ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Георги Господинов: "Мога да си позволя лукса да не участвам в това, което не харесвам."

Георги Господинов: "Мога да си позволя лукса да не участвам в това, което не харесвам."
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Запознах се с Георги Господинов задочно, чрез "Инвентарна книга на социализма", която все още имам навик да подарявам на приятели, които живеят в чужбина. Имам тайна информация, че обича да разлиства стари лексикони от чужди детства. Току-що научих, че е доктор на науките по Нова българска литература. Определя се само като писател, но пише в много и разнообразни форми, което го прави и драматург, поет, преподавател, литературовед, редактор, колумнист, сценарист.  

Повечето му творби са или емблематични, или получават награда, или и двете. Някои от тях са: стихосбирка „Лапидариум“, стихотворения, включени в редица международни антологии като New European Poets; „Естествен роман“, издаден 9 пъти само в България и най-превежданата българска книга след 1989 г. (23 езика досега); пиеса „D.J.“ (Икар); пиеса „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ (Аскеер); сборник „Аз живях социализма. 171 лични истории“ и „Инвентарна книга на социализма“ (с Яна Генова); роман в комикси „Вечната муха“ (с Никола Тороманов); сценарий за късометражния филм „Омлет“ (отличен на фестивала Sundance). 

Италианското издание на романа "Физика на тъгата" е определено за една от петте най-важни книги, излезли в Италия за 2013 г. Немското издание получава рецензии в най-големите германски всекидневници. „Пленителен роман”, пише критикът на "Франкфуртер алгемайне цайтунг", а австрийската обществена телевизия и радио го избира за една от десетте най-добри книги за месец март.   

През последните 2 години издава романа „Физика на тъгата“, „Невидимите кризи“ (есета), „И всичко стана луна“ (разкази).

Как се случи да станете писател?

На 7 разбрах, че това е най-добрата работа, с която можеш да впечатлиш баба си, да те забележат момичетата, да изкараш някой лев за колело (Балканче), при това без да ходиш на работа всеки ден. Освен това бях много срамежлив, така че темерутска работа като писателската ми се струваше прекрасна. Седиш сам и пишеш. Докато другите искаха да стават лекари, инженери, продавачки и  космонавти, аз държах да съм писател.

Какво беше първото нещо, което написахте за публика?

До 12-годишна възраст бях много сериозен, пишех предимно за остаряването и смъртта. Първото нещо на тази тема, което прочетох публично пред един детски поет, дошъл в града, напълно го потресе, в смисъл възмути.

До 12-годишна възраст бях много сериозен, пишех предимно за остаряването и смъртта.
По какъв проект работите в момента?

Проекти имат свръх сериозните писатели, аз работя малко хаотично, на парче, каквото дойде. От доста години ходя с едни тефтери, нещо драскам, понякога излизат разкази, друг път роман. Преди няколко месеца свърших едно либрето за опера. Нещо, което никога не съм очаквал да напиша. Мисля, че е ред за стихосбирка. По-младите едва ли подозират, че пиша стихотворения.

Любимата Ви роля в живота?

Да се усмихвам горчиво.

Как се опитваме да преработваме близкото минало според Вас в България?

Като се правим, че не съществува. Като се боим някой да не му оцвети паметниците. Като мълчим или го обясняваме страшно умно. Накъсо – не много как.

Само в детството си сме безсмъртни и можем всичко.
Ако можехте да режисирате живота в България…

Не мога. Но мога да си позволя лукса да не участвам в това, което не харесвам. Да отказвам. Не е лесно, свързано е с неприятности и известна самота. Мога да се радвам на хубавото и да го търся, понякога да се опитвам да помогна.

Вашето детство беше…

Вълшебно, разбира се. Само в детството си сме безсмъртни и можем всичко. Бях супер чувствителен, вживявах се във всичко, не правех разлика между цветята от приказките на Андерсен и тези в градината на баба ми, познавах грозното пате и такива работи.

Задължителните книги за едно дете включват…Всичко, което само си открие, няма задължителни. Можем само деликатно да предложим и да се отдръпнем. Моите първи книги не бяха детски. Започнах със Захари Стоянов, Речник на чуждите думи с латински сентенции накрая и една стара скрита библия, това имаше подръка. После открих Андерсен, Кестнер, Селма Лагерльоф, Каралийчев, Дефо...

Ако не бяхте писател, щяхте да сте…

Градинар, библиотекар или продавач на вестници.

Тази неделя Георги Господинов е гост на нашия Неделен книжен клуб и ще говорим за литературата и емпатията.

Работата ми включва индивидуална и семейна терапия, коучинг, спортна психология за юноши и възрастни, тематични семинари и социални проекти с общата цел да съдействам развитието на личния потенциал в път на реализация и щастие. Имам диплома за групов аналитик от Виенски университет „Зигмунд Фройд“, магистратура Артистични психо-социални практики, НБУ, специализации по...