ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Индира Ганди, която промени индийската история

Индира Ганди, която промени индийската история

Снимка: Indian Express

Индира Ганди е единствената жена министър-председател на Индия в историята. Фигурата й е спорна – едни я обичат и я определят като месия, изпратен да спаси държавата си, други я ненавиждат и отричат всичките й постижения. Убита е на днешния ден – 31 октомври 1984 г., от собствените си бодигарди, когато е на 66 години.

Индира е родена на 19 ноември 1917 г. в град Аллахабад. Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру – първия министър-председател на Индия, както и лидер на партията Индийски национален конгрес. Омъжва се за индийския политик и журналист Фероз Ганди, от когото взема известната фамилия. Все пак нито тя, нито съпругът й са родственици на Махатма Ганди.

Заради произхода си, тя често е подценявана и й е трудно да излезе от сянката на баща си. Политическият елит не я възприема сериозно и дори й дава прякора gungi gudiya ("празноглава кукла"). Политическата кариера на Ганди започва след смъртта на Неру – през 1964 г. става депутат, а през 1969 г. оглавява Независимата партия на конгреса, която е призната за правоприемник на партията на баща й. В партийната структура настъпва разцепление – част от политиците подкрепят визията на Ганди да води по-социална политика и да затопли отношенията със СССР, други пък са категорично против намеренията й.

През 1971 г. печели изборите с емблематичния лозунг “Garibi hatao!” (Долу бедността!), който днес присъства в някои учебници като пример за политически популизъм. Все пак сработва – Индира Ганди омайва най-бедните избиратели и им вдъхва надежда за по-добър живот и справедливо бъдеще.

Само за 5 години тя се утвърждава като един от най-дейните министър-председатели в историята на Индия – национализира банките, развива промишлеността и дори пуска първата АЕЦ, осъществява т.н. "Зелена революция", благодарение на която Индия става независима от външни доставки на хранителни продукти.

Икономическият разцвет обаче идва на тежка цена – през 1975 г. Върховният съд в Аллахабад я признава за виновна по обвинения в нарушения по време на изборите. Ганди прави неочакван политически ход – позовава се на член в индийската конституция, който й позволява да обяви извънредно положение. То е определяно от индийците като най-тежкото време в историята на страната. Политическите й опоненти са подложени на гонения, а най-изявените са хвърляни в затвора; медиите са заглушени и няколко вестника са закрити.

В международен аспект тя утвърждава позицията на Индия и дори се осмелява да се противопостави на САЩ. Благодарение на множеството си дипломатически срещи обаче, тя подобрява отношенията на Индия с големите държави в света, а името й се използва и днес, за да привлича избиратели към партията й в чест на “Индира амма” (майка Индира). Вярата в нея е толкова силна, че в някои индийски домове портретът й е поставен до тези на религиозните божества.

През юни 1984 г. терористи превземат светинята на сикхите – „Златният храм“ в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция, за да освободи храма, но за целта убива 500 негови защитници. Сикхите успяват да си отмъстят – на 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от своите телохранители. В пагубната сутрин тя има насрочено телевизионно интервю и решава да свали бронираната си жилетка, за да не изглежда пълна на екран. Суетата й се оказва фатална – Ганди е простреляна, а възложителят на убийството не е установен и до днес.

 

#Будителките: Екатерина Каравелова, българската Елинор Рузвелт

 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...