Лица

Илиана Китанова – гласът е продължение на тялото в пространството

Работейки за усъвършенстването на нашата реч, ние всъщност усъвършенстваме цялостното си човешко поведение

Илиана Китанова – гласът е продължение на тялото в пространството

Познаваме Илиана Китанова от първата й роля в киното – във филма „А сега накъде?” на Рангел Вълчанов през 1987 година, както и от продължението „А днес накъде?” през 2007 година. За самата Илиана отговорите „накъде” са много – освен, че играе в киното, тя преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кр.Сарафов” от 1997 до 2012 година. Следващата й роля е пак като преподавател – този път в Курса по култура на речта, организиран от Арт фест и Дома на киното. Поговорихме с Илиана за предстоящия курс и научихме много интересни неща.

Какво могат да научат от курса за култура на речта хората, които работят извън публичната сфера?

Работата върху речта и гласа, като едно от основните изразни средства на човека, изисква особено вглъбяване, самоопознаване и освобождаване, които са в основата на нашето личностно самоусъвършенстване. В тази връзка бих казала, че работейки за усъвършенстването на нашата реч, ние всъщност усъвършенстваме цялостното си човешко поведение.

Трудно ли е да се овладее диапазона и тембъра на гласа,  така че да сме винаги убедителни и да не издаваме емоциите си?

Процесът по овладяване на гласа не е труден, но е продължителен и изисква изключително постоянство. Упражненията, които правим, не са сложни и не предполагат никакви особени усилия. Ключът към успеха е в ежедневната работа.

Каква част от присъствието на един човек е речта и каква - жестовете и мимиките?

Трудно е да се определи точно как се разпределят процентно изразните средства в човешкото поведение. За актьорите се казва, че инструмента на техния труд са тялото и гласът, който някои определят като продължение на тялото в пространството. Тази максима е валидна за всички нас в процеса на общуване. В ежедневното битово общуване нашите инструменти са имено тялото и гласът. С речта си ние разкриваме (а много често и умело прикриваме) нашите чувства и мисли или пък внушаваме идеи. Същото важи и за езикът на тялото  (жестове, мимики). Всички тези неща са важни. Дори начинът, по който държим главата си (изправена, наведена или леко встрани), говори много за нас.[[more]]Мислите ли, че като променяме начина си на изразяване - променяме себе си?

Да. Ние всъщност непрекъснато се променяме в някакъв смисъл. Дори като си купим нови дрехи, ние се променяме. Няма нищо лошо в това, особено ако промяната е в положителна посока.  По принцип желанието за промяна може да се разглежда като несъгласие с настоящето и в тази връзка промяната с цел усъвършенстване на това настояще е нещо добро.

Актьорите имат талант, който им помага да изразяват емоции с гласа си, може ли всеки човек да се научи да говори изразително, без да звучи фалшиво?

Всеки би могъл да подобри това, което господ му е дал. Да, всеки би могъл да се научи да говори по-изразително, да изчисти правоговорните си отклонения, да стабилизира опората на тона си, да обогати тембровата окраска на гласа си, да превърне гласа си в инструмент, който да му служи и на житейско, и на професионално ниво.

Как се преодолява страхът от публиката – дори ако е малобройна, сценичната треска често е пречка.

За това също има много упражнения и техники. Но има една безотказна истина и тя е, че колкото си по-добре подготвен, колкото повече си овладял нещата, за които досега говорихме, толкова опасността от такава треска е по-малка.

Как според вас говори едно момиче от града?

Хубав въпрос. Зависи от кой град. Едно момиче от Пловдив говори по един начин, от Варна - по друг. Да не говорим за град Трън... Там, ако не сте запознати с диалекта, може и да не разберете нищо. Това в кръга на шегата. Предполагам, че въпросът ви не е за диалектните отклонения. Как говори едно момиче от града? Говори може би забързано, напрегнато, недоспало, тъжно, влюбено, весело, искащо, даващо, взимащо, чакащо, протестиращо...

Повече за Курса за култура на речта можете да научите от тук.