ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Александрина Пендачанска: "Чувството за дълг към родината е чувство за дълг към собствения живот."

Александрина Пендачанска: "Чувството за дълг към родината е чувство за дълг към собствения живот."

Александрина Пендачанска няма нужда от представяне. Освен с успеха й на световната оперна сцена, сме свикнали да я свързваме и с активната й гражданска позиция, която тя не спира да изразява в да изразява в редки, но пълни с емоция интервюта. За нас е чест, че Александрина, момичето не от града, а от света, отдели време, за да отговори и на нашите въпроси.

 


Русия спира туристическите визи за българи
ОТ ГРАДА
4 юли 2022 | Общество

Русия спира туристическите визи за българи

„Москва ще отговори по съответния начин в ситуацията с изгонването на руски дипломати от България“. Това...

Гражданинът Александрина Пендачанска

Продължавате ли да се вълнувате от политическата ситуация в България?

Да, вълнувам се, чета, следя, радвам се и се ядосвам всеки ден от българските политически новини.

Как си обяснявате апатията на мнозина наши сънародници, които въпреки че живеят в България, като че ли са равнодушни към нейната съдба? От какво зависи наличието на чувство за дълг към родината?

Апатията възприемам преди всичко като безотговорност – безотговорност към собственото битие, невъзможност да се видят нещата в перспектива, да се визуализира едно по-добро лично и обществено бъдеще. Чувството за дълг към родината за мен е равностойно на чувството за дълг и отговорност към собствения живот. Както строим своя живот, както си го представяме, така оглеждаме представата си за общността и средата, в която живеем.

Какво се промени след протестното лято на 2013 г.?

Разбра се, че има хора, които могат да носят отговорност – както за собственото си бъдеще, така и за това на държавата и държавността - за правилността и непримиримостта да се живее в постоянен режим от грешки и безобразия – това са протестиращите граждани – гневни, непримирими, будни и безкомпромисни – те ще реагират отсега нататък на всяко политическо безобразие и ще правят живота на това и на всяко следващо правителство доста по-труден, ако то си служи с държавния апарат като с бащини́я – нещо, което правиха почти всички правителства досега.

Провалихме ли се с опита си да променим порочния модел на държавно управление?

Не сме се провалили, но не постигнахме всичко, което можеше да постигнем. Провал би било, ако точката на ситуацията е наблизо. Но тъй като всеки финал зависи от това къде избираме да поставим тази точка, мисля, че си струва да си дадем още малко толеранс и да отложим финала за тогава, когато вместо провал можем да се поздравим с успех!

Като човек, който живее в чужбина, какво бихте казали на хората, които вече започват да се питат защо са останали в България?

Не знам какво бих могла да им кажа, защото истината е, че аз един ден ще се върна в България – тук виждам своето бъдеще. Но не и това на децата ми… Това е тъжната истина – искам за децата си нещо повече от това, което искам за мен и все още не виждам България готова да им го даде.

 

Професионалистът Александрина Пендачанска

В момента кой професионален проект е най-важен за Вас?

Преминавам през една репертоарна трансформация – много интересна, но и трудна. Искам да се справя и да си докажа, че и това го мога!

Планирате ли скоро професионална изява в България?

Скоро мина концертът ми в Националната опера, с който отбелязах своя 25-годишен професионален юбилей. До края на този сезон нямам други изяви в България.

Кой успех досега цените най-много и съвпада ли той с онзи, заради който най-много ви ценят другите?

Не знам. Малко е банално, но повечето роли наистина са като деца, почти не е възможно да избереш кое обичаш повече от другото. Много по-важно ми е дали аз съм доволна. Какво ценят другите – дори не знам.

Коя е ролята, написана все едно за Вас?

Татяна от Евгений Онегин – и още не съм я пяла в оперна постановка, само на концерт.

 

Жената Александрина Пендачанска

Къде е Вашето местенце в този голям свят? Вашето „у дома”?

У дома е у дома – София, Рила, Родопите, Боженци – България! Това си е моето местенце!

Кои са най-важните уроци, на които ви е научил животът?

Е... В едно интервю не мога да побера този отговор – чакат още книги, които да бъдат написани, пълни с уроци...

Като бяхте малка, каква искахте да станете?

Първо ватманка, после балерина и накрая – оперна певица.

Кога разбрахте, че сте красива?

Като всяко обичано от родителите си дете – като малка. Истинската красота няма нищо общо! Ако едно дете е гледано с обич, то се чувства красиво, умно, талантливо – колко от тези качества са реални – няма значение. Важното е, че, отгледани с любов, могат да се развият.

С какво се зареждате?

Със зелено – с гори и поляни!

Колко дълго можете да чакате?

Не толкова, колкото бих искала да мога...

Лесна ли е дългата връзка?

За мен, да – аз съм така устроена, всичките ми връзки са такива – и любовни, и приятелски, и професионални. Имала съм късмет с добри родители, баби и дядовци, които са създали един относително здрав човек, който обича дълго, вярно и трайно...

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...