Определяната за най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, Исабел Алиенде днес навършва 81 години.

Тя е сред най-известните автори в света, а ние ви срещнахме с нея преди няколко години, когато даде специално интервю за "Момичетата от града".  Родена е през 1942 г. в Перу, където баща й е служил като чилийски дипломат. Когато е на три, заживява в Сантяго, Чили, в дома на баба си и дядо си заедно с нейната майка и двамата й братя, след като баща й изоставя семейството. Описва се като „феминистка още от детската градина“, а на 6 е изключена от училище заради неподчинение. Причината – Исабел вижда, че нейните братя се ползват с привилегии, каквито тя няма само защото е момиче. Остава си все така непокорна и до днес – на 74 години писателката сключи третия си брак с мъж, когото току-що бе срещнала. „Нямам време за губене“, заяви тя.

Бунтът срещу патриархата е нейният основен двигател в живота, а съдбата й е не по-малко вълнуваща  от тази на героите в нейните книги. В средата на 60-те години младата майка на две деца става журналистка в ново феминистко списание, оспорващо възгледите за всичко – от девствеността до аборта – в силно религиозно и патриархално общество. Принудена е да не стъпва в Чили в продължение на десетилетие, след като през 1973 г. преврат, подкрепен от ЦРУ, сваля правителството, оглавено от братовчед на баща й Салвадор Алиенде. Живее в изгнание във Венецуела, а по-късно се мести да живее в Калифорния, където отново работи като журналист.

Постигна голям успех още с първата си книга – „Къщата на духовете“, в която разказва за четири поколения семейни, социални и политически сътресения в Чили. А през следващия месец ще излезе двайсет и петата й книга – „Душата на жена“, за която споделя, че не е нейната история, а историята на всички жени, които са направили живота й такъв, какъвто е в момента.

„В превод точното заглавие означава „Жени на моята душа“, това може би описва по-точно книгата“, споделя Алиенде в интервю за канадското списание Maclean's. „В нея има много сцени от живота ми и много жени, които ми помогнаха да стана това, което съм. Не бих могла да постигна нищо в живота си без тяхната огромна помощ“, разкрива още авторката. „И тази помощ винаги е идвала от жени, като се започне от майка ми, моята агентка, моите читателки, приятелки, хората, които ми помогнаха да отгледам децата си. Нямаше да мога да работя, ако нямаше жени, които да се грижат за тях. Включвам и жените, които срещнах чрез фондацията, която започнах след смъртта на Паула – необикновени жени, жени, преживели ужасна травма. Те са загубили всичко, понякога дори децата си, но отново се изправят на крака и са в състояние да работят, да живеят и да обичат, а понякога и да се смеят. Надявам се книгата да бъде приета като разговор с тях“.

Алиенде губи 29-годишната си дъщеря Паула през 1991 г... Вижте още на следващата страница