ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ива Дойчинова: „Човек е най-малкото общо кратно между всички хора, с които се среща“

Толкова добре разпознаваме мекия й и топъл глас, слушали сме я толкова много по радиото. Помним много ярко и присъствието й в ефира на bTV, но след дълги години в частни медии Ива Дойчинова намира своето място в БНР и програма „Христо Ботев“. Мястото, на което най-после има свободата да прави това, което най-много харесва. Приютяваме се именно там в един студен следобед, за да си поговорим за отношението ни към собственото ни здраве, за идващите празници, за децата и за изборите, които винаги ни отвеждат там, където трябва. Тя неведнъж е била част и от много различни кампании, а наскоро заедно с Елена Розберг и Евелина Павлова застават зад „Черно на бяло“. Една инициатива породена от изследване, според което всеки 3-ти българин не знае къде се намира черния му дроб.

Поводът да се видим е кампанията на Triple E.Y.E Project „Черно на бяло“ за осведоменост за здравето на черния дроб. Защо се включихте в нея?

Ива: Хуманитарните кампании, които са насочени към нещо добро, за мен винаги са били много изкушаващи. Много трудно мога да кажа „не“, някак не ми се струва редно. За разлика от повечето кампании, които са насочени към определена група хора, тази е насочена към един важен орган във всеки един от нас. От тази гледна точка ми се видя много важна. Когато се видяхме с хората, които организират кампанията, те припомниха нещо много особено – че докато човек стане осъзнат за здравето си, понякога минават години. В малки стъпчици осъзнаване, разбиране за това как функционираме и може би наистина трябва да минат години, за да разберем, че черният ни дроб е един от най-важните органи. Не знам защо ние по някакъв начин го слагаме само на плоскост алкохол. Много по-малко на мазни храни. И както винаги всичко в България е от стреса и от политиката, а голяма част от нещата, които ни се случват, са заради начина, по който живеем. През годините някак ни накараха да преглеждаме половата си система, детеродната си, кръвта си, какво ли не си преглеждаме, но черния дроб следим много малко, а при него е изключително важен прегледа, защото когато заболи, вече е болен, много. И макар че е регенеративен орган, този процес не е обратим винаги. Това беше причината, поради която ние трите казахме „да“, защото сме отговорни хора, но и няма да крия – ние сме хедонисти, особено аз и Лени, Еви е по-въздържана. Особено по отношение на хубавите вина, ние с Розберг се раздаваме, аз членувам и във винен клуб и за мен няма вечер без вино. Това е най-хубавата част от почивката, от споделянето и веднага започнах да се замислям, да се попипвам тук под ребрата какво се случва. Оказа се, че няма проблем, но и никога не се бях изследвала.

Оказва се, че много важен фактор за заболяването на черния дроб са и лекарствата. Много хора ги взимат с шепи и с чиста съвест, че правят нещо добро за себе си, а то е точно обратното.

Голяма опасност има при хората, които спортуват, защото всички тези добавки, които те взимат, минават точно оттам. Доста спортисти ни разказаха смущаващи неща. Мадлен Алгафари – като психотерапевт – също направи интересна връзка с голяма част от лекарствата и това, което се случва в черния ни дроб. И всичко това като го сложиш накуп, започва да прилича на малка капка катран в голямото ни безоблачно щастие. Ние много се придържаме към идеята, че... „чукам на дърво всичко да ми е наред“ и докторът по-далеч от мен. Но така не става.

Като част от кампанията каните няколко известни личности, които откровено говорят точно по тази тема?

Ива: Решихме да поканим наши приятели, които познаваме, повече или по-малко, и да си говорим приятелски, като включим и темата за черния дроб, което не е много лесно. Тествах няколко мои приятели на морето и те ми казаха: „Я, да си пием спокойно...“, но когато човек се замисли сериозно за живота, минава оттам, защото той е възможен, хубав и щастлив, само ако сме здрави. Срещите ни са с известни хора, но не по този начин, защото повечето известни хора никой не ги пита как е черният им дроб. Не че това е голяма новина, но се замисляш за изборите си и затова се опитваме да сме откровени, без да сме дидактични, да се позаровим малко надълбоко и в същото време да се доближим до хора от сцената, които са много любими и обичани. Както каза Христо Мутафчиев: „И аз си плащам сметките, но не плюя по улиците, защото съм от Карлово и съм много отговорен“. Смятам, че тази кампания ще сработи, надяваме се всички.

Понякога обаче май трябва да ни се случи нещо лошо, за да променим начина си на живот.

Ива: За съжаление, при черния дроб понякога е късно. Там нещата наистина са подли, защото, когато заболи, вече трябва да си на легло. Весо Овчаров разказа една история, която е много отрезвяваща. Той на 14 години е можел да умре от черен дроб. Сега е най-успешният парапланерист, прави лупинги и световни рекорди във въздуха и човек никога не би се сетил, че е преживял такова нещо. Самото преодоляване на тази болест е било чудо за него и се оказа, че до ден днешен той е желязно дисциплиниран по отношение на нещата, които прави, защото знае колко е гадно да си като един парализиран пенсионер в леглото и да нямаш право да се обръщаш дори. Така че тези неща не са много обратими, а българинът обича да пие, обича мазното. Старите хора казват: „Не ми хвали баницата, ако не ми тече масло по брадата“. Нашите традиции в последните десетилетия не са много в полза на доброто ни здраве, така че поне един повод за размисъл. Смятам, че човек започва да мисли по тези въпроси, когато е по-запознат. След това нещата се променят. Ако не знаеш какво се случва под ребрата ти отдясно, няма да промениш нищо. Но ако знаеш, че черният дроб отговаря за 500 жизненоважни функции в тялото ни, ще си по-внимателен към него.

В същото време все повече се говори за здравословно хранене, хората стават масово вегани и въпреки това статистиките показват друго.

Ива: Както каза един приятел – по брой на вегани и вегетарианци сме може би на първо място в Европа.

Май само на думи.

Ива: Аз съм вегетарианка от дълго време, сега и постя, т.е. в момента съм и веган, и мога да кажа, че доста хора се събират в „Старата къща“, ресторанта на БНР, и не са много тези, които постят. Нещо мазничко с тортичка на финала – това е традицията. Но във всички тези християнски традиции има нещо много здравословно освен за духа, но и за тялото.

Може би е хубаво да си го доставяме това усилие, което в крайна сметка облекчава и телата ни, и черния ни дроб, и кръвоносните ни съдове, и мислите ни.

Вие кога станахте вегетарианка?

Ива: Преди повече от три десетилетия. Занимавах се с класически балет и когато се отказах (защото при него или трябва да станеш професионалист, или да се откажеш), излизайки от зоната на всекидневните занимания, си казах: „Сега ще стана много дебела, трябва да преосмисля нещата“. И започнах да чета. Лидия Ковачева ми повлия много. Всъщност тя ме промени. Пол Брег също. Това са двамата автори, които ме накараха да осъзная нещо много простичко – че естествената ни храна е живата храна – зеленчуци и плодове. В началото можеш да ядеш нещо животинско веднъж седмично. Когато тренирах още, винаги ни обясняваха: „Яжте месо, то е безопасно. Белтъчините са добри, а въглехидратите – лоши“, но това е глупава идея и за съжаление, масово изповядвана. Когато човек говори за белтъчини и въглехидрати, не си дава сметка за пълноценността и хранителните свойства на един продукт. Реших, че толкова месо съм яла, че ще го спра за един месец и след това ще реша дали да го ям изобщо. Почувствах се невероятно добре, изключително хвърчаща, олекнах, кожата ми се изчисти, катерех повече стълби, наспивах се по-бързо и си казах: „То било много хубаво“. При мен нищо не може да се случи насила. Винаги е някакво вътрешно убеждаване. Когато се убедиш вътрешно, че умрялото животно не е добра идея да го ядеш, тогава няма сила на света, която да те изкуши.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...