Лица

Имелда Мей: Аз съм скитник по душа, но Ирландия си остава в кръвта ми

Остава по-малко от месец до концерта на зашеметяващата Имелда Мей у нас!

Имелда Мей: Аз съм скитник по душа, но Ирландия си остава в кръвта ми

Остава по-малко от месец до концерта на зашеметяващата Имелда Мей у нас! Щастливи сме, че днес, с любезното съдействие на организаторите – радио "Тангра Мега Рок"музикалната емблема на Ирландия е при нас, за да сподели някои любопитни неща от пътя си като музикант.

Напомняме: датата е 9 юни, мястото – Античният театър в Пловдив, а шоуто... шоуто обещава да е повече от впечатляващо, затова побързайте с билетите. А сега Имелда Мей, специално за Момичетата от града!

Спомняш ли си кога откри музиката за себе си?

Музиката винаги е била част от живота ми, още докато растях. Открих я съзнателно обаче, когато бях на 16.

Разкажи ни за онова 16-годишно момиче, което искаше да покори върхове с гласа си. Започваш от дъблинските клубове заедно с местни банди и музиканти. Кое беше най-трудно тогава и различни ли са нещата сега?

Бях една от общо двете жени на музикалната сцена тогава, сега нещата са далеч по-добре!

Тогава си пяла на една сцена и с Рони Уд (Rolling Stones), а историята има продължение 25 години по-късно...

Да, той се появи една вечер и пожела да свирим заедно. Щастлива съм, че историята ни продължи както в музиката, така и под формата на едно истинско приятелство. Той обича да казва, че ме е открил. Обичам Рони.

Най-важна е музиката, защото тя те свързва с хората.

Какво и кой те е вдъхновявал през годините?

Музиката, литературата, изкуството ме вдъхновяват. А от големите имена – Пати Смит, Боб Дилън, Ленард Коен...

Последният ти албум, който излезе миналата година, Life Love Flesh Blood, е определян от феновете и критиката като по-зрял. На какво го отдаваш?

На живота – на неговите пикове и спадове.

Според Боно от U2 това е албумът на живота ти. Може би защото си вложила в него всяка частица от себе си, а може би и защото е наистина страхотен. В какви моменти се раждат песните ти – през деня, през нощта, когато си щастлива, когато си тъжна, когато преливаш от енергия, когато си сама с тишината...?

Всичко от това – щастлива съм, защото мога да прегърна вдъхновението всеки път, когато дойде. Винаги нося със себе си тефтер, в който да си записвам.

Да преживеем една красива, емоционална, свързваща и щастлива нощ всички ние там под звездите...

През 2009 г. на Meteor Music Awards печелиш в категорията за най-добра ирландска певица, през 2010 г. твоят трети албум, Meyhem, е отличен като най-добър за годината. Какво ти носят тези награди?

Наградите са прекрасно нещо, свързвам ги с хубава емоция, карат ме да се чувствам добре, но истината е, че не са важни. Най-важна е музиката и това да правиш песни, с които да се гордееш. Това има най-голямо значение, това те свързва с хората, които те слушат.

Родена си в Дъблин, сега живееш в Лондон. Къде се чувстваш у дома?

Навсякъде и никъде, аз съм скитник по душа, като циганите. Ирландия обаче е в кръвта ми.

Имаш дъщеря на почти 6 годинки. Тя има ли вече изградено отношение към музиката?

Тя е креативна, самоуверена и много артистична като личност вече.

В България имаш много верни почитатели. С какво ще ги изненадаш на 9 юни? А ти какво очакваш от концерта в Античния театър в Пловдив?

Не съм планирала изненади, просто се надявам да преживеем една красива, емоционална, свързваща и щастлива нощ на това удивително място. Всички ние там под звездите...