ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Искра Ангелова за работата като любов и любовта като смисъл

Искра Ангелова за работата като любов и любовта като смисъл
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Разговорът с Искра се усеща като да си включен директно към електроцентрала, зарежда с вяра и заразява с ентусиазъм. Винаги говори еднакво шеметно и с блясък в очите, независимо дали обсъжда пореден проект или споделя за своя любим. Задължително прави повече от две неща, откакто се помни – завършва българска филология в СУ и актьорство в НАТФИЗ, а малко по-късно и телевизионна журналистика в Бостън, докато играе на бостънска сцена Нина Заречная в „Чайка”. Не се раздвоява, нито се разконцентрира – твърди, че така си почива. Работи на поне 4 места – пише статии (например за последното танго на Марлон Брандо в новия брой на L’Europeo), взима интервюта, организира, измисля и води предаването си „Нощни птици” по БНТ, играе в театъра (преведената от нея американска пиеса „Красиви тела” играят с приятелки вече осми сезон на сцената на Младежки театър), работи и за една млада и амбициозна рекламна агенция, превежда книги за две издателства, организира ПР кампании и други интересни прояви.

По нейна покана в България дойде създателят на Уикипедия Джими Уейлс, тя засне документалните филми за мексиканската майка на магическия реализъм Лаура Ескивел и за голямата турска интелектуалка Елиф Шафак, съосновател е на Обществото на Айн Ранд у нас и популяризира активно идеите й, както постъпва и с идеите на „монаха-милионер” Геше Майкъл Роуч. В свободното си от думи време се любува на семейния живот, готви с все по-голяма страст, обича да гостува и да кани приятели, да чете, да слуша джаз, да играе канаста и всякакви игри, да танцува, да плува, да гледа хубаво кино, а най-много – да пътешества.

Коя ти е любимата професия – актриса, журналист, писател … и как я избра?

Обичам да се изненадвам, да намирам нови основания за заниманието си с една или друга професия, да се вдъхновявам и да имам „дуенде”, когато се захващам да пиша или да играя... В различни моменти от деня или живота си имам нужда от всички тях. Концентрирането върху едно нещо ме напряга и уморява, влагам прекалено много усилия и така се провалям. Предпочитам да имам винаги избор и свобода – многото занимания с различни материи ми дават това усещане.  И все пак най-щастлива се чувствам, играейки.

Какво още искаш да постигнеш професионално?

Искам да играя в още представления, да имам още и все хубави роли, да работя с още големи режисьори, искам да изиграя роля в хубав голям европейски филм, че защо не – и в холивудски. Любопитно ми е! На терена на телевизията ми предстои официално да стана най-сетне продуцент, какъвто съм дефакто отдавна.

Любимата ти роля в живота?

Беше. На малко момиченце.

Кое те вдъхновява?

Любовта. Филми като „Великата красота” напоследък, „Догвил” и „Дихание” преди няколко години, „Шепот и вик” и „Жертвоприношение” навремето... Българското кино напоследък – филмите „Дзифт”, „Цветът на хамелеона”, „Стъпки в пясъка”, „Кецове”, „Отчуждение” и „Аве”, Книги като „Изворът” и „Атлас изправи рамене” на Айн Ранд. Автори като Харуки Мураками, Милорад Павич, Джон Ъпдайк, Мишел Уелбек, Хулио Кортасар, Георги Господинов. Представления като „Животът е прекрасен” и „Заешка дупка” в София, „Калигула” и „Вуйчо Ваньо” във Варна. Кийт Джарет и Чът Бейкър. Места като Тунис, Бали и Египет. Градове като Ню Йорк, Истанбул, Париж, Прага и Рим. Села като Гела, Варвара, Лещен и Косово. Цъфналите дървета, морето, децата. Вдъхновява ме талантът, умът, креативността и нестандартността у другите – затова ми доставя удоволствие да бъда тяхно огледало в предаването, което водя. Да им помогна да се почувстват свободни там, на тази територия.

Концентрирането върху едно нещо ме напряга и уморява, влагам прекалено много усилия и така се провалям.
Като беше малка, много искаше да… 

Да обикалям света с кемпер, да се занимавам с изкуство и да наричам „дом” всеки град. Мисля, че още го искам! Да срещна любовта, сродната си душа – някой, който усеща и разбира света по сходен начин – оптимист, идеалист, ведър и светъл, духовен и силен, честен, смел и свестен... и да вярва в чудесата! Случи се.

Кой те откри за света?

Бончо Урумов най-напред в театралната си студия, после – Димитрина Гюрова и Пламен Марков – за театъра. Класната ми в 22-ра гимназия Албена Руневска – за литературата. Американската фондация „Фулбрайт”, която ме изпрати в САЩ – за журналистиката. Шефът на новините на CBS в Ню Йорк – за телевизията там. Петя Тетевенска (още като дете се явих на конкурс в БНТ), Олга Лозанова (Нова ТВ) и Севда Шишманова (БНТ) – за телевизията в България.

Ако не беше такава, каквато си, сега щеше да си…

Математик. Спокойно можеше да стане и така.

Най-голямото ти постижение е…

Че успях да запазя вярата си в любовта, когато всички ми казваха, че може би е време да помисля трезво. Че успях да опазя оптимизма си. Че съумях да оцелея и да успея в джунглата Ню Йорк. Че не се продадох и не направих компромис с вкуса и убежденията си толкова години в България и си плащам за това, като работя 5 пъти повече на няколко места. Че стрелям с пушка страшно точно.

Но ти остава още да…

Искам да бъда по-настойчива, по-твърда и по-пробивна. По-смела, понякога. Имам много идеи за телевизията, за театъра, а често ги пазя за себе си. Искам да намеря сили и предприемчив дух, за да ги реализирам. Да развия по-силен бизнес нюх и да се науча да продавам себе си, уменията и идеите си по-добре. Да започна да се грижа за себе си.

Радваш се, че не си…

Кариеристка. Клюкарка. Простачка. Невъзпитана. Мързелива. Посредствена. Скучна. Кучка. Готова на всичко.

Би искала да можеш да…

Тичам по-бързо; да не се страхувам от подводни животни, докато плувам; да не работя толкова много; да не ми пука и да не се наранявам толкова. Да бъда по-често и по-пълноценно с моето семейство.

По какъв проект работиш в момента?

Искам да помогна поставянето на българска сцена на три прелестни англоезични пиеси, които вече съм превела. Преди няколко години американското посолство ме изпрати да събирам идеи, пиеси и контакти в Ню Йорк. Направих го, но до днес стоят в чекмежето. Искам да доведа тук водещи в момента американски продуценти, драматурзи, режисьори и сценографи, които да работят с български актьори, за което в момента търся финансова подкрепа. Постепенно тази инициатива има възможност да се превърне в международен театрален фестивал в София. Измислям два нови телевизионни формата, а наскоро писах и идеен план за създаването на нов културен телевизионен канал – част от семейството на БНТ.

Къде е вкъщи? Колко често се прибираш там?

В момента живеем под наем на високо – от прозореца се вижда цяла София и залеза. Намирам го очарователно. Живея под наем още от 1997 г., когато заминах за САЩ – свикнах с тази свобода и не ми се разделя с нея. Наричам „вкъщи” всичките си квартири. Харесва ми да знам, че още утре мога да си взема багажа и да потегля нанякъде, че не бива да се съобразявам, нито да инвестирам всичките си средства в ремонти и мебели...

Без какво не можеш?

Без него. Без пътешествия. Без кафе. Без семейството и приятелите ми. Без един месец на морето, на дивите плажове на юг. Без телефон. Без книги и кино. Без любов.

Не се продадох и не направих компромис с вкуса и убежденията си толкова години в България и си плащам за това...
А с какво можеш и без?

Мога и без нерви, ядове и гняв. Мога и без гледане на телевизия. Мога и без сълзи от безпомощност. Мога и без хляб. Мога и без моловете. Мога и без мръсотията по улиците и мрачните погледи. Мога и без диети. Мога и без толкова обувки и рокли, със сигурност!

Разкажи ни любимото си предаване.

В него има умен и разговорлив събеседник, който си е избрал хубава музика, нашите чудесни музиканти я свирят... Няма технически неуредици, всичко върви леко и непринудено, а изненадите са много. (Радвам се, че всички колеги от всички телевизии вече използват този „прийом”, който ние измислихме с мой приятел в един ресторант през 2005 г. Първото ни предаване с жива изненада беше с гост Милен Цветков. Чувала съм, че и Катя Генова е правила изненади на гостите си в „Ах, тези муцуни”. Днес всички ги правят – гордея се, че нещо мое е станало вече правило и условие за успешно интервю). В това, мечтано от мен, предаване се случва така, че гостът се разкрива, показва онези скрити места у себе си, които го описват като личност, като човек. Всички слушаме в захлас. Говори се на интересни теми, леко е и е любопитно. Научавам нещо ново. Изпитвам истинска детска радост, че съм направила този човек за мъничко малко по-щастлив. Зрителите също го усещат и се чувстват вдъновени, одухотворени, обогатени, спокойни и усмихнати... Имаме адски висок рейтинг, което доказва, че качествените натрупвания водят до количествени изменения, а не обратното.:-) 

Всъщност това не е мираж! Та тъкмо това предаване ми се случва толкова често! Аз се опитвам да го правя такова и често то се получава. Което значи, че съм един щастлив човек!:-)

Ако можеше да режисираш живота в България…

Бих искала да върна времето назад и да стане така че – метафорично казано – Бай Ганьо да не убие своя баща Алеко... В тази връзка:

- Задължителен тест за интелигентност и обща култура – за всички ръководни постове в държавата.

- Специален логопед, който да преподава книжовен български език и правоговор, назначен към Народното събрание и Кабинета, както и към всички представителни институции в държавата.

- Учител по стил, етикет и облекло, учители по езици – за всеки публичен говорител – МП, народен представител, министър, кмет и т.н.

- Нов бюджет, в който перото за образование и култура не е дроб, а цяло число – както това се случва навсякъде в Европа, дори в Македония.

- Забрана на чалгата във всичките й проявления (включително като философия на живеене) и на вулгарните, долнопробни скандали и личности по медиите.

- Сериозни санкции за скалъпващите нелепите лъжи по жълтите медии.

- Освобождаване на 70% от държавните служители – говоря генерално, във всички ведомства, които датират от времето на режима и не помръдват – никой там не иска да се развива, да се образова, да напредва и да се труди, поради наследените от миналото рефлекси и ниското заплащане. Изключенията само потвърждават правилото. На мястото на държавните – създаване на частни дружества и фирми, които да мотивират служителите си да прогресират, да се развиват и да напредват. Масовото безхаберие и некомпетентност, съчетани с арогантност и мързел, пречат на кадърните хора да реализират идеите и потенциала си.- Развиване на истински капитализъм, където можещите и знаещите успяват, а не ги дърпа непрестанно надолу организиралата се посредственост, която се чувства застрашена от млади, образовани и находчиви хора с идеи.

- Веднъж завинаги – оценка на репресиите на режима, покаяние за миналото и зверствата по време на соца, отваряне на досиетата. 

- Сериозни санкции за всеки, който псува, блъска се, показва среден пръст или крещи на публично място.

Работата ми включва индивидуална и семейна терапия, коучинг, спортна психология за юноши и възрастни, тематични семинари и социални проекти с общата цел да съдействам развитието на личния потенциал в път на реализация и щастие. Имам диплома за групов аналитик от Виенски университет „Зигмунд Фройд“, магистратура Артистични психо-социални практики, НБУ, специализации по...