Тези въпроси повдига филмът „Нигерия кърви петрол“ на младия български режисьор Генади Кондарев. Филмът разказва за едно пътуване по делтата на река Нигер и показва разтърсващи кадри от бедственото състояние, до което е докарана земята от жадните за печалба петролни компании.
Генади работи за екоорганизацията "За Земята - Friends Of The Earth Bulgaria" (www.zazemiata.org) и международната екологична мрежа CEE Bankwatch Network (www.bankwatch.org). „Нигерия кърви петрол“ е първият му филм и с него беше открит фестивала на екологичните филми в Дома на киното в края на миналия месец. А ето какво сподели Генади специално за Момичетата от града.
Трудно ли се режисира документалистика в България и има ли публика за този жанр?
Все още ми е трудно да свикна с “титлата” режисьор. Направих този филм, защото исках да разкажа историята на потресаващите картини, с които се сблъскахме в Нигерия. Аз съм природозащитник и работата ми е да наблюдавам публичните финанси на ЕС. Откровено нямам представа пред какво е изправена документалистиката в България. Направихме филма на добра воля. Върнах се от Нигерия с 16 часа видеозаписи. За мен това беше първи филм. Първи голям проект беше и за монтажиста Жоро Василев (seekdavision), с когото работихме.
Как финансирахте проекта?
Филмът е с почти нулев бюджет. Европейската комисия и няколко международни проекта финансираха мисията ни. Имаше друг предвиден филмов проект на италианския режисьор Лука Томасини - “Oil For Nothing”. Филмът беше чудесен, но аз пак държах да разкажа историята от моята гледна точка – на някой, който за пръв път се озовава на толкова конфликтно място като делтата на р. Нигер. Осигурихме си и едни скромни двеста евро по линия на проект, финансиран от Европейска комисия, и монтирахме филма в свободното си време. Затова ни отне година и половина да го направим, макар че сценарият беше написан за броени часове, а лентата беше в главата ми още по време на полета към дома.
Защо точно Нигерия? Откъде научи за петролните проблеми в тази страна?
Понякога човек не знае накъде се е запътил. Мисиите са част от работата на природозащитните организации, защото нерядко са единственият начин истината да достигне до повече хора. Знаех малко за Нигерия. Току що бях започнал работа за Банкуоч. Предложиха ми участие в международна мисия. Така за бойно кръщене (смее се) – трябваше да избера между петролодобива в Нигерия или въглищните мини в Мозамбик.
Участието в такива мисии е голямо проглеждане – откривате как едни и същи лъжи се използват навсякъде по света, за да създадат в хората вяра в светлото бъдеще и да ги оплитат в една грозна корпоративна мрежа, в която човекът и свободата нямат значение.
Много е страшно, когато хората не знаят, че имат алтернатива, че има и друг свят, и че той е възможен. В малко селце си, не познаваш широкия свят, идват и вземат земята ти, реката, препитанието ти. Убеждават те, че това е в името на прогреса, и че трябва да станеш послушен работник. После петролният кладенец го няма, мината е изчерпана. А за теб, малки човеко, остават само мъртвата земя, евтиният алкохол в кръчмата, конфликтите и разслоените общности.
Този сценарии се повтаря навсякъде. Има го и у нас. А корпорациите вдигат рамене и казват – това са правилата на бизнеса – да се бяхте усетили по-навреме. Сещам се за онази реплика в пиесата на Стратиев “Балкански синдром” - “Трябва ми лекар уши-очи – едно чувам, а съвсем друго виждам”.
Някои от кадрите които показвате във филма са разтърсващи с вида на мъртвата природа. Бяхте ли предварително подготвени за степента, до която е достигнала екологичната катастрофа в Нигерия?
Никак. Затова разказът ми във филма започва с наивната идея, че отивам в екваториалните блата и се екипирам като Индиана Джоунс. Вместо това се озовахме на места, където от замърсяване нямаше дори комари. Девет дни почти не излязохме от камионетката и от хотела с високи дувари и бодлива тел.
И се питаш – къде са медиите – как е възможно такива неща да се случват на хората в Африка и никой не знае за това. След всяка международна среща с колеги, които работят за каузата си и рискуват живота си всеки ден, си давам сметка колко такива места има и в Латинска Америка, и в Югоизточна Азия. А още по-страшничко ми става като чуя подобни истории за “големите демокрации” - САЩ, Канада, Европа.
Кои други страни в Африка споделят съдбата на Нигерия?
Африка е жива рана – дори не знам откъде да започна. Континентът е свръхбогат на полезни изкопаеми и те се разграбват от Севера безогледно. Сега започва експлоатация на катранени пясъци в Конго. В Нигер и в Намибия се добива уран по най-безобразния възможен начин. Добавяме конфликтите почти нявсякъде и картинката, която се нареди по време и след Арабската пролет.
Има ли надежда за Африка?
Има надежда за Африка и за света. Тя се нарича “просвещение” (забележете – не образование), овластяване на хората и заздравяване на отношенията в общностите. Ако жените в Африка имат права и могат да получават образование, те вече няма да са “нечии” цял живот и няма така безропотно да търпят ролята да бъдат домакини и майки на многолюдна челяд. Хората трябва да се организират и да противостоят на корпоративно-политическата машина. Не е лесно, но май няма друг път.
Къде ще бъде излъчен филмът?
Приемаме предложения (смее се). Предстои още една прожекция в “Дом на киното” в София на 14 юни от 18ч. Имам заявки от колеги по света, които искат да ни помогнат да участваме във фестивали и прожекции в Германия, Испания, Канада и Мексико. Времето ще покаже. Ще бъде качен и свободно достъпен и в YouTube.
Какъв отзвук би желал да предизвикаш с показването на „Нигерия кърви петрол“?
Искам хората да се замислят преди да напълнят резервоарите на колите си следващия път. Да се качат на колело до работа, да ползват градски транспорт и влакове, да пестят енергия. Искам да се замислят за това откъде е дошла храната им – дали е отгледана с много химия и петрол и пропътувала хиляди километри с дизел и керосин, вместо да е сезонна и местна продукция, отгледана по чист начин. За по-смелите – препоръчвам дори да започнат да отглеждат своя градина – да компостират, за отглеждат зеленчуци и плодове. О, и ако нямате градина – и балконът и покривът на блока стават. Накратко – искам хората да осъзнаят силата си на потребители и да затворят кранчето на паричните потоци, които хранят грозната корпоративна машина. Имаме властта да променяме света към по-добре – и това започва с малки стъпки.
Какво би променил, ако имаше политическа власт?
Бих се подсигурил, че няма двойни стандарти и бих въвел задължително гражданско образование, което да позволи на хората да бъдат въвличани в управлението на своя град, село, регион, държава.
Според теб съществува ли устойчива алтернатива на петрола като източник на енергия и ако да, кой пречи на прилагането й?
Промяната няма да стане за една нощ. Откъм транспорт – намалете излишните пътувания, ползвайте велосипед и обществен транспорт, избягвайте храни, които пътуват от далеч. Избягвайте еднократните опаковки, чашки, чинийки и прибори – не се нуждаем от икономика, базирана на найлоновите торбички все пак. Рециклирайте!
И не само от петрола трябва да се отървем.За да избегнем катастрофата с климата, до 2050г трябва да се отървем от зависимостта и от въглища, газ и уран. Опитайте да си купите слънчев бойлер, камина или котел на биомаса, фотоволтаичен панел. Потърсете начин да участвате в кооператив за вятърна турбина.
Алтернативите са на път и ще стават все по-достъпни – дано ги въведем масово преди да е прекалено късно за климата.
