Ива Колева от фондация “Идея в действие”, за чиято оригинална кампания “Капачки в действие” можете да прочетете тук, нарича себе си шеговито “една столичанка в повече”, но говори с голямо удоволствие и голяма любов към родния си град Пловдив и към мястото, където се случва животът й – София. Непоправима оптимистка е. Казват й “момичето с усмивката” и по усмивката може да бъда разпозната на снимките от детството си досега.
Идея или действие?
Идеята или действието – това е въпросът! Кое е първото? За мен идеята предизвиква действието, но без действия не се раждат идеи. Действията са дрехите на идеите. Обичам идеите да са облечени в действия. Не обичам голи идеи! Затова и се занимавам с “Идея в действие” – фондация, която основахме през 2012 година.
Разкажи ни за проекта, много готино име сте му избрали...
“Капачки в действие” – най-младата и завладяваща идея, която облякохме в действие в началото на септември миналата година. Това е, както обикновено, една обикновена идея с необикновено действие. Чиста зелена благотворителност е “Капачки в действие” – чрез събиране на всякакви пластмасови капачки и предаването им за рециклиране помагаме за опазване на околната среда и на децата, лишени от родителски грижи. Как ли? За всеки един тон, предаден за рециклиране, даряваме един електрически уред на център за настаняване от семеен тип в България.[[more]]Заедно с десетки и дори стотици хиляди хора в малки и големи градове и села в България, че и извън страната, до момента сме събрали почти 6 тона и сме дарили 5 електроуреда в пет центъра за настаняване от семеен тип и домове за деца. Това са перални, хладилник и миялна машина. Усещането, че с нещо на вид ненужно – един отпадък, създаваме нещо толкова хубаво и подобряваме условията за отглеждане и живот на децата и младежите, лишени от родителски грижи, е несравнимо! Имаме си събирачи от деца до възрастни, от частни фирми и международни компании до институции и министерства, но и читалища, заведения за обществено хранене и частни лица. Имаме пунктове в повече от 115 места в България, а картата ни се попълва постоянно с нови.
Всеки ден е празник в “Капачки в действие” – приветстваме нови събирачи, запознаваме се с нови хора с големи сърца, защото такива са хората, които ни подкрепят и заедно постигаме основната цел – да променим отношението си към природата и към благотворителността. Доброто е заразно и ние го преживяваме всеки ден и навсякъде! Това е безсрочна кампания и благодарение на подкрепата, която тя получава, смело вярваме, че все по-бързо ще събираме всеки следващ тон пластмасови капачки и ще даряваме още печки, перални, хладилници... И ако това не е щастие, здраве му кажи!
Какви други неща те занимават в момента?
По това време на годината работя за една любима инициатива, която се нарича “От календар – ДАР” и е насочена към бабите и дядовците в домовете за стари хора в България. Всяка година (вече за пети път) събираме календари за следващата година и към средата на месец февруари ги даряваме в различни старчески домове на хора, които са далеч от семействата си или нямат такива. Нямам търпение отново да им доставим малко радост и усмивки – с внимание от “непознат”. Тази емоция топли сърцата ни цяла година.[[quote:0]]Най-голямото ти постижение е...
С годините и опита се научих да говоря и за трудните неща, но и да виждам в тях възможности. Научих се да изказвам мнението си, дори когато то е различно. Научих се да слушам и се научих да чувам. Това невинаги е лесно! Това си е постижение за човек, който обича да говори.
Кой те откри за света?
Не съм се крила за света. Старая се да правя това, което обичам и което ме прави щастлива. Не се старая да привличам внимание. Аз съм един обикновен човек, който обича живота си и живее като щастлив човек. Но ако обърна въпроса – аз обичам да откривам света всеки ден, при всеки сгоден случай. О, ако знаете колко е интересно само!
Като беше малка, много искаше да...
Аз не бях от децата, които искаха да бъдат едно нещо – учителка, екскурзоводка... Исках да работя и да общувам с много хора, да организирам хиляди неща, да говоря няколко езика... Като се огледам, аз съм един щастлив човек – сбъднала съм детската си мечта! Ех, че хубаво!
Любимата ти градска находка или маршрут?
Преди няколко години видях Виена от тази страна – на малките улички и непознатите скрити местенца – за ароматно кафе, за следобедна глътка чист въздух, за спокойна среща с любим приятел. Тогава се замислих и реших да откривам тези “скрити” места. Толкова приятно се изненадвам всеки път оттогава – където и да ходя, не се застоявам на главните улици и шумните места.
Обичам малките улички и вратите на старите къщи с техните табели, ключалки, високи тавани и прозорци с приглушена светлина. Но не мога да скрия, че обичам особено онези малки улички в София, където мога да открия малките, сладки и тесни магазинчета за ръчно изработени обички. Любимите ми са на “Цар Шишман”!
Къде е вкъщи? Колко често се прибираш там?
У дома за мен е там, където мога да остана насаме с мислите си; там, където мога да мечтая в уюта на меко пухкаво одеялце, където се чувствам спокойна, че мога да презаредя. Това е моят дом в София, където обичам да бъда. У дома е и при мама и татко в Пловдив, където се прибирам всеки месец – не заради пълнените чушки и лозовите сармички, а заради дългите задушевни разговори с мама до посред нощ, заради неспирните истории на татко, заради безценните срещи с хора, които обичам.
Любимата ти роля в живота?
Най-добра съм в ролята на Ива Колева. Харесва ми да бъда себе си. Не трябва да уча реплики, а и никога не съм била силна в учене наизуст. Всеки ден участвам в различен филм – на местата, където животът ме отвежда; на хората, с които ме среща; на промените, в които участвам или които гледам в захлас. Любимите ми моменти са тези на дъщеря – единствено и много обичано дете; на приятелка – във весели и недотам приятни моменти; на братовчедка, леля или просто Ив. Ооо, обичам да бъда и “Ива Колева от “Идея в действие”! Сетих се, обичам да бъда и Ива КолеДа! Това е толкова забавно... Благодаря, че съм подарена на родителите си и те са ми дали крилата сама да си пиша сценариите на живота!
