ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Има ли живот след оставката?

Има ли живот след оставката?

Димана Йорданова е съвременна икона, що се отнася до поезия, проза и твърдост на заявеното мнение. Хиляди я следват във Фейсбук и споделят думите й или си ги повтарят в трудни моменти наум, защото това е силата на смелия изказ. Убедена съм, че един ден Димана ще влезе в учебниците по литература. Преди това обаче неволно влезе в челен сблъсък с бившия министър на здравеопазването Костадин Ангелов. И в типичния си стил изстреля мислите, които другите се страхуват да пуснат на свобода. С нейно разрешение публикуваме историята, развила се в болницата в Горна Оряховица. Приятно четене.

Пред кабинета на гастроентеролога съм. Кръвното ми гони някакви рекорди, пулсът ми е в гърлото, а коремната аорта тупти под блузата, готова да се пръсне. Нормалното ми ежедневие.

Навън е около хиляда градуса, в горнооряховската болница - малко над тях. Вдясно от мен седи баба с румени бузи, която мълчаливо ме наблюдава. Аз потропвам нервно с крак, залитам ту напред, ту наникъде, потя се, решена да умра на тая дата. След секунда бабата вади от торбата си едно прокъсано ветрило и започва да ми вее пред лицето. Очевидно личи, че загивам, а милата жена, забравила своите милиарди болести, решава да ме спаси. Поглеждаме се с благодарност и двете избухваме в смях.

Влизам при лекаря.

Добър ден, добър ден. И още не съм обявила причината за смъртта си, когато на вратата се чука и влиза министърът в оставка Костадин Ангелов.

Здравейте, здравейте. Моля Ви да излезете навън, ми казват. Излизам.

Петнайсет минути от кабинета се чуват смехове и радости, гербаджийска седянка с корупционни възгласи. Замирисва на предизборна пръдня.

Ангелов излиза, казва довиждане на всички чакащи, но аз на тоя отдавна искам да му срещна ботокса о преко, та се провиквам:

- Господин Ангелов, радвам се, че не бях с тръба в хранопровода, защото докато Ви чакам, можеше да се изнервя.

Той спира, повдига лифтинга и се доближава до мен. Подава ми ръка за поздрав.

- Здравейте, как сте, извинявам се за неудобството, всичко наред ли е?

- Не бих се наела с такова твърдение.

- Ще бъде, важното е да сте здрава.

- И да не съм, има живот след смъртта.

- Има ли?

- Има. И е по-сигурен от живот след оставка - изстрелвам аз и кръвното ми рязко влиза в норма.

Ангелов се обръща мълчаливо, устремен към изхода. Мишниците му са мокри, погледът - пресъхнал. Лифтингът бавно се спуска надолу.

Край.

 

#2020: Димана Йорданова и годината, която бе битка на живот и смърт

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...