Иван Шишиев е човекът, който вижда София с очите на влюбен. Той не спира да я обикаля, за да ни радва с уникалните кадри, които споделя в проекта си „Етюд-и-те на София”, и определя себе си като пътешественик и читател. Той може с часове да ви разказва защо градът ни е най-красив през зимата и кои са оттенъците и цветовете, които го правят неповторим. Любимият му фотограф е Робърт Капа, а любим свой кадър от София все още няма, но не спира да го търси.
Зад гърба си има десетки изложби, носител е на грамота на Столичната община за принос в развитието на културата, автор е на книгите „Етюд-и-те на София“ и „Литературна София“, а проектите, по които работи, нямат край. Един от тях е и предстоящият мастърклас, който ще води в рамките на Street Music Fest от 19 до 21 май на един от любимите му за снимане площади - „Славейков”.
Макар да не е учил фотография, а богословие, Иван е човекът, благодарение на когото хилядите последователи на „Етюд-и-те на София” се влюбват в София. Той е и човекът, който с усмивка ще ви посрещне в специалното пространство на "читАлнЯта". И ако се чудите - не, София не е родният му град, но е неговият град.
Коя е последната забавна случка, на която става свидетел, докато снима, и защо книгите са така важни за него - ето какво споделя с Момичетата от града Иван Шишиев.
Как ти самият би представил себе си?
Аз съм един вид откривател, който всекидневно показва красотата на нашия град. И макар много да обичам да пътувам и да снимам из Балканите и цяла Европа, а по образование дори не съм фотограф, аз усещам, че призванието ми е да „откривам” града чрез обектива. Влюбен съм в София и не мога да си представя да не я снимам ежедневно. Чрез „ Етюд-и-те на София” искам да накарам хората да си обичат града!
Не искаш да бъдеш определян като фотограф, какво още е важно да знаем за откривателя Иван Шишиев ?
Аз съм огромен "книгофен" и библиофил. Не просто обичам да чета, а чета със огромна страст от много, много малък. Истински се запалих по четенето в 3-ти клас, когато си счупих крака и за да се занимавам с нещо, докато стоя обездвижен, баща ми ми купи едно списание - „Опознай света със Уоли!”. И то се оказа изключително забавно и интересно. Благодарение на него буквално започнах да откривам света, запали ме да продължа да си купувам всякакви книги и издания, свързани с интересни факти за света. Може да ви звучи странно, но трябваше да порасна малко, за да започна да чета детски книги като прекрасната „ Приказна без край”, която има специално място в сърцето ми или любимата ми „Скарамуш”, която започва по най-великия възможен начин. Веднага цитирам: „ Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът се е побъркал. И това беше цялото му наследство”. Великолепна книга, която изключително обичам!
Ти си запален по книгите и все пак - какво е за теб „читАлнЯта” ?
„читАлнЯта” не просто уникална библиотека, а и много важен информационен център, смисълът на който оценяват всички, които са го посетили. На мен страшно много ми харесва да работя тук и съм много благодарен на „героите” на „читАлнЯта” – Сашо, Петя и Алекс (бел.ред. - Александър Шпатов, Петя Дапкова и Александра Генова), които създадоха това място преди 8 години. Трябва да призная, че когато я видях за първи път, си казах: „ Искам да работя тук”. И ето - мечтата ми се сбъдна!
С гордост мога да кажа, че дейността ни е повече от огромна, защото наред с останалите услуги, които предлагаме, сме дарили близо 50 хиляди тома на читалища в България, а фактът, че ни определят като спомоществователи, много ни харесва! На това прекрасно място работим всеки ден - без Коледа и Великден - от 10:00 до 20:00 ч.
Как успяваш да съчетаеш ангажимента си в "читАлнЯта" с „Етюд-и-те на София”?
Ангажимента си тук приемам като един вид почивка. "читАлнЯта" е мястото, на което си почивам от снимките и от останалите ангажименти, свързани с тях. А е много важно да отбележа ѝ разположението. Тръгвайки оттук, аз съм в сърцето на града и мога бързо да стигна всяка точка, за да снимам.
По друг начин ли виждаш града, ако не го гледаш през фотообектива? И откога снимаш?
Всъщност аз никога не съм без него! Фотоапаратът е винаги с мен - като продължение на ръката ми. Имах 2 - 3 случки през годините, в които фотоапаратът не беше с мен, и много ме беше яд и затова реших, че е по-добре винаги да нося 1 - 2 кг повече, отколкото да изпусна кадър или ситуация Най-лошото нещо за един фотограф е неслучилият се кадър!
Първия фотоапарат си взех в ранна детска възраст, но тогава изобщо
Има още...