ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Галина Риом-Ройбек – да преодоляваш болката с изкуство

Галина Риом-Ройбек – да преодоляваш болката с изкуство

Снимки: Станислав Димитров; локация: Мини Арт Център

Вероятно много от вас са гледали Галина Риом-Ройбек в тазгодишното издание на „България търси талант“, където разплака и журито, и публиката с изключително емоционалното си изпълнение... на едно колело. Да, това колело, което ще се окаже играчката спасител на едно малко изоставено дете. Дете, попаднало не само в нова среда, но и в нова страна. Галина е родена в България и изоставена в дом за деца, лишени от родителска грижа в Ямбол, но на 4 години е осиновена от семейство датчани. Още преди да е проговорила езика, нейните нови родители я водят на цирк, където за първи път вижда едноколесно колело. Няколко дни по-късно вече има свое и започва да се учи сама.

„Може би това беше моето място, моето предизвикателство, защото когато си преминал вече през някакви житейски трудности, си казваш – окей, мога да го направя, мога да се науча“, спомня си Галина. Колелото обаче се превръща в нещо повече и благодарение на него достига до световни шампионати и печели медал след медал. На 18 години решава да се премести сама в Копенхаген, за да учи съвременен цирк, но във факултета, където това се случва, й казват, че е на ниво, на което никой от учителите там не биха могли да надградят. Затова й предлагат да се занимава с въздушна акробатика на трапец и въпреки че в началото е скептична към тази дисциплина, я завършва. „Там ме научиха да отстоявам себе си, да се грижа за тялото си, за ума си. Научиха ме да не се страхувам от живота, да бъда това, което съм, да бъда силна.“

Със своя юнисайкъл Галина покори сцената на „България търси талант“ и стигна до полуфинала на шоуто. Срещаме се няколко дни по-късно в Мини Арт Център, където в момента преминава цялото й ежедневие. Облекчена – така се чувства тя след участието си, което докосна хиляди хора. Участие, за което се радва, че е получила подкрепата на родителите си. „Беше важно за мен да имам тяхното позволение да се открия толкова много пред хората и да вдъхновя децата, които се нуждаят от това. Преминах през много емоции, но съм удовлетворена“, казва Галина.

„От една страна отварям вратите на миналото, особено с първото ми изпълнение, в което пресъздавам част от нещата точно, както са се случили, използвайки средствата на съвременния цирк, за да достигна до едно друго ниво за себе си като артист, показвайки своя талант. Бих казала, че за мен винаги е било лесно да разказвам своята история, т.е. не бях изплашена. С първото ми изпълнение емоциите бяха по-скоро: „Да, правя го, защото съм мечтала за това – да се разкрия по моя си начин, да покажа моята история. История, която не е само моя, но и на толкова други деца.“ С второто си изпълнение на полуфинала обаче Галина иска да покаже и светлата страна на историята си.

„Показах, че всички можем да преодоляваме трудностите, да бъдем щастливи, да бъдем спонтанни, да експериментираме.“ Основното послание, което се опитва да отправи е за надежда. Да покаже, че емоциите имат две страни – от едната страна е болката, а от другата – начинът, по който се изправяме срещу нея и я превръщаме в нещо добро. Дали сега е щастлива. „Да, щастлива съм“, категорична е тя и когато още на следващия ден, когато посреща децата, които посещават Мини Арт Център, осъзнава, че си е струвало.

„Те разбират нещата и в двете представяния и задаваха доста въпроси, което е една от моите мисии – да карам хората да се замислят, да питат повече, да говорят по-свободно, да видят как можем да преодоляваме такъв тип неща именно чрез изкуството.“

Нещата, които показа в шоуто, са част от нейния самостоятелен спектакъл Who am I (“Коя съм аз?“), по който работи с режисьора Александър Мануилов. Спектакъл, който донякъде е нейният начин да преодолее напълно миналото си. „Наложи се да се върна към моите спомени, да потърся себе си, да разбера какво е да си осиновено дете. Говорихме много за идентичността и този пърформанс мога да кажа, че е нещо като прераждане за мен“, разказва Галина. Някои моменти са трудни и затова не иска спектакъла да бъде изцяло автобиографичен. За да защити себе си. Включват и няколко други истински истории, за да запазят основните послания за това как всички се борим с това да намерим себе си, какви искаме да бъдем, откъде идваме. Всеки да се припознае някъде там между тях, без значение на каква възраст е.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...