Иви Мендес: Моите приятелки са изключително важни за мен

Иви Мендес е онази изненада, която животът ми направи по време на престоя ми в Банско. Тя просто влезе в стаята и започна да се усмихва. И преди съм споделяла колко е важен човекът в тялото на твореца и тази искрена жена ме спечели за минути. Тя наистина е красива – с нейната история, смелостта да поема отговорността за своите решения и мъдростта да приема и неуспехите от тях. Заразяващ е начинът, по който тя спокойно сподели „Важно е да бъдем тъжни, тогава сме истински“. Хубаво е някой да ти го каже и да те успокои, че тъгата е нормално състояние, точно толкова правилно, колкото смехът и радостта ни и аз отнесох от срещата с Иви сърце, пълно със спокойствие. А концертът й… Иви излезе на сцената 20 минути по-рано и пя почти час повече от очакваното. Точно в тази вечер небето реши да ни „замеря“ с Персеиди и да ни позволи да си пожелаем цял списък с желания, но за тях ще говорим някой друг път. Сега светлините са насочени към Иви и нейната история, която сподели с нас.*

Кога откри дарбата си?

Казват, че дарбата е нещо, което Вселената ти дава, а талант е, когато го развиеш. Не съм вманиачена от техническата страна на пеенето и имам нужда да усещаш музиката. Израснах в църква – мама беше католичка, а баща ми протестант и на 7-8 години се научих да пея и да свиря, за да мога да участвам в службата в църквата.

Харесваше ми да бъде на сцената, да забавлявам хората, но и да общувам с Бог. По-късно бях почти принудена да се заема с официалното музикално образование в университета, и докато учех, започнах да преподавам музика в училище, пеейки в часовете с децата. Всичко се получи спонтанно и естествено и един ден просто взех решението да се занимавам с музика. Тогава мой братовчед ми каза: „Ти си луда! Преподаваш в три училища и изкарваш повече пари от мой приятел, който е лекар.“ И той ме убеди да се откажа, но един ден чух колеги преподаватели да си говорят и да казват: „Аз имам 12 години опит в преподаването“, а другата й каза: „Аз преподавам вече 14 години“ и тогава си дадох сметка, че не искам да изгубя толкова години от живота си. Искам да съм свободна, искам да правя различни неща и те да бъдат свързани с музика.
[[quote:0]]Седнах и за една вечер написах три песни, една от които ви е позната като “Night, night”, обадих се на приятел, когото помолих да я преведе на английски. Никога не съм предполагала, че мога да пиша на английски, но се наложи да науча този език, за да можем сега да си говорим свободно.

Заминах за Лондон и научих, че първият продуцент на Sade се казва Роби Милър и му се обадих по телефона и оставих съобщение. Той ми върна обаждане още на следващия ден и това се случи в нощта, в която майка ми почина. Върнах се, за да работим заедно с него, намерих звукозаписна компания и започнах да ставам все по-популярна.

Какви компромиси си готова да направиш?

В професионален план, често съм готова да направя компромиси, аз не мога да направя всичко. Имам нужда от продуцент, имам нужда от тонрежисьора и музикантите си и им обяснявам много подробно какъв резултат искам да се получи. Понякога това, което получавам насреща е по-хубаво, но понякога е по-лошо. И в един момент стигаш до ситуацията, в която просто трябва да направиш компромис. Мисля, че ставам все по-добра, но винаги искам повече. След като албумът излезе, не можеш да го контролираш вече.

В личен план не бих могла да правя компромиси с любовта заради кариерата. Кариерата за мен е нещо като мисия, идва ми естествено и тя трябва да върви заедно с любовта и личния ми живот. Не можем да контролираме нещата, ние си правим планове, но всичко се случва въпреки тях.

[[quote:1]]Бях влюбена в много красив мъж и той ми каза: „Музиката ти е като минало, искам да пееш по различен начин - все едно си в църква“, но аз не усещам пеенето си така. Казах си: „Не искам някой да ме контролира, аз съм свободна.“ Най-хубавото състояние на душата ми е свобода. И ако някой не ме подкрепя, си казвам: „Добре. Следващият!“

Откъде черпиш енергията си?

Мисля, че съм родена малко лудичка (смее се). В някои дни съм тъжна, като всички, и мисля, че е много важно да бъдем тъжни. Ние, жените, се променяме особено често, заради хормоните. Всяка седмица се променяме – съвсем различно се чувстваме преди, след и по време на овулация и просто трябва да приемем, че няма проблем в тази промяна – това е природата. И когато разбереш себе си, ще започнеш повече да цениш живота си и мисля, че животът ни заслужава да го оценяваме. Това е едно пътуване през сезони и хора и щастието не е онова, към което се стремим, а пътят – той трябва да ни носи радост. Чувствам се прекрасно, защото работя онова, което харесвам и не се чувствам нещастна да ходя на работа, която не харесвам. Когато и да изпаднем в ситуация, в която пренебрегваме себе си заради работата, съпруга или децата, това ни натежава.

Слушаме ли вътрешния си глас?

Понякога правим нещата заради обществото. Просто защото вярваме, че това ще е добре. Трудно е, но понякога трябва да разбереш, че е нужно да взимаш решение. Ако нещо не те кара да се чувстваш добре, промени го. Парите не ти носят щастие и просто не си струва. Ако имаш връзка, която те прави тъжна – прекрати я, ако имаш работа, която те разстройва – напусни я. Кажи им „довиждане“. Но промените са наистина сложни и трябва да бъдем много смели, но на нас, жените, ни е по-лесно. Ние сме по-смели и по-склонни да се справим с промените. Ние свикваме с тях, просто нямаме друг избор и мисля, че природата ни е заложила да се справяме. Самите ние създаваме много проблеми, но и измисляме много начини да ги разрешим. Просто трябва да си повярваме, да вървим напред и можем да сме сигурни, че мъжете никога няма да ни разберат напълно.

[[more]]Трябва ли да има силен мъж зад всяка успяла жена?

Да, хората казват, че „зад всеки успял мъж стои силна жена“ и твоята перифраза е много точна. Вярвам, че трябва да имаш някой, който да те подкрепя и това ще извади от теб най-доброто. Защото животът и без това е сложен и често не искаме да имаме допълнителни проблеми от човека до нас, имаме нужда от някой, който наистина да ни разбира и ако не го намерим, предпочитаме самотата. Но истината е, че другият човек те кара да се опознаеш, да те извади от зоната на комфорта, в която си заседнала, живеейки всекидневния си живот. Той ще те провокира, дори ще създава малко конфликти в ежедневието ти, но ще те вдъхнови да намериш нови решения на проблемите и да надзърнеш по-дълбоко в себе си.

Какво мислиш за женското приятелство?

За мен то е много важно. Много мъже могат да ни помогнат и подкрепят, ни никога няма да ни разберат по начина, по който ще го направи някоя жена. Те ни дават основата, подобна на семейството. Моите приятелки са изключително важни за мен и винаги намирам време за тях. Правя вечери и закуски, събираме се заедно и просто си говорим, пием вино или дори си пишем писма, когато сме далеч една от друга, но въпреки това всяка една от нас знае как точно се чувства другата. Защото тя е минала по този път. 

* в интервюто са включени въпроси на колеги от други медии, участвали в пресконференцията