Лица

Ирина – момичето, което създава „вкусните“ свещи

Дори и да не сте привърженици на т.нар. Празник на влюбените, сигурна съм, че не бихте отказали една (или три) доза красота, удоволствие и сладост.

Наближава 14 февруари, а с него и специалното издание на нашия Mish Mash SWEET Fest. Реших да използвам повода, за да ви запозная по-отблизо с трима от участниците. Нещата, които те създават и представят с много любов, вдъхновение и отношение към детайла, са нещата, без които Св. Валентин не може. Но дори и да не сте привърженици на т.нар. Празник на влюбените, сигурна съм, че не бихте отказали една (или три) доза красота, удоволствие и сладост.

Започваме от детайлите, защото, както всички знаем, за създаването на специална атмосфера именно те са от най-голямо значение. Днес сме на гости на Ирина – момичето, изпод чиито ръце излизат „вкусните“ декоративни свещи Gancini.

За първи път се срещам лично с Ирина и признавам си, съм очарована. Тя ни допусна „в кухнята“ на Gancini, макар че не съм сигурна дали изразът има нужда от кавички – цялото пространство напомня по-скоро на сладкарско ателие. Видяхме как се правят самите свещи, дори декорирахме няколко кексчета. Сприятелихме се не само с Ирина, но и с котарака Мъфин, който там е у дома си. И си тръгнахме с широки усмивки, с омайния и така разпознаваем аромат на Gancini и с обещание да се видим скоро пак.

Коя е Ирина Йорданова тук и сега?

Ирина тук и сега е омазана в сметана до ушите и готви апетитни свещи с много ягоди и шоколад. Готви се за Свети Валентин, който чука на вратата. Слуша Адриано Челентано, ухае на ванилия, говори по телефона и има котка на главата. Любител кулинар, мечтател и голям образ. Самата тя трудно може да се определи, затова е решила свещите й да говорят за нея.

Как се роди Gancini? Как започна всичко?

Всичко започна преди около 8-9 години съвсем случайно, с опит да създам свещ за подарък и без да подозирам, че този експеримент ще остави толкова трайни следи в живота ми. След това имаше една пауза и започнаха да се появяват идеите.

Малко по-късно, през 2012 г., се роди Gancini и като всички деца си има своя кръстник, човек близък до мен и до сърцето ми. Интересното е, че преди около 2 години разбрах, че думата gancini има и своето италианско значение – малки кукички, и оттогава мисля за свещите си като за нещо толкова сладко, за което се хващаш като кукичка и което не искаш и не можеш да пуснеш.

Използваш кулинарията, в частност сладкишите, за свое вдъхновение. Защо?

Едно от нещата, което винаги ме е изумявало в сладкишите, в техните вкусове и аромати, е способността им да отключват спомени и да ни връщат към дадена емоция. А освен това са и адски вкусни. Чрез свещите си се опитвам да отключа именно такива спомени и желания.

Как ти хрумват новите идеи?

Новите идеи ми хрумват обикновено в кухнята или когато похапвам нещо вкусно. За мен готвенето е цяло изкуство и ритуал. Уви, все по-рядко ми остава време за него, опитвам се да задоволя желанието си да готвя, докато правя свещи.

Имало ли е идея, която не си успяла да осъществиш?

Винаги има поне 10 идеи, които чакат своя подходящ момент да се покажат на бял свят.

Каква част от работата ти заема експериментирането?

Недостатъчна. Работата ми е доста динамична и рядко остава време за експерименти, рядко остава време дори и да правя свещи. Но когато се появи някоя идея, любопитството ми надделява и много бързо графикът се разчиства. Често при мен нещата се случват случайно и по погрешка. Понякога дори


и да искам, не мога да ги повторя. Обещала съм си тази година да си взема един творчески отпуск, да се затворя в ателието и да се отдам изцяло на нови идеи. Вече се натрупаха доста.

Колко време ти отнема направата на една свещ?

Тъй като вече имам доста продукти, планирането на производство не е лека задачка и се налага едновременно да се изработват по няколко модела и да се групират цветово и по аромати. Направата на една свещ отнема от половин час до 5-6 часа в зависимост от модела и количеството, което трябва да изработя. Мечтая си да имам времето всеки ден да правя само по един вид свещ и така да натрупам количество, а после само да попълвам дупки. Някак си така всичко ще бъде фокусирано. Сами видяхте иначе за какво става въпрос, хаха.

Кой е любимият ти тип свещ сред тези, които създаваш?

Любимите ми свещи са в порцеланова чаша на Екатерина Лашова – дантела със златна дръжка, с аромат на кафе, ванилия и карамел.

Ароматните ти „бонбони“ са, доколкото разбрах, истински бестселър. Какво е предназначението им?

Даа, наистина аромабоните (както ги наричаме) успяха да бият дори кексчетата през изминалата година. Това са восъчни фигурки (имитиращи бонбони), които са със силно съдържание на аромат. Когато се поставят в арома лампа и се загреят с чаена свещ, се разтопяват и ароматизират пространството. Отличен начин да използваме и остатъците от свещите, които имаме вкъщи – можем да ги начупим на малки парченца и да ги поставим в арома лампа, а ако ароматът им вече е слаб, бихме могли да добавим и етерични масла.

Какво ти носи тази работа? С три думи.

Усмивки, любов и главоболие (от ароматите).

Какво те мотивира?

Мотивират ме новите идеи, усмивките на хората, които срещам, емоциите им, реакциите, разказите. Изключително щастлива съм, че съм заобиколена от толкова вдъхновяващи и креативни хора. 

За какво мечтаеш?

Мечтая хората да са добри не само когато искат нещо...

Какво тематично ще представиш за Св. Валентин? Като цветове, форми, аромати...

Тази година ще заложа на шоколад, сметана и плодове. Ароматите ще са вкусни, цветовете – пъстри, а формите... ммм, неустоими. Ще има доста нови десерти и експерименти. В момента разработвам шоколадово суфле с разтопена топка сладолед, шоколадов топинг и портокалови корички.