В деня, когато талибаните поеха контрола над столицата на Афганистан Кабул, бяха надраскани рекламни плакати пред салоните за красота, показващи жени в булчински облекла. Салоните из града бяха затворени. Докато някои фирми обещават скоро да се върнат към пълното обслужване, други се страхуват за бъдещето си.
Афсун (това не е нейното истинско име) е гримьорка, която се крие, описва пред BBC колко много е означавала индустрията за красота в живота на афганистанските жени и как в момента заетите в този бранш живеят в страх и без препитание.
Трудно е да се преведе точното значение на израза takaan khordum на други езици. Приблизително той описва рядко събитие в живота, което ви разтърсва до основи, след което вие ще се промените завинаги - като смъртта на някой, когото обичате, някой в центъра на живота ви.
Афганистанката Афсун изпитва именно усещането за takaan khordum за първи път на 15 август 2021 г. В онази неделя тя се събужда в 10:00 часа от обаждане на колежка в козметичния салон, където двете работят. Афсун винаги е била най-щастлива там, сред миризмата на свеж шампоан и лак за нокти, шума на сешоар и бърборенето.
"Не идвай днес", казва й тя. "Затваряме. Всичко свърши."
Седнала в леглото, Афсун проверява мобилния си телефон. Палецът й се движи нагоре и надолу по екрана на телефона, докато прелиства десетки текстове от приятели и членове на семейството, а след това и стотици публикации в социалните мрежи и медиите. Поток от ужас я блъска с такава сила, че тя се започва да се чувства студена и болна едновременно.
Съобщенията били еднакви. "Талибаните навлязоха в столицата на Афганистан Кабул." В рамките на 16 дни западните войски и техните дипломати ще напуснат страната.
"Всичко свърши", повтаря си тя. "Време е да се скрия."
Афсун е в средата на 20-те си години и се смята за съвременна афганистанска жена. Обича социалните медии, обича филмите, може да шофира и има амбиции за кариера. Тя не може да си спомни времето през 90-те години, десетилетието, в което е родена, когато талибаните за първи път забраниха салоните за красота в страната.
Момичето израства в Афганистан, в който салоните за красота са редовна част от живота на жените. През двете десетилетия след инвазията, ръководена от САЩ, която изхвърли талибаните през 2001 г., само в Кабул се отвориха повече от 200 салони за красота, плюс още стотици в други части на страната, уточнява BBC.
Като тийнейджърка Афсун е прелиствала списания, сайтове и профили в социални медии, посветени на бляскавия външен вид и е посещавала салони с други жени от семейството си. Обичала е всичко от този свят. Многоцветните лакове за нокти, опушените очни линии, лъскавите сешоари и сложните, впечатляващи прически.
В крайна сметка младото момиче изпълнява мечтата си да започне работа в салон за красота като успешен гримьор.
"Обичам жените. Исках да работя и да изграждам пространства, където жените могат да бъдат свободни и да блестят", казва Афсун. "Бихме могли да се отпуснем само на място, далеч от мъжете."
Но в неделя, 15 август, в деня, когато талибаните поеха контрола над президентския дворец на Кабул, годините й на упорита работа приключват за един миг.
Историята на Афсун продължава на следващата страница...
По време на разговора с "Гардиън" в Кабул е почти полунощ и Афсун говори с приглушен тон по телефона. Явно се страхува. Тя е напуснала дома си онази неделя и вече е намерила сигурен подслон.
"Жените в индустрията за красота, особено хора като мен, които бяха видими и публично представени с нашата работа, са мишени", казва тя.
След телефонното обаждане от нейната приятелка, с което й се каза да не ходи на работа, Афсун научава и че всеки плакат, който представлява женска красота, е боядисан от уплашени жители на Кабул. Един неин приятел сам е нарисувал някои плакати с моделки - жест, който успокоява талибаните и не привлича вниманието към неговите приятелки от бизнеса за красота.
"Няма начин те да одобрят да виждат разкрити лица или вратове на жени", казва тя. "Те винаги са били много ясни в убеждението си, че една жена не трябва да привлича внимание."
"Това е краят на индустрията за красота в Афганистан."
Тя няма покана или документи, които биха могли да й осигурят място в самолет далеч от Кабул. За нея няма изход.
Поддържа връзка с колегите си в ежедневен групов чат. Последното плащане, което са получили, е било на 24 август. Не се очаква следващо. Салонът е затворен и всички са приели, че няма да се върнат на работа. Афсун не може да говори за бъдещето.
Афсун не е сигурна какво следва. Не е мислила как ще се облича сега или дори кога ще излезе навън. В момента цветът на бъдещето, което си е представяла, е скрит от гъста черна боя и тя е в разгара на шок, който няма ограничение във времето за възстановяване.
"Да остана жива е единственото нещо, за което мога да мисля. Не се страхувам да умра - но не по този начин , ужасен и безнадежден", казва гримьорката.
"Всяка секунда имам чувството, че талибаните ще дойдат за мен."