ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Искра Ангелова: Днес всички омерзени, можещи и знаещи са по улиците на България, а в БНТ цари тишина

Искра Ангелова: Днес всички омерзени, можещи и знаещи са по улиците на България, а в БНТ цари тишина

Снимка: Личен архив

Има ли шанс за културата? Или е тотално задушена от халтурата и безскрупулността? 

Искра Ангелова: Не знам как да отговоря на този въпрос. Разбира се, че винаги има шанс за изкуството – аз обичам да казвам, че след 100 години никой няма да помни кой е бил министър на културата или директор на БНТ, президент или шеф на някаква комисия или съвет по времето на Леон Даниел или Гена Димитрова, Рангел Вълчанов, Апостол Карамитев или Стефан Цанев. И Шекспир е маскирал прекрасните си, задълбочени, гениални пиеси, като им е слагал за цвят по една сцена на уличен език, в която героите са „прости“ и говорят цинизми – дори и тогава той е знаел, че за да „минат“ пиеси като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Ричард 3“, „Макбет“, трябвало да има и по един простоват, уличен шут или група селяни, които да поразмахват средни пръсти на публиката. Нищо не се е променило – народът иска зрелища, просташки шеги и секс. Това е положението и винаги ще е така. Но театърът е жив, а пиесите на Шекспир имат такива великолепни постановки днес, че явно тази малка хитрост си е струвала! 

Има ли шанс за културата в България? При толкова много талантливи хора на изкуството у нас – несъмнено. Проблемът обаче вече е да не умрем от глад, защото това очевидно е целта. Но пък от нас зависи да намерим и предложим модел за подкрепа на изкуството, който да не обрича създателите му на тотална бедност и унижение – в крайна сметка потребление на изкуство у нас определено има, книжарниците са на всеки ъгъл и те не продават само чик-лит и розови романи, напротив – малкото останали театри се пукат по шевовете; киното ни най-сетне излезе от дълбокия си зимен сън и печели най-престижните международни награди; а писателите ни се превеждат по цял свят. Просто е нужно този огромен интерес да се капитализира така, че средствата от него да не потъват някъде между потребителя на изкуството и твореца… 

Аз не се сещам за нито едно правителство през последните 30 години, чийто приоритет да е било реорганизирането на културата и повишаването на нейния авторитет и просперитет. Не може общият бюджет за „култура, религия, спорт и туризъм“ да е 0.5, та това е дроб, не е дори число! 

Медиите имат своята огромна „вина“ в процеса на „опростачване“ на нацията и смятам, че сега е време да изкупят този грях и да обърнат нужното внимание на високото, добро и печелившо изкуство, с което е пълно у нас. Защото за никого не е тайна, че не търсенето определя предлагането, а обратното – в сферата на изкуството е така. Когато в публични и медийни звезди са превърнати зорлем представители на утайката на обществото, престъпници и проститутки стигаме там, където сме днес – в духовна пустиня. Неслучайно България е последна по функционална грамотност според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). 

На площадите виждаме една абсолютно разнородна маса от протестиращи. Спред Вас имат ли фокус протестите и дават ли ни надежда за свободата на словото в България? 

Искра Ангелова: Според мен унифицираните и организирани протестиращи биха били доста по-притеснителни. Това би говорело за „платен“ и наложен отвън/отгоре протест с някакви тъмни задкулисни цели. Хората на улицата днес са всички омерзени от управлението на политическата върхушка в НС и искат генерална промяна на играчите на политическата сцена. Този протест не е икономически, както бяха протестите през 1991, 1996-7, 2013 – той не се случва, защото хората са гладни. Те пак са и гладни, но не това ги е извадило на улицата. Това е протест на морала срещу беззаконието и трябва да бъде схванат като такъв. Това, че на площада има и хора от БСП и фракции, не ми харесва, но аз смятам, че в този случай и най-широка коалиция срещу статуквото върши работа – за освежаване и за приземяване, ако щете. На улицата днес са погнусените. Да, между тях има и „гнусни“, но те си го знаят, мисля, и не развяват много знамената. Трябва да се намери начин да се създаде политическо представителство на тази разнородна маса, за да може тя да се обедини зад общата цел, въпреки идеологическите си различия. Или – ако не сме в състояние да го създадем – да подкрепим наличното. Длъжни сме. Демокрацията работи така – през партии, които представляват гражданите във властта. През последните години аз не се чувствам представена в НС, но сега имам надежда. Въпреки, че нашият протест срещу Орешарски/Пеевски/Мафията през 2013 да беше използван и да го използваха, аз вярвам, че това днес не е повече възможно.

Появиха се и някои упреци: „Къде са артистите? Нещо си траят!” 

Искра Ангелова: Аз лично получих масова подкрепа на подписката за БНТ тъкмо от хора на изкуството, артисти, музиканти, режисьори, писатели. Имайте предвид и друго – че винаги на такива събития се употребяват артистите/музикантите и може (само допускам) да им е поомръзнало? Те са винаги на площада от 1989. Да, вярно, малцина може и да са се поотъркали у властта, но като цяло тъкмо артистите и музикантите живяха най-бедно и достойно през тези 30 години, така че няма причина да им се нахвърлят точно на тях. Те са като Щуреца – свирят, играят и пеят, защото това умеят най-добре. Приказни същества. 

Както казах, нито едно правителство досега не се е опитало да менажира културата по-добре, така че тези десетки хиляди талантливи хора на изкуството да не се чудят как да си плащат тока и къде да сервират, докато се занимават професионално с техните изключително обсебващи и времеемки, изтощителни и вдъхновяващи призвания...

Простете патоса, но всички революции досега се изнасят на рамене от поетите, които после умират самотни и гладни, забравени...

 

Милица Гладнишка разплака протестиращите

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...