ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ина Добрева: „Тенденцията е да ставаме все по-самотни“

Ина Добрева: „Тенденцията е да ставаме все по-самотни“

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ти чувстваш ли се зависима от Instagram?

Имам го от доста години, още преди да стане масов и популярен, и до днес имам претенцията за моя профил там, че е доста хигиеничен, т.е. профилите, които следвам са профили, които ме пренасят в един друг свят, който много ми харесва. Това е един свят, който много ме обогатява. Говоря за профили, които са свързани с изкуство от цял свят. Така можеш да пътуваш, да избягаш от бита, от нещо, което е много локално. Затова Facebook не ми харесва, защото става локален. Докато Instagram е една платформа, която може да ти позволи да пътуваш в някакви светове и сфери, които те вълнуват, да общуваш с хора от цял свят. Това, което ме дразни, е, че бизнесът започна да се измества все повече в Instagram, което го прави по-комерсиален. Не харесвам начина, по който деформира егото на човека. Това с инфлуенсърите е супер фалшиво.

Момичета, които имат n на брой последователи и нарекоха себе си инфлуенсъри, деформираха тази социална мрежа.

Права си. Те задават един шаблон и държание, което е в ущърб на уникалността на всеки един от нас, а това е най-важното – да запазим идентичността си. Винаги, когато се чувствам изгубена или объркана, се обръщам навътре към себе си и се хващам за ръка, защото единственото и най-ценното, което имам – съм си аз самата. Ако се чувствам изгубена, знам, че трябва да съм честна със себе си и не следя тези, които се опитват да ми наложат техния вкус, техните виждания.

За мен това е вредно, особено за по-младите хора. Защото ние сме имали щастието да си спомняме какво е било преди това, преди Instagram, но поколенията след нас са много манипулируеми.

За тях Instagram се превръща коректив.

Понякога ме изумява мащабността на влияние на отделни хора и популярността им в социалните мрежи остава необяснима за мен. Друг феномен в днешно време е детронирането на звездите, които са били икони, а сега станаха много достъпни. Имаш Instagram профила на Мадона например, влизаш в нейната кухня, пишеш й директно съобщение, тя ти отговаря в реално време. А ние по някакъв начин имаме нужда от мисълта за непристъпния живот на тези хора, които ни карат да мечтаем.

Приятелствата, които се създават в социалните мрежи, т.е. това да станеш близък в това виртуално пространство с някого, когото не си виждал дори, всичко това деформира общуването.

Мисля, че тенденцията е да ставаме все по-самотни. Хората едно време са живели на племена, на кланове, на родове, семейства, докато днес дори двойката се разпада. Дори двойката не може да устои и човек остава единица.

Ние вече не си говорим по телефона, ние само си пишем. Цялата ни комукация вече минава през чатове.

Преди, когато имаш проблем, звъниш на някого за съвет, което сближаваше хората. А сега, дори преди да звънеш на някого, е редно да му напишеш дали е удобно да му се обадиш. Това още повече дистанцира.

Социалните мрежи ни сближават и в същото време ни дистанцират един от друг.

Да. Несъмнено е така. Виж, аз говоря за всички тези промени в нашето съвремие с изключителна доза любопитство, т.е. не съм анти, а стоя като наблюдател на обществото и времето ни. Тепърва ми е интересно как ще се развиват технологиите и как ще рефлектират върху нас.

Преди да започнем разговора, ме попита как съм се чувствала след края на снимките на сериала, но кажи ми  – ти как се чувстваше?

Липсваше ми много, но бях удовлетворена, защото се опитах достойно да си свърша работата и то работа не като работа, а като пътуване през този проект. Резултатът ще го видим тепърва. Разбира се, притеснявам се, защото винаги съм критична, винаги има как да е по-добре, но мисля, че екипът е добър и в такива случаи има предпоставка да се получат нещата.

Има и още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...