Лица

Ирен Леви на гости на Момичетата от града

Както казва самата Ирен Леви в едно свое интервю: „Аз „колекционирам“ хора – мисли, души, после, ако не на екран, ги вкарвам във филм или в текст.“, така и ние попълваме своята колекция от лица с нейната магнетична усмивка, галещ тембър и ведър оптимизъм. Познаваме Ирен от телевизионния екран, срещаме я в сценариите й, а в последно време се гмуркаме в дълбокото на живота и с книгите й. Ето за какво си поговорихме с нея по момичешки:

Ирен Леви на гости на Момичетата от града

Както казва самата Ирен Леви в едно свое интервю: „Аз „колекционирам“ хора – мисли, души, после, ако не на екран, ги вкарвам във филм или в текст.“, така и ние попълваме своята колекция от лица с нейната магнетична усмивка, галещ тембър и ведър оптимизъм. Познаваме Ирен от телевизионния екран, срещаме я в сценариите й, а в последно време се гмуркаме в дълбокото на живота и с книгите й. Ето за какво си поговорихме с нея по момичешки:

Коя е Ирен тук и сега?

(усмихва се) Усмихната, макар че тази усмивка, не е онази, предишната. Малка, макар че доста безвъзвратно съм пораснала. Спокойна, че съм на пътя си, въпреки всички тревоги по него.

Когато бях малка много исках...?

...да порасна, за да ме чуят - имах идея как всичко да стане Прекрасно. Когато пораснах обаче, открих, че съм изпуснала момента, вече не помня как да стане това.

Ти кога разбра, че си хубава?

Всяка жена знае, че е хубава, още преди да се роди. Иначе би отказала да го направи. :)

Кога и с какво се справи най-добре?

Научих на светоусещане децата си. Без да им натрапвам моето, надявам се.

Коя е любимата ти роля?

Всички. Обичам да съм на сцената, но обичам  и да съм и в публиката.

Какво не заменяш за нищо друго?

То е ясно – Теа и Маги.

В какво намираш най-много смисъл?

Търся го. Засега съм се спряла на онези вечери, когато светът се занимава със себе си, забравил ме е, телефонът ми не звъни, а аз съм с любимите си същества, пред мен има чаша вино, нещо вкусно, което сме си приготвили. И тогава, малко преди да си легнем, усещам, че съм на път да открия  Смисъла. После това не се случва, но все пак съм била толкова близо, че почти го знам.
 
Бързо или бавно?

Бързо, но толкова, че да мога да спра, ако се наложи.

Най-много дължа на...?

...майка си.

Трудно пробивам там, където...?

...не знаят какво е любов.

Твърдо или меко?

Не мога да реша дали обичам повече интересни ТВЪРДения или вкусни МЕКИци. И двете, моля!

А в какво няма никакъв смисъл?

Да се опиташ да станеш някой Друг.

Ако можеше да имаш свръхестествени сили, ти каква сила би си избрала?

Да лекувам с докосване.

Жената е...?

...онази играчка, която мъжът е поискал, за да придаде смисъл на всичко друго.

Мъжът  не обича...?

Предпочитам мъже, които обичат. Останалите ми губят времето.

Животът често ме...?

...изненадва. Понякога се чувствам като героиня от филм, на която й се случват твърде много неща, за да е достоверен сюжета. Дори се ядосвам на Сценаристите. После разбирам, че ме обичат.

Бих искала да знам...?

...защо съм дошла на този свят.

Когато съм най-щастлива, тогава...?

...откривам,че бих могла да запазя това усещане завинаги, стига да не допускам, че има и друго. Тогава се замислям, допускам и го губя.

Как искаш да бъдеш обичана?

 Не искам да ми се свалят звезди, не знам какво да ги правя. Обичането за мен е да ме завият нощем, когато без да искам съм отхвърлила завивката.  А когато ме питат „Как си?”, наистина да чуват отговора.

Най-много се страхувам от...?

Страхувам се от нещо, което дори не смея да го напиша.

Колко дълго можеш да чакаш?

Зависи какво. Има неща, които бих чакала, докато затворят чакалнята. Но те са нещата, които макар и важни за нас, не зависят от нас. Останалите ги правя.

Ако не сега, кога?

Сега. Живеем с илюзията, че имаме време, но не е така.

Радвам се, че не съм.....?

...Господ.

Как правиш изборите в живота си – с ума, със сърцето, със себеоценката или стремежа си към удоволствие?

Избирам с ума си. Но ако той влезе в спор със сърцето ми, има голям шанс умът да загуби.

Целта или посоката е по-важна?

Пътят.

Къде е у дома? И колко често се прибираш там?

У дома е там, където усещаш, че си обичан. Дори не искам да излизам оттам, но пък колко е приятно завръщането!

Сутринта се събуди с мисълта...?

Неделя е. Навън е слънчево. Имам цял ден с децата.

Вчера разбрах...., а  днес се уча...?

Няма смисъл да бъдеш отстъпчив. Има смисъл да бъдеш добър. Сега се уча на разликата между двете.

Редник или генерал?

Мястото за медицинска сестра свободно ли е? :)

 
Разкажи ни една приказка, моля!

„Думите бяха написани на ръка: „Скъпа моя, надявам се, че когато получиш това писмо, аз вече ще съм мъртъв. Нямам търпение. Струва ми се, че най-голямото ми приключение сега започва...
Една година по-рано...”

Така започва приказката, която искам да разкажа. Това е началото на „Последно повикване”.