Лица

Индира Ганди, която промени индийската история

Единствената жена министър-председател на Индия досега

Индира Ганди, която промени индийската история

Снимка: Indian Express

Индира Ганди е единствената жена министър-председател на Индия в историята. Фигурата й е спорна – едни я обичат и я определят като месия, изпратен да спаси държавата си, други я ненавиждат и отричат всичките й постижения. Убита е на днешния ден – 31 октомври 1984 г., от собствените си бодигарди, когато е на 66 години.

Индира е родена на 19 ноември 1917 г. в град Аллахабад. Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру – първия министър-председател на Индия, както и лидер на партията Индийски национален конгрес. Омъжва се за индийския политик и журналист Фероз Ганди, от когото взема известната фамилия. Все пак нито тя, нито съпругът й са родственици на Махатма Ганди.

Заради произхода си, тя често е подценявана и й е трудно да излезе от сянката на баща си. Политическият елит не я възприема сериозно и дори й дава прякора gungi gudiya ("празноглава кукла"). Политическата кариера на Ганди започва след смъртта на Неру – през 1964 г. става депутат, а през 1969 г. оглавява Независимата партия на конгреса, която е призната за правоприемник на партията на баща й. В партийната структура настъпва разцепление – част от политиците подкрепят визията на Ганди да води по-социална политика и да затопли отношенията със СССР, други пък са категорично против намеренията й.

През 1971 г. печели изборите с емблематичния лозунг “Garibi hatao!” (Долу бедността!), който днес присъства в някои учебници като пример за политически популизъм. Все пак сработва – Индира Ганди омайва най-бедните избиратели и им вдъхва надежда за по-добър живот и справедливо бъдеще.

Само за 5 години тя се утвърждава като един от най-дейните министър-председатели в историята на Индия – национализира банките, развива промишлеността и дори пуска първата АЕЦ, осъществява т.н. "Зелена революция", благодарение на която Индия става независима от външни доставки на хранителни продукти.

Икономическият разцвет обаче идва на тежка цена – през 1975 г. Върховният съд в Аллахабад я признава за виновна по обвинения в нарушения по време на изборите. Ганди прави неочакван политически ход – позовава се на член в индийската конституция, който й позволява да обяви извънредно положение. То е определяно от индийците като най-тежкото време в историята на страната. Политическите й опоненти са подложени на гонения, а най-изявените са хвърляни в затвора; медиите са заглушени и няколко вестника са закрити.

В международен аспект тя утвърждава позицията на Индия и дори се осмелява да се противопостави на САЩ. Благодарение на множеството си дипломатически срещи обаче, тя подобрява отношенията на Индия с големите държави в света, а името й се използва и днес, за да привлича избиратели към партията й в чест на “Индира амма” (майка Индира). Вярата в нея е толкова силна, че в някои индийски домове портретът й е поставен до тези на религиозните божества.

През юни 1984 г. терористи превземат светинята на сикхите – „Златният храм“ в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция, за да освободи храма, но за целта убива 500 негови защитници. Сикхите успяват да си отмъстят – на 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от своите телохранители. В пагубната сутрин тя има насрочено телевизионно интервю и решава да свали бронираната си жилетка, за да не изглежда пълна на екран. Суетата й се оказва фатална – Ганди е простреляна, а възложителят на убийството не е установен и до днес.

 

#Будителките: Екатерина Каравелова, българската Елинор Рузвелт