Разговорът с Искра се усеща като да си включен директно към електроцентрала, зарежда с вяра и заразява с ентусиазъм. Винаги говори еднакво шеметно и с блясък в очите, независимо дали обсъжда пореден проект или споделя за своя любим. Задължително прави повече от две неща, откакто се помни – завършва българска филология в СУ и актьорство в НАТФИЗ, а малко по-късно и телевизионна журналистика в Бостън, докато играе на бостънска сцена Нина Заречная в „Чайка”. Не се раздвоява, нито се разконцентрира – твърди, че така си почива. Работи на поне 4 места – пише статии (например за последното танго на Марлон Брандо в новия брой на L’Europeo), взима интервюта, организира, измисля и води предаването си „Нощни птици” по БНТ, играе в театъра (преведената от нея американска пиеса „Красиви тела” играят с приятелки вече осми сезон на сцената на Младежки театър), работи и за една млада и амбициозна рекламна агенция, превежда книги за две издателства, организира ПР кампании и други интересни прояви.
По нейна покана в България дойде създателят на Уикипедия Джими Уейлс, тя засне документалните филми за мексиканската майка на магическия реализъм Лаура Ескивел и за голямата турска интелектуалка Елиф Шафак, съосновател е на Обществото на Айн Ранд у нас и популяризира активно идеите й, както постъпва и с идеите на „монаха-милионер” Геше Майкъл Роуч. В свободното си от думи време се любува на семейния живот, готви с все по-голяма страст, обича да гостува и да кани приятели, да чете, да слуша джаз, да играе канаста и всякакви игри, да танцува, да плува, да гледа хубаво кино, а най-много – да пътешества.
Коя ти е любимата професия – актриса, журналист, писател … и как я избра?
Обичам да се изненадвам, да намирам нови основания за заниманието си с една или друга професия, да се вдъхновявам и да имам „дуенде”, когато се захващам да пиша или да играя... В различни моменти от деня или живота си имам нужда от всички тях. Концентрирането върху едно нещо ме напряга и уморява, влагам прекалено много усилия и така се провалям. Предпочитам да имам винаги избор и свобода – многото занимания с различни материи ми дават това усещане. И все пак най-щастлива се чувствам, играейки.
Какво още искаш да постигнеш професионално?
Искам да играя в още представления, да имам още и все хубави роли, да работя с още големи режисьори, искам да изиграя роля в хубав голям европейски филм, че защо не – и в холивудски. Любопитно ми е! На терена на телевизията ми предстои официално да стана най-сетне продуцент, какъвто съм дефакто отдавна.
Любимата ти роля в живота?
Беше. На малко момиченце.
Кое те вдъхновява?
Любовта. Филми като „Великата красота” напоследък, „Догвил” и „Дихание” преди няколко години, „Шепот и вик” и „Жертвоприношение” навремето... Българското кино напоследък – филмите „Дзифт”, „Цветът на хамелеона”, „Стъпки в пясъка”, „Кецове”, „Отчуждение” и „Аве”, Книги като „Изворът” и „Атлас изправи рамене” на Айн Ранд. Автори като Харуки Мураками, Милорад Павич, Джон Ъпдайк, Мишел Уелбек, Хулио Кортасар, Георги Господинов. Представления като „Животът е прекрасен” и „Заешка дупка” в София, „Калигула” и „Вуйчо Ваньо” във Варна. Кийт Джарет и Чът Бейкър. Места като Тунис, Бали и Египет. Градове като Ню Йорк, Истанбул, Париж, Прага и Рим. Села като Гела, Варвара, Лещен и Косово. Цъфналите дървета, морето, децата. Вдъхновява ме талантът, умът, креативността и нестандартността у другите – затова ми доставя удоволствие да бъда тяхно огледало в предаването, което водя. Да им помогна да се почувстват свободни там, на тази територия.[[quote:0]]Като беше малка, много искаше да…
Да обикалям света с кемпер, да се занимавам с изкуство и да наричам „дом” всеки град. Мисля, че още го искам! Да срещна любовта, сродната си душа – някой, който усеща и разбира света по сходен начин – оптимист, идеалист, ведър и светъл, духовен и силен, честен, смел и свестен... и да вярва в чудесата! Случи се.
Кой те откри за света?
Бончо Урумов най-напред в театралната си студия, после – Димитрина Гюрова и Пламен Марков – за театъра. Класната ми в 22-ра гимназия Албена Руневска – за литературата. Американската фондация „Фулбрайт”, която ме изпрати в САЩ – за журналистиката. Шефът на новините на CBS в Ню Йорк – за телевизията там. Петя Тетевенска (още като дете се явих на конкурс в БНТ), Олга Лозанова (Нова ТВ) и Севда Шишманова (БНТ) – за телевизията в България.
Ако не беше такава, каквато си, сега щеше да си…
Математик. Спокойно можеше да стане и така.
Най-голямото ти постижение е…
Че успях да запазя вярата си в любовта, когато всички ми казваха, че може би е време да помисля трезво. Че успях да опазя оптимизма си. Че съумях да оцелея и да успея в джунглата Ню Йорк. Че не се продадох и не направих компромис с вкуса и убежденията си толкова години в България и си плащам за това, като работя 5 пъти повече на няколко места. Че стрелям с пушка страшно точно.
Но ти остава още да…
Искам да бъда по-настойчива, по-твърда и по-пробивна. По-смела, понякога. Имам много идеи за телевизията, за театъра, а често ги пазя за себе си. Искам да намеря сили и предприемчив дух, за да ги реализирам. Да развия по-силен бизнес нюх и да се науча да продавам себе си, уменията и идеите си по-добре. Да започна да се грижа за себе си.
Радваш се, че не си…
Кариеристка. Клюкарка. Простачка. Невъзпитана. Мързелива. Посредствена. Скучна. Кучка. Готова на всичко.
Би искала да можеш да…
Тичам по-бързо; да не се страхувам от подводни животни, докато плувам; да не работя толкова много; да не ми пука и да не се наранявам толкова. Да бъда по-често и по-пълноценно с моето семейство.
По какъв проект работиш в момента?
Искам да помогна поставянето на българска сцена на три прелестни англоезични пиеси, които вече съм превела. Преди няколко години американското посолство ме изпрати да събирам идеи, пиеси и контакти в Ню Йорк. Направих го, но до днес стоят в чекмежето. Искам да доведа тук водещи в момента американски продуценти, драматурзи, режисьори и сценографи, които да работят с български актьори, за което в момента търся финансова подкрепа. Постепенно тази инициатива има възможност да се превърне в международен театрален фестивал в София. Измислям два нови телевизионни формата, а наскоро писах и идеен план за създаването на нов културен телевизионен канал – част от семейството на БНТ.
Къде е вкъщи? Колко често се прибираш там?
В момента живеем под наем на високо – от прозореца се вижда цяла София и залеза. Намирам го очарователно. Живея под наем още от 1997 г., когато заминах за САЩ – свикнах с тази свобода и не ми се разделя с нея. Наричам „вкъщи” всичките си квартири. Харесва ми да знам, че още утре мога да си взема багажа и да потегля нанякъде, че не бива да се съобразявам, нито да инвестирам всичките си средства в ремонти и мебели...
Без какво не можеш?
Без него. Без пътешествия. Без кафе. Без семейството и приятелите ми. Без един месец на морето, на дивите плажове на юг. Без телефон. Без книги и кино. Без любов.[[quote:1]]А с какво можеш и без?
Мога и без нерви, ядове и гняв. Мога и без гледане на телевизия. Мога и без сълзи от безпомощност. Мога и без хляб. Мога и без моловете. Мога и без мръсотията по улиците и мрачните погледи. Мога и без диети. Мога и без толкова обувки и рокли, със сигурност!
Разкажи ни любимото си предаване.
В него има умен и разговорлив събеседник, който си е избрал хубава музика, нашите чудесни музиканти я свирят... Няма технически неуредици, всичко върви леко и непринудено, а изненадите са много. (Радвам се, че всички колеги от всички телевизии вече използват този „прийом”, който ние измислихме с мой приятел в един ресторант през 2005 г. Първото ни предаване с жива изненада беше с гост Милен Цветков. Чувала съм, че и Катя Генова е правила изненади на гостите си в „Ах, тези муцуни”. Днес всички ги правят – гордея се, че нещо мое е станало вече правило и условие за успешно интервю). В това, мечтано от мен, предаване се случва така, че гостът се разкрива, показва онези скрити места у себе си, които го описват като личност, като човек. Всички слушаме в захлас. Говори се на интересни теми, леко е и е любопитно. Научавам нещо ново. Изпитвам истинска детска радост, че съм направила този човек за мъничко малко по-щастлив. Зрителите също го усещат и се чувстват вдъновени, одухотворени, обогатени, спокойни и усмихнати... Имаме адски висок рейтинг, което доказва, че качествените натрупвания водят до количествени изменения, а не обратното.:-)
Всъщност това не е мираж! Та тъкмо това предаване ми се случва толкова често! Аз се опитвам да го правя такова и често то се получава. Което значи, че съм един щастлив човек!:-)
Ако можеше да режисираш живота в България…
Бих искала да върна времето назад и да стане така че – метафорично казано – Бай Ганьо да не убие своя баща Алеко... В тази връзка:
- Задължителен тест за интелигентност и обща култура – за всички ръководни постове в държавата.
- Специален логопед, който да преподава книжовен български език и правоговор, назначен към Народното събрание и Кабинета, както и към всички представителни институции в държавата.
- Учител по стил, етикет и облекло, учители по езици – за всеки публичен говорител – МП, народен представител, министър, кмет и т.н.
- Нов бюджет, в който перото за образование и култура не е дроб, а цяло число – както това се случва навсякъде в Европа, дори в Македония.
- Забрана на чалгата във всичките й проявления (включително като философия на живеене) и на вулгарните, долнопробни скандали и личности по медиите.
- Сериозни санкции за скалъпващите нелепите лъжи по жълтите медии.
- Освобождаване на 70% от държавните служители – говоря генерално, във всички ведомства, които датират от времето на режима и не помръдват – никой там не иска да се развива, да се образова, да напредва и да се труди, поради наследените от миналото рефлекси и ниското заплащане. Изключенията само потвърждават правилото. На мястото на държавните – създаване на частни дружества и фирми, които да мотивират служителите си да прогресират, да се развиват и да напредват. Масовото безхаберие и некомпетентност, съчетани с арогантност и мързел, пречат на кадърните хора да реализират идеите и потенциала си.[[more]]- Развиване на истински капитализъм, където можещите и знаещите успяват, а не ги дърпа непрестанно надолу организиралата се посредственост, която се чувства застрашена от млади, образовани и находчиви хора с идеи.
- Веднъж завинаги – оценка на репресиите на режима, покаяние за миналото и зверствата по време на соца, отваряне на досиетата.
- Сериозни санкции за всеки, който псува, блъска се, показва среден пръст или крещи на публично място.
