ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ина Добрева: „Тенденцията е да ставаме все по-самотни“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

С Ина си приличаме по това, че и за двете ни сериалът „Господин Х и морето“ беше нещо ново, нещо различно. За нея като актриса, за мен като стилист. Аз бях и човекът, който й се обади, за да я покани на първия кастинг за ролята на учителката Невена Бакалова. Така се случи. Помня я още когато спечели награда Икар през 2014 година за поддържаща женска роля и съм щастлива, че сериалът ни срещна миналото лято, точно във Варна – нейният град. И двете се сблъскахме с една нова среда, в която не ни беше лесно, но ни беше и толкова хубаво. Особено когато след дълъг снимачен ден можехме да изпием по чаша вино на плажа, в „Кубо“, разбира се. Да потанцуваме под звездите и да се опознаваме извън снимачната площадка. Въпреки това Ина е загадка, винаги оставя нещо за себе си. Притежава онази френска изтънченост, която съвсем не е придобила от периода си в Париж, тя си я носи – в погледа, в дълбочината, в сдържаността понякога. Зрителите на Нова телевизия ще я видят в ролята на Невена, жената, която ще изиграе важна роля за героя на Калин Врачански, но повече няма да ви издавам. Сами ще видите. Ина Добрева, днес в Момичетата от града, която ми подари сапун, защо точно сапун ще разберете от разговора ни.

За теб сериалът „Господин Х и морето“ е първи подобен проект. Какво беше за теб?

Щастлива съм, че ми се случи, защото нямах опит в такъв тип формат и исках животът да ме срещне и с това, за да разбера дали е за мен или не е. В началото се страхувах дали ще се чувствам комфортно, беше ми някак непознато. Нормално е. Радвам, че се преборих със себе си, с някои мои лични бариери. Най-красивото беше, че чрез срещата с колегите на снимачната площадка научих нови неща за мен самата. Разбрах кога трябва да работя повече и кога да имам по-голяма вяра и доверие в собствените си качества и интуиция, защото те ме водят в правилната посока. Отделно фактор е, че „Господин Х и морето“ се случи във Варна.

Твоят роден град.

Да, моят роден град, който преоткрих благодарение на проекта. От една страна, се чувствах сигурно, защото се намирах на моя добре позната територия, а от друга – сериалът беше абсолютна новост за мен, така че ме извади от тази зона на комфорт. Беше много полезно.

След кой снимачен ден се усети по-стабилна?

Със сигурност във втората половина на периода. Оборотите са много бързи и трябва да влезеш в ритъм, понякога това отнема време. От един момент нататък се чувствах по-уверена, познавах естеството на работата. За мен беше интересно как героинята ми стигна от точка А до точка Б не за два часа, както става в театъра, а за дванайсет епизода време.

Това беше предизвикателството – постепенно да си разпределиш енергията и пътя, който извървява твоят герой, как се променя, как другият го променя. В тази връзка общуването с Калин, другите актьори и режисьорския екип ми беше много важно, както в сцените, така и извън тях.

Много различна ли е от теб Невена?

Има някои неща, по които си приличаме и такива, по които се различаваме. Мисля, че харесвам героинята си именно защото в нея виждам много красиви качества, които желая да притежавам аз самата, т.е. тя ме обогати. Невена е семпла, без да е елементарна, за нея са важни тези базисни неща, които я правят толкова истинска. Нашето съвремие става все по-объркано, всеки има някаква представа за себе си заради социалните мрежи. Неминуемо е. Това, което ми харесва е, че Невена има смелостта да бъде себе си, не се опитва да бъде някой друг. Точно това я прави уникална, толкова ценна и важна в контекста на филма. Затова героят на Калин харесва именно нея, защото той е един човек, който се е загубил по пътя, един човек с много самоличности, който е объркан и намира в нея пристан. Разликата между нас е, че тя обича малко повече правилата и няма Instagram, не е зависима от социалните мрежи по начина, по който аз ги ползвам.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...