да осъществим този проект, но може би все още имаме шанс.

Така че не беше възможно да откажа. Надявам се да положим усилия наистина и да изберем интересни артисти.

Менторството е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не предполага, че има.

Как разбирате ролята на ментор, това въпрос на вътрешна потребност ли е или на обществен дълг?

Надявам се да мога да помогна. Менторството в никакъв случай не трябва да е налагане на някакъв вкус, то по-скоро е помощ и насока, която може да бъде зададена. То е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не предполага, че има.

На мен ще ми бъде много интересно и защото няма ограничения в жанра. В танца има много голямо разнообразие. Дали ще изберем човек, който се занимава повече с класически танц, или такъв със съвременен танц – може би това ще бъде по-трудно за мен.

Какви очаквания имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да ви научат на нещо?

Надявам се да има много интересни кандидатури, да имат интересни препоръки и самите те да са готини хора. Надявам се инициативата „С усилия към звездите“ да достигне до по-широк кръг хора, за да могат да кандидатстват повече хора. Очаквам с нетърпение да стана ментор! J

Със сигурност мисля, че мога да науча и аз нещо от тях. То е обмен. Аз самата съм минала през подобни награди, които са ми помогнали ужасно много, отворили са ми път за сериозна кариера, така че знам какво е.

Вие самата имали ли сте ментор?

Има един човек, без чиято помощ нямаше да съм тук, където съм – това е Ян Стелма, директорът на Grand Theater в Хронинген, Холандия. Той продуцира няколко мои проекта. Докара 2-3 международни продукции, за да бъдат показани и тук, в България. Плати разноските по едно турне, което имахме в Румъния, Полша, Германия.

За себе си се надявам да мога да изненадвам все още публиката.

Освен това продължавам да работя с моята учителка по класически танц в Балетното училище – Елисавета Груева, която е и репетитор в момента на моите проекти, особено на соловите проекти, които правя.

От какво ново поколение има нужда българското съвременно танцово изкуство?

От откровени, от искрени артисти може би най-вече. Такива, които не се опитват да бъдат някой друг, а са себе си. Много е трудно да направиш собствен почерк. За себе си се надявам да мога да изненадвам все още публиката.

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...