ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ирина – момичето, което създава „вкусните“ свещи

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Наближава 14 февруари, а с него и специалното издание на нашия Mish Mash SWEET Fest. Реших да използвам повода, за да ви запозная по-отблизо с трима от участниците. Нещата, които те създават и представят с много любов, вдъхновение и отношение към детайла, са нещата, без които Св. Валентин не може. Но дори и да не сте привърженици на т.нар. Празник на влюбените, сигурна съм, че не бихте отказали една (или три) доза красота, удоволствие и сладост.

Започваме от детайлите, защото, както всички знаем, за създаването на специална атмосфера именно те са от най-голямо значение. Днес сме на гости на Ирина – момичето, изпод чиито ръце излизат „вкусните“ декоративни свещи Gancini.

За първи път се срещам лично с Ирина и признавам си, съм очарована. Тя ни допусна „в кухнята“ на Gancini, макар че не съм сигурна дали изразът има нужда от кавички – цялото пространство напомня по-скоро на сладкарско ателие. Видяхме как се правят самите свещи, дори декорирахме няколко кексчета. Сприятелихме се не само с Ирина, но и с котарака Мъфин, който там е у дома си. И си тръгнахме с широки усмивки, с омайния и така разпознаваем аромат на Gancini и с обещание да се видим скоро пак.

Коя е Ирина Йорданова тук и сега?

Ирина тук и сега е омазана в сметана до ушите и готви апетитни свещи с много ягоди и шоколад. Готви се за Свети Валентин, който чука на вратата. Слуша Адриано Челентано, ухае на ванилия, говори по телефона и има котка на главата. Любител кулинар, мечтател и голям образ. Самата тя трудно може да се определи, затова е решила свещите й да говорят за нея.

Как се роди Gancini? Как започна всичко?

Всичко започна преди около 8-9 години съвсем случайно, с опит да създам свещ за подарък и без да подозирам, че този експеримент ще остави толкова трайни следи в живота ми. След това имаше една пауза и започнаха да се появяват идеите.

Малко по-късно, през 2012 г., се роди Gancini и като всички деца си има своя кръстник, човек близък до мен и до сърцето ми. Интересното е, че преди около 2 години разбрах, че думата gancini има и своето италианско значение – малки кукички, и оттогава мисля за свещите си като за нещо толкова сладко, за което се хващаш като кукичка и което не искаш и не можеш да пуснеш.

Използваш кулинарията, в частност сладкишите, за свое вдъхновение. Защо?

Едно от нещата, което винаги ме е изумявало в сладкишите, в техните вкусове и аромати, е способността им да отключват спомени и да ни връщат към дадена емоция. А освен това са и адски вкусни. Чрез свещите си се опитвам да отключа именно такива спомени и желания.

Как ти хрумват новите идеи?

Новите идеи ми хрумват обикновено в кухнята или когато похапвам нещо вкусно. За мен готвенето е цяло изкуство и ритуал. Уви, все по-рядко ми остава време за него, опитвам се да задоволя желанието си да готвя, докато правя свещи.

Имало ли е идея, която не си успяла да осъществиш?

Винаги има поне 10 идеи, които чакат своя подходящ момент да се покажат на бял свят.

Каква част от работата ти заема експериментирането?

Недостатъчна. Работата ми е доста динамична и рядко остава време за експерименти, рядко остава време дори и да правя свещи. Но когато се появи някоя идея, любопитството ми надделява и много бързо графикът се разчиства. Често при мен нещата се случват случайно и по погрешка. Понякога дори

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...