Вероятно много от вас са гледали Галина Риом-Ройбек в тазгодишното издание на „България търси талант“, където разплака и журито, и публиката с изключително емоционалното си изпълнение... на едно колело. Да, това колело, което ще се окаже играчката спасител на едно малко изоставено дете. Дете, попаднало не само в нова среда, но и в нова страна. Галина е родена в България и изоставена в дом за деца, лишени от родителска грижа в Ямбол, но на 4 години е осиновена от семейство датчани. Още преди да е проговорила езика, нейните нови родители я водят на цирк, където за първи път вижда едноколесно колело. Няколко дни по-късно вече има свое и започва да се учи сама.
„Може би това беше моето място, моето предизвикателство, защото когато си преминал вече през някакви житейски трудности, си казваш – окей, мога да го направя, мога да се науча“, спомня си Галина. Колелото обаче се превръща в нещо повече и благодарение на него достига до световни шампионати и печели медал след медал. На 18 години решава да се премести сама в Копенхаген, за да учи съвременен цирк, но във факултета, където това се случва, й казват, че е на ниво, на което никой от учителите там не биха могли да надградят. Затова й предлагат да се занимава с въздушна акробатика на трапец и въпреки че в началото е скептична към тази дисциплина, я завършва. „Там ме научиха да отстоявам себе си, да се грижа за тялото си, за ума си. Научиха ме да не се страхувам от живота, да бъда това, което съм, да бъда силна.“
Със своя юнисайкъл Галина покори сцената на „България търси талант“ и стигна до полуфинала на шоуто. Срещаме се няколко дни по-късно в Мини Арт Център, където в момента преминава цялото й ежедневие. Облекчена – така се чувства тя след участието си, което докосна хиляди хора. Участие, за което се радва, че е получила подкрепата на родителите си. „Беше важно за мен да имам тяхното позволение да се открия толкова много пред хората и да вдъхновя децата, които се нуждаят от това. Преминах през много емоции, но съм удовлетворена“, казва Галина.
„От една страна отварям вратите на миналото, особено с първото ми изпълнение, в което пресъздавам част от нещата точно, както са се случили, използвайки средствата на съвременния цирк, за да достигна до едно друго ниво за себе си като артист, показвайки своя талант. Бих казала, че за мен винаги е било лесно да разказвам своята история, т.е. не бях изплашена. С първото ми изпълнение емоциите бяха по-скоро: „Да, правя го, защото съм мечтала за това – да се разкрия по моя си начин, да покажа моята история. История, която не е само моя, но и на толкова други деца.“ С второто си изпълнение на полуфинала обаче Галина иска да покаже и светлата страна на историята си.
„Показах, че всички можем да преодоляваме трудностите, да бъдем щастливи, да бъдем спонтанни, да експериментираме.“ Основното послание, което се опитва да отправи е за надежда. Да покаже, че емоциите имат две страни – от едната страна е болката, а от другата – начинът, по който се изправяме срещу нея и я превръщаме в нещо добро. Дали сега е щастлива. „Да, щастлива съм“, категорична е тя и когато още на следващия ден, когато посреща децата, които посещават Мини Арт Център, осъзнава, че си е струвало.
„Те разбират нещата и в двете представяния и задаваха доста въпроси, което е една от моите мисии – да карам хората да се замислят, да питат повече, да говорят по-свободно, да видят как можем да преодоляваме такъв тип неща именно чрез изкуството.“
Нещата, които показа в шоуто, са част от нейния самостоятелен спектакъл Who am I (“Коя съм аз?“), по който работи с режисьора Александър Мануилов. Спектакъл, който донякъде е нейният начин да преодолее напълно миналото си. „Наложи се да се върна към моите спомени, да потърся себе си, да разбера какво е да си осиновено дете. Говорихме много за идентичността и този пърформанс мога да кажа, че е нещо като прераждане за мен“, разказва Галина. Някои моменти са трудни и затова не иска спектакъла да бъде изцяло автобиографичен. За да защити себе си. Включват и няколко други истински истории, за да запазят основните послания за това как всички се борим с това да намерим себе си, какви искаме да бъдем, откъде идваме. Всеки да се припознае някъде там между тях, без значение на каква възраст е.
Има още...
А за Галина е начин да затвори завинаги тази страница от живота си. Началото на това поставя, когато преди няколко години пристига с една раница и своя юнисайкъл в България, след като е обиколила половината свят с тях. Когато разбира, че домът в Ямбол, където е изоставена, е на път да затвори врати, осъзнава, че трябва да премине през собственото си минало, да си даде отговори, за да може да продължи. „Идването ми в България беше необходимо, за да мога да затворя тази врата, за да спра да си задавам онези травматизиращи въпроси, за да мога да продължа напред с нов поглед. Преди да дойда, не говорех езика, не знаех почти нищо за страната и беше хубаво, че предизвиках себе си да се върна тук, да измина този път, да опозная страната, културата, хората и да започна отначало, но в добрия смисъл.“
А защо остава тук ли? „По много причини и първата от тях беше любовта. Открих любовта тук, открих невероятен партньор, с когото мога да работя, човек, който има същите желания като мен – да помагаме на тези, които имат нужда чрез изкуството, чрез образованието.“ В България открива нови възможности за развитието на така наречения социален цирк, в който като практика привнася от Дания и през последните няколко години всичките им усилия с Mini Art Foundation са насочени към неговото развитие.
„Моята кауза е да достигна до възможно повече деца, които са в нужда, независимо от техния бекграунд, да споделям това ново пространство не само като място, на което развиваме социалния цирк, но и като място, на което можем да формираме личности. Понякога правим нещата напълно безплатно, защото често добрите неща нямат цена. За нас е важно да създадем усещането за заедност.“ Както и ние ви разказахме наскоро, Мини Арт Център е място, което е готово да приюти всички любители на цирка. Има курсове по жоглиране, акробатика, юнисайкъл, рола-бола, диаболо и други циркови дисциплини и няма значение нито на каква възраст сте, нито дали искате да се занимавате професионално с това.
„Учим децата на това, че всички идваме от от различни краища на София, имаме различно минало, но насърчаваме различността и умението да се учим един от друг, да се подкрепяме. С този център искаме да изградим основите на социалния цирк в България, но в същото време искаме да излезем и извън пределите й.“
На финала не пропускам и въпроса, който всички й задават – дали сега се чувства повече българка? „Не трябва да сме толкова фокусирани върху това откъде идваме. Аз съм родена тук от двама български родители, имам визията на българка, темперамента, но съм израснала в Дания. Имам двама датски родители, които са ме оформили като личност през всичките тези години, напътствали са ме, споделяли са с мен датската култура. От една страна аз съм датчанка, в същото време по много други признаци съм българка. Така че имам две идентичности и се гордея с това. Мога да ги използвам, и то по най-добрия начин.“
Мария Жекова от MasterChef - храната и близостта с природата като спасение
