Има хора, които ни заразяват с енергията и чара си и Ирена Методиева определено е от тях. Тя е като порасналата принцеса Мерида от анимацията „Храбро сърце”. Тя е и жената, която е приела мисията да помага на „специални” деца и да дава надежда на хиляди родители, прилагайки метода на хипотерапията заедно с верния ѝ помощник - коня Арни.
Ирена практикува в създадения през 2011г. във Варна център по терапевтична езда и хипотерапия Ин и Ян, в който постига изключителни резултати с деца с детска церебрална парализа, генерализирани разстройства на развитието, деца от аутистичния спектър и др., както и с възрастни със специфични нужди, на които тази уникална терапия помага. Една част от децата, които посещават центъра, изобщо не могат да се движат самостоятелно, но благодарение на Ирена, и на "дясната й ръка" в лицето на сестра и Петя, на гърба на Арни те стават „най-щастливите деца на света”
Силната и любов към децата, животните и природата са насочили Ирена към хипотерапията, но какво всъщност е тя? Това е метод за терапия и рехабилитация, който се прилага с помощта на специално обучен за целта кон. Използва се естествената походка и движение на коня, при което тазът и гръбначният стълб на ездача са в директна връзка с конският гръб. По този начин се предават между 90 и 110 триизмерни, плавни, ритмични повтарящи се трептения или импулси, които въздействат и стимулират опорно-двигателния апарат, вестибуларният апарат и цялата сензомоторна система. Това, което прави хипотерапията така ефективна, е и че тя има терапевтичен ефект и по отношение на социалната адаптация, развитието на речта, сензорната интеграция.
Ирена как и защо избра да се занимаваш с хипотерапия?
Силната ми любов към децата, животните и природата е първото, което ми идва като отговор. Завърших психология, след това записах магистратура клинична психология, като едновременно с това се обучавах в две психотерапевтични школи и винаги съм си представяла, че ще работя като психотерапевт. През всички тези години, в които се обучавах, активно яздех и се състезавах като аматьор в конния спорт. Така един ден, докато бях в бокса при любимия си кон и го чистех, ме обзе силно желание да намеря някаква терапия, която да се осъществява е с помощта на коне.
Това, което се случва като емоционална връзка между коня и човека, е нещо, което пожелавам на всеки да може да изпита. Енергията, силата и в същото време огромната доброта и любов, която тези животни имат и дават, не може да се сравни нищо друго. Неслучайно се казва, че „конете са животните, променили историята в най-голяма степен”. Конят присъства в човешката история и култура най-малко от 2000 години преди новата ера, а наред с това той е могъщ архетипен образ, дълбоко заложен в пластовете на нашето колективно съзнание. Така започнах да търся, открих хипотерапията, преминах курс на обучение и започнах да търся кон, който да отговаря на критериите за терапевтична работа. Не след дълго срещнах най-прекрасния и умен кон - Арни, който обучих и с който от 2011г. до ден днешен работим заедно. Арни донесе много радост и е любимец на стотици деца.
Тепарапевтичното въздействие от ездата и общуването с коня са комбинацията, която гарантира ползата от хипотерапията, но все пак как „работи” тя?
Терапевтичното въздействие от ездата и емоционалното общуване с коня се случват на няколко нива - физическо, емоционално и психическо. Когато детето е върху коня и той се движи, се включват всички сензорни системи, които активно взаимодействат помежду си.
Така изключително добре се стимулира вестибуларната система, която отговаря за баланса, за ориентацията на тялото ни в пространството и която участва и в регулацията на рефлексите. Ездата е особено благотворна е и за опорно-двигателната система - докато детето язди, се подобрява грубата моторика, подвижността на тазобедрените стави, подвижността и гъвкавостта на гръбначния стълб, изправя се стойката, подобрява координацията.
Намалява мускулното напрежение при хората с повишен мускулен тонус, а едновременно с това по-високата телесна температура на коня, действа отпускащо на спастичната мускулатура на краката, адукторите и другите сухожилия.
Ние работим сред природата, в гората, на чист въздух, което кара дробовете да се отварят и да увеличават обема си на работа, както и се подобрява зночително работата на сърдечния мускул. Децата яздят максимално близо до гърба на коня, където има закрепен терапевтичен колан с една или две дръжки, за да могат да премат цялата сензорна информация от движението. Мотивацията на децата, свързана с това, че искат да яздят такова голямо, силно, но мило и добро същество като коня, който ги приема точно такива каквито са, е големият ключ, който отключва вратата на доверието между нас специалистите и малките ни клиенти.
Една част от децата изобщо не могат или могат само с чужда помощ да се придвижват и изведнъж качени на големият, силен кон, те се превръщат в най-щастливите деца на света. Движат се, яздейки сами. Тази мотивация ни служи да работим с тях, използвайки различни стимулиращи игри, песни, музикални инструменти, които са разположени по трасето в гората, за да провокираме реч, работим за фината моторика, за по- добрата сензорна интеграция, за развитието на определени умения и дейности, с които децата срещат затруднения и все още не могат да се справят.
Освен физически този вид терапия дава и изключително добри резултати върху психиката на малките ти пациенти, как се случва това?
Децата са щастливи докато яздят, те изпитват удоволствие от движението на коня, от топлината на гърба му, от меката козина, както и от допълнителните сензорни стимули, които ние им подсигуряваме под формата на игра. Когато детето се движи, когато играе и когато изпитва удоволствие, се отделят хормоните на щастието допамин и серотонин и тогава може да започне и процеса на обучение и учене.
Как преминават сесиите по хипотерапия?
Различно в зависимост от детето, с което се работи. Винаги има един човек, който води коня, и един, който работи отстрани с детето. Ако то не може да върви или все още да седи стабилно, поради различни причини, се качваме с него на коня, като му помагаме през цялото време както за стабилизиране на седежа, така и в различните игри, които играем от гърба на Арни.
Винаги търсим и стимулираме интеракция между детето, коня и нас, възрастните, както и между самите деца, особено при децата от аутистичния спектър, където част от симптоматиката е дефицитът в социалните взаимодействия.
През цялото време на провеждане на сесията спазваме правилната позиция на тялото на детето върху коня, оттам нататък се движим според това с кое дете работим и какво искаме да постигнем.
Използваме много музикални инструменти, различни материали и целеви игри, чрез които развиваме груба и фина моторика, стимулираме реч и работим в посока на по-добрата сензорна интеграция.
Когато се върнем, децата, слизайки от Арни, винаги му казват ‘Благодаря” и го черпят с морков, ябълка или друго лакомство, като това е една от най-забавните части на сесията.
Каква е ролята на твоя колега терапевт Арни?
Ролята на Арни е всъщност главната роля. Той е връзката, посредникът, стимулът и лечителят, ние сме само изпълнителите. Всички деца обожават Арни, прегръщат го, целуват го, сресват го, тези, които могат, му рисуват рисунки, много първи думички са били „Арни" или "кон”. С Арни работим заедно вече 12 години и сме преживяли доста неща. Някои страшни, други смешни.
Това е конят, към който се обръщам с: „Хайде, бе човек” или "господин Арни". Той разбира доста голям набор от думи, знае къде спираме по трасето, какво се иска от него в дадени ситуации, изобщо за мен той е много повече от просто кон. Той едно голямо, търпеливо, добро, силно и смело сърце, с което имам честа да работя.
Другите ни помощници в терапията са двете кучета, майка и дъщеря, Леда и Ирис. Леда е порода басенджи, куче, което не лае, като специално търсих тази порода, понеже много от децата ги е страх от лаенето на кучета, както и от самите кучета. Леда и Ирис са обучени да яздят с децата, качваме ги на коня или ги държим в ръце, докато децата ги галят или им дават лакомства. Доста детски страхове са преодолени с тяхна помощ, а за децата е изключително забавно да ги гледат отвисоко, яздейки, как играят и се гонят около Арни.
Колко време отнема обучението на един терапевтичен кон и защо ви се налага да търсите заместник на Арни?
Обучението на един терапевтичен кон много зависи и варира според характера и обучителните способности на самия кон и от неговата предистория, но определено отнема доста време. Нашият Арни вече на 28 г., което е около 75 човешки. Въпреки че той все още с желание си върши работата, вече е добре да излезе в заслужена почивка и да си изживее щастливо старините.
Хипотерапията е свързана с практика основно на открито, а какво се случва със сеансите ви през зимата?
Ние работим на открито в гората, която лятото ни пази от силното слънце, пази ни от вятъра, но все пак в зимният период работата на открито става невъзможна. За съжаление нямаме и закрит манеж, който бихме могли да използваме при лоши условия, така че се налага да спрем сесиите, докато времето не позволи. От няколко години има създадени механични терапевтични коне, които абсолютно точно възпроизвеждат различните движения на реалният кон. Има достатъчно научни и медицински изследвания, които доказват ползата от използването на такъв механичен кон при терапевтичната работа с децата. Два от тези коне са с най висок показател на ефективност, като единият е английски и е доста скъп, но американското производство е на доста постижима цена от 4000 $. Ако успеем да купим и доставим такъв механичен кон, това ще бъде от голяма полза за децата, които няма да има нужда да прекъсват терапията си, а ще имат възможност да поддържат нивото на постигнатото и да продължават да развиват своите умения.
Нуждата да помагаш, да се развиваш и предлагаш и нови методи на терапия те води и до създаването на сдружение „ЗаЕдно Можем”. Каква е неговата цел?
Работата с децата изисква непрекъснато развитие, усъвършенстване и придобиване на нови умения и методи за терапия, както и разширяване на дейността и привличането на други специалисти, за да се получи екип, който да да предложи оптимална помощ на децата и техните семейства. Така през 2021г. със сестра ми, с която работим заедно от 3 години, създадохме Сдружение с нестопанска цел „ЗаЕдно Можем”. С помощта на приятели, съмишленици и дарители успяхме да отворим център за работа с нашите деца, в който да надграждаме, постигнатото от сесиите по хипотерапия. В екипа ни има, психолог, психомоторен терапевт, специален педагог, ерготерапевт, като в бъдеще се надяваме да включим и логопед и музикотерапевт.
Повече за случващото се в центъра по хипотерапия и ерготерапия можете да видите на официалната страница във Facebook.
