ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ирмена Чичикова: „Никое проявление на любов не е погрешно“

Ирмена Чичикова: „Никое проявление на любов не е погрешно“

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photgraphy

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Фина и изящна, Ирмена Чичикова винаги успява да ни обезоръжи с един особен финес, независимо дали я гледаме на екран, дали се виждаме на някое модно събитие, или ни пуска музиката, която обича да слуша. Изгубихме следите ѝ, когато реши да замени София с Лондон, но сега отново е тук и има поне няколко повода да се видим (на чаша горещ чай в един студен есенен ден) и да си поговорим. И заради филма „Писма от Антарктида“, който от броени дни е по кината, и заради „Доза щастие“, който пък очакваме с нетърпение през ноември. За ролите, които оставят емоционални следи, за реалността, която ни кара да излезем от зоната си на комфорт, за загубите, но и за победите, ни споделя самата актриса. Днес в Момичетата от града!

„Писма от Антарктида“ вече е по кината.

Ирмена: „Писма от Антарктида“ е истински специален проект и се появи във време, в което най-малко съм очаквала, че точно тази роля ще ме застигне. Отдавна не бях снимала в България, и то в главна роля, въпреки че не деля ролите на малка или голяма. Напротив, всяка една е важна сама по себе си.

С какво е специална тази роля?

Ирмена: Смеехме се с приятелите ми, че вече приключвам с майките. Последната роля, която имах желание да изиграя в този момент, беше роля на майка. И точно тя се появи. Разбира се, това в кръга на шегата. Никога не бих се отказала от това да се сблъскам с героиня, която има какво да ми даде и аз имам какво да й дам. В този случай беше точно така. Имахме кратки, но пълноценни срещи с режисьора Станислав Дончев във вид на кастинг и съм много щастлива, че ме избраха. Но тази наистина е различна. Първо ролята е написана много добре. Самият сценарий те увлича, докато го четеш, което е невероятно удоволствие. История, която искаш да видиш как ще се развие, какво ще се случи накрая и съответно си представяш как може да се изиграе.

Другото много ценно нещо е, че героинята преминава през много фази, не е равна в присъствието си. Това ме спечели, че още на ниво текст видях потенциала за силна актьорска работа.

Коя беше най-трудната фаза, която трябваше да изиграеш?

Ирмена: Сцените, в които героинята ми съобщава на детето си истината. Чисто емоционално беше много наситено и трудно. Имахме няколко такива с моя партньор Симеон Ангелов, в които, ако аз бях влязла в състояние, той не беше успял или обратното. И докато се напаснем, минахме през няколко доста тежки фази. Не само за нас, но и за целия екип, защото нито аз обичам да съм половинчата, нито в случая режисьорът ни имаше желание нещата да останат недовършени. Самата аз като зрител си давам сметка, че когато гледаш нещо, което е истинско, пълнокръвно, то ти въздейства на клетъчно ниво.

Имам приятелка, която се разплака още на трейлъра.

Ирмена: Истината е, че филмът е tearjеrker – филм, който е създаден, за да предизвиква сълзи. Обаче мен това ме радва, защото е огромно удоволствие за актьора и за тези, които създаваме филми, да видим, че предизвикваме емоция у зрителите и те няма да останат равнодушни. А не е нещо, което просто ще премине през тях, с или без пуканки. Това се оказа филм, който е доста емоционален, и то по много човешки начин. И въпреки че много хора го наричат драма, аз не бих казала, че е драма в класическия смисъл на думата. Както казва и Станислав – това е много топъл филм. Филм, който, след като го гледаш, не те оставя съкрушен, депресиран.

Напротив, оставя те окрилен – за смисъла на живота, за това, че любовта прави чудеса, че любовта може да съществува във всякакви варианти, всякакви фази и че никое проявление на любов не е погрешно.

Голяма част от твоите роли са били много емоционални, драматични, разтърсващи. Сами ли те намират или ти ги привличаш?

Ирмена: Може би е някаква съвкупност. До някаква степен ме намират сами. Аз лично не си налагам рамки да вървя в една посока в работата си. Често се получава така, че след като някой те е гледал в определен персонаж, в определена светлина, по-лесно може да те види отново в такъв. За мен е интересно и много се радвам, когато ми предлагат роли, които са многообразни. Роли, които нямат общо една с друга. Смятам, че нещата, които съм направила досега, ако човек ги погледне отстрани, са свръхемоционални, но като персонажи са напълно противоположни, посоките им са различни, което за мен е смисълът. На мен самата не ми е интересно да играя едно и също, дори да изглеждам по един и същи начин. Затова държа във всеки филм да променям нещо в себе си – дали прическата, каквото и да било, само за да разграничавам персонажите.

Говорихме си преди време с Невена Бозукова, че в България има такава практика режисьори и продуценти да те вкарват в точно определен типаж актриса – само комедийна, само драматична – и не се дава шанс да покажеш друга своя страна.

Ирмена: За съжаление, има го този момент и аз съм радетел да се разбие като подход. Това, разбира се, не се случва само в България, а и на световно ниво. Често продуцентите играят на сигурно. Ако знаеш, че можеш да се подсигуриш с актьор, който е добър в една посока, го правиш. Аз съм фен на смелостта – и по отношение на режисьорите, и на актьорите. После и зрителите, и хората от филмовите среди са в абсолютен екстаз, когато един актьор се появи в коренно различна роля. Това е толкова хубаво, толкова ценно. Лично себе си смятам за експериментатор в това отношение. Имам смелостта и имам желанието да бъда провокирана по най-бруталния начин. Не държа нито на визията, нито на това персонажите ми да са само позитивни. Напротив, колкото по-цветна е палитрата, толкова по-приятно е. Именно това ти дава възможност да покажеш способностите си. В този ред на мисли – много искам да изиграя нещо комедийно, като за мен комедията не е просто смешки, не е просто да си смешен и толкова.

Тя не се играе толкова лесно.

Ирмена: Има хора, които го носят в себе си и им идва отвътре. Обаче, ако имаш добре написан сценарий и добре разработен герой, на теб вече ти се е открехнала вратата и имаш база, върху която да стъпиш. Веднага бих дала за пример един сериал, който обожавам в момента – Fleabag. Това е невероятен пример за английски хумор, който вълнува хората по целия свят. И ако някой ден такъв сценарий се появи пред мен, скачам с двата крака. Смешен и трагичен едновременно, кара те да си съпричастен, без да си част от него.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...