Този месец се срещнахме с един истински учител, но по живеене. Това е Гери Турийска, създател на популярната „Пощенска кутия за приказки“. Видяхме се в прохладната градина на Spaghetti Kitchen на чаша розе от нашите приятели New Bloom Winery, за да ни разкаже тя за приказките, които разказва на дъщеря си, за фетиша да накараш хората да си купуват нови и неизвестни български автори и за това какво я зарежда с положителна енергия. Защото Гери е един от най-усмихнатите хора, които познаваме. Признаваме си, по една чаша вино не ни стигна.
Гери, коя е последната книга, която прочете и те вдъхнови?
Имам огромното щастие да чета ръкописи на още неиздадени книги. Преди няколко дни приключих с книгата на Георги Блажев „Произход на видовете“, която ще излезе на 5 октомври. Във формата на четенията на „Пощенската кутия“ Жоро нашумя с историите за травестита Дженифър, по лична карта Стоил, който беше брилянтно изпълнен от Кирил Ефремов. Орлин Павлов също е чел негови „мръсни“ разкази. Даже за изчитането на текста „Всички мои жени“ Орлин пя чалга... Ужасно смешен е. Всяко изречение е виц и няма празно място без смях.
Какви приказки разказваш на дъщеря си?
С Аника си измисляме сами приказките. Например аз започвам с „имало едно време една...“, тя допълва „...катеричка“. Аз продължавам „която много обичала да яде…“, Аника казва „...кестени“. Така си създаваме наша приказка на принципа на импровизационния театър. В него има игри, които те учат да казваш „да“, да приемаш предложението на другия и после да допълниш с „и….“ – т.е. хем да признаеш чуждата идея, хем да я надградиш.
На какво друго се стремиш да я научиш?
Искам да се научи да бъде „леснодоволна“ и „леснощастлива“. Да умее да се зарадва и на най-дребните неща.
Има ли моменти, в които се натъжаваш? От какво?
От началото на годината започнахме да отделяме по 1000 лв. от приходите на Кутията за културно-образователни проекти. Ремонтирахме класна стая за рисуване в Каварна и училищна библиотека в Ямбол. Купихме за децата в село Бутан 50 чифта зимни обувки. Оказа се, че когато падне сняг, спират да ходят на училище, защото няма какво да обуят. Последната инициатива пък дойде от приятелите ни от блога „Майко Мила“, които ни разказаха за братче и сестриче, които имат нужда от по 1 лв. на ден за закуски. Говорим за 1 лв. на ден! Това ще е каузата ни за октомври. Натъжава ме, че има страшно много такива случаи. Затова като общество трябва да сме малко по-активни. Не казвам да заместваме държавата, но да й помагаме. А когато правим такива малки жестове, помагаме и на себе си да сме по-добри хора. В новия сезон на Кутията ще търсим още такива проекти. Пишете ни на имейла.
Научи ли се българинът да чете повече?
Кутията търпи критики, че литературата, която представяме, е някакъв нов вид чалга. Това за мен е комплимент – означава, че сме лесно достъпни, че сме леки за възприемане, и съм сигурна, че голяма част от хората, които си купуват книгите ни, по принцип не четат. Страхотен фетиш е да вкарваш книги в ръцете на хора, които по принцип няма да се заинтересуват от нов български автор, още по-малко неизвестен такъв. Защото издаваме само дебюти и само автори, които участват в Кутията. Така че да, поне хората, с които аз се срещам, четат повече.
Как се роди Кутията?
През 2010 г. издадох роман с поета Стоян Динков – „Приказка за вечността“. Понеже съм била на премиерите на много книги, не исках гостите ми да останат отегчени и реших да направя нещо по-интересно. Книгата се състои от любовна кореспонденция между мъж и жена и техните писма. По този повод сложих червена пощенска кутия на представянето и приканих гостите да пуснат любовни послания. После я отворих и започнах да ги чета. Направих втора премиера на „Приказка за вечността“, на която с приятели артисти прочетохме тези истории. Накрая на вечерта ме попитаха „Кога ще има пак?“. Идеята беше да се събираме 50 човека роднини и приятели и да си пишем и четем. На всеки следващ път всеки се връщаше с по още двама-трима души, те водеха още двама-трима и така стигнахме до Sofia Live Club. Въпреки скептицизма на Пепи (собственика на клуба), че „тая работя няма да я бъде“, събрахме 600 човека. И до днес продължаваме да се събираме „роднини и приятели“ вече 7 години, като сме стигали и до 1000 човека.
Какво ново предстои за Кутията и при теб?
Първото ни есенно издание ще бъде на 5 октомври, а заглавието е „Произход на видовете“. Ще включва изцяло разказите на Георги Блажев. За първи път пускаме и „мърчандайз“ на Кутията. През октомври ще има издания в Бургас и Варна, съответно на 13 и 14 октомври. В края на ноември сме планирали представянето на новата книга на Димитър Калбуров. Много искам да издам най-накрая книгата и на Мила Михова. Събрали сме достатъчно материал, но поради технически причини (една от котките й препика лаптопа веднъж...) все още не сме събрали файловете. Мила, хайде, време е за нова книга. А за мен лично не остава много време. В последните пет години се каня да пусна стихосбирка и се надявам скоро да стане факт... Казва се „Бюро за изгубени в нещо си“.
Гери, с твоя съпруг Ясен работите заедно. Каква е тайната за хармонични отношения?
„Няма как да сбъркаш, ако просто става каквото аз кажа.“ Истината е, че той е със страхотно чувство за хумор, много е креативен и лесно се работи и живее с него. Единственият ни проблем е кой ще готви, защото и аз много искам, и той. Вкъщи са истински кулинарни войни.
Пиете ли вино?
Да, пием вино. Да не говорим, че и приятелите ни постоянно звънят изненадващо с „аз съм долу, какво сте готвили?“... В такива моменти е хубаво да си зареден. От червените сортове предпочитам Каберне совиньон, но не съм някакъв винен сноб. Харесвам също по-светли розета като това New Bloom, което сега пробваме.
Да, виното обикновено е за моментите, в които се възнаграждаваме за постигнатото. На теб остава ли ти време за равносметки и просто да останеш насаме със себе си?
Все по-рядко. След като Аника заспи, понякога се измъквам, сипвам си вино и... играя компютърни игри. Обожавам ги. Това е моят начин мозъкът ми да изключи за малко. В момента съм се запалила по Angry Birds 2.
С подкрепата на New Bloom Winery
