ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Иван Юруков: Щастието е променливо егоистично усещане, за да излъжеш себе си, че си добре

Иван Юруков: Щастието е променливо егоистично усещане, за да излъжеш себе си, че си добре

Толкова разнополюсна енергия – от единия край, та до другия. Такъв синхрон между можене, емоционално влияние и първична реакция. Такава интензивност на живеене има у Иван, че вероятно не всеки сварва на темпото му. А колкото и пъти да съм го наблюдавала отстрани, винаги ми се е струвал някак романтично стоящ – и съзнателно, и несъзнателно. Актьорската му същност в момента е в един много приятен период, в който нещата просто му се получават. Като нежния копнеж в „Дъвка за балончета“.

Определят „Дъвка за балончета“ като филм за първите пъти… Твоите първи случки идентични ли са били с тези на Калин, когото играеш?

До голяма степен. Калин е представителна извадка на хората от моето поколение. Убеден съм, че всеки един от нас е имал такъв миг, когато любовта се е проявила в някаква форма. Ние сме били ужилени от нея, макар и като едно помилване, ощипване или целувка по бузата, обещание… Този наивен първи път, когато любовта показва лицето си и загатва за съществуването си, а след това вече нищо не е същото… След това детето става художник, писател, чертожник. Движещият мотив за всеки човек като че ли, след проявата на любовта, добива смисъл. Така е за мен, както и за Калин.

Всеки от нас е давал обещанието „Като пораснем, ще се оженим“. Не бих искал да търся разлики. Те са във формата. 

Нашите герои със сигурност са на кръстопът. Там те трябва да изберат, но отлагат, за да вкусят още малко от забраненото, от неизживяното...
До каква степен се настрои носталгично, когато снимахте преди година?

Не, не съм бил такъв. Нито капка носталгия не е имало. Това е филм за опита човек да се върне към изначалната идея. С времето се разколебава и изгубва стимул, затлачва се, забавя се, отказва се понякога. Когато човек е на кръстопът, има възможност да поеме в различни посоки. Когато е в пътя си, върви по него и това е. Нашите герои със сигурност са на кръстопът. Там те трябва да изберат, но отлагат, за да вкусят още малко от забраненото, от неизживяното, да се върнат към първите пъти, когато е толкова сладко да избягаш, да се скриеш в картонена кутия и да те търсят родителите. Присъствахме много чисто, откровено и пресъздадохме действителността на нашето поколение в положението, в което сме в момента – с всичките протести вътре в нас, удовлетворения, желание, несъгласие, без те да бъдат натрапчиви.

Ти самият по пътя си ли вървиш?

Постоянно съм на кръстопът. Но съм все по пътя, да. Има една приказка: „Отбивката за правия път вече сме я изпуснали, а друг обходен маршрут няма“. Но това не е съвсем вярно, защото кой е правият път и коя е отбивката? 

Щастието е много кратко. Удовлетворението е това, към което се стремя.
Според мен абсолютно закономерно е на човек да му се явяват кръстопътища в точния момент. Това е като един джакпот, с който имаш възможност да поправиш посоката. Вече е въпрос на изграден житейски опит и интуиция да поемеш в посоката, в която би се чувствал добре. Не казвам щастлив, а по-скоро удовлетворен. Когато постигнеш удовлетворение, тогава идва и щастието. Постоянно съм на кръстопът, за което съм благодарен.

Не смееш да достигнеш щастието ли?

Щастието е утопия. То е миг. Събуждаш се, поглеждаш през прозореца, минава птица, облакът се извива в странна форма, слънчев лъч минава, огрява и ти се чувстваш щастлив. Малко по-късно слизаш долу, срещаш съседа, който е изпуснал буркана в мазето си и от това се е озлобил. И те гледа накриво. Това смазва създалото се у теб щастие.

Щастието е много кратко. Удовлетворението е това, към което се стремя. Щастието е променливо егоистично усещане, за да излъжеш себе си, че си добре.

Колко дъвки отидоха покрай филма?

Попукахме доста дъвки „Турбо“. Не всички дъвки стават за балончета. И екипът дъвчеше постоянно. Действа много разсейващо и несериозно, когато видиш един екип от хора да дъвчат. Действа много демотивиращо.

Детството, което в момента преживяват момчетата и момичетата, като че ли е едно и също с нашето. Само обстановката е различна. Да, тогава не сме имали телефони и съвременните методи за забавления, но имаше очарование.

Къде им е сега очарованието?

Сега има не по-малко умни деца. Всяко нещо има своето време. Навремето не е имало изобилие. Радвахме се на малките неща.

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...