ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изабел Алиенде: Имаме много дълъг живот и след майчинството

Изабел Алиенде: Имаме много дълъг живот и след майчинството

Снимка: instagram.com/allendeisabe

Изабел Алиенде е сред най-известните автори в света – срещнахме ви с нея миналото лято, когато даде специално интервю за "Момичетата от града". Родена е през 1942 г. в Перу, където баща й е служил като чилийски дипломат. Когато е на три, заживява в Сантяго, Чили, в дома на баба си и дядо си заедно с нейната майка и двамата й братя, след като баща й изоставя семейството. Описва се като „феминистка още от детската градина“, а на 6 е изключена от училище заради неподчинение. Причината – Изабел вижда, че нейните братя се ползват с привилегии, каквито тя няма само защото е момиче. Остава си все така непокорна и до днес – на 74 години писателката сключи третия си брак с мъж, когото току-що бе срещнала. „Нямам време за губене“, заяви тя.

Бунтът срещу патриархата е нейният основен двигател в живота, а съдбата й е не по-малко вълнуваща  от тази на героите в нейните книги. В средата на 60-те години младата майка на две деца става журналистка в ново феминистко списание, оспорващо възгледите за всичко – от девствеността до аборта – в силно религиозно и патриархално общество. Принудена е да не стъпва в Чили в продължение на десетилетие, след като през 1973 г. преврат, подкрепен от ЦРУ, сваля правителството, оглавено от братовчед на баща й Салвадор Алиенде. Живее в изгнание във Венецуела, а по-късно се мести да живее в Калифорния, където отново работи като журналист.

Постигна голям успех още с първата си книга – „Къщата на духовете“, в която разказва за четири поколения семейни, социални и политически сътресения в Чили. А през следващия месец ще излезе двайсет и петата й книга – „Душата на жена“, за която споделя, че не е нейната история, а историята на всички жени, които са направили живота й такъв, какъвто е в момента.

„В превод точното заглавие означава „Жени на моята душа“, това може би описва по-точно книгата“, споделя Алиенде в интервю за канадското списание Maclean's. „В нея има много сцени от живота ми и много жени, които ми помогнаха да стана това, което съм. Не бих могла да постигна нищо в живота си без тяхната огромна помощ“, разкрива още авторката. „И тази помощ винаги е идвала от жени, като се започне от майка ми, моята агентка, моите читателки, приятелки, хората, които ми помогнаха да отгледам децата си. Нямаше да мога да работя, ако нямаше жени, които да се грижат за тях. Включвам и жените, които срещнах чрез фондацията, която започнах след смъртта на Паула – необикновени жени, жени, преживели ужасна травма. Те са загубили всичко, понякога дори децата си, но отново се изправят на крака и са в състояние да работят, да живеят и да обичат, а понякога и да се смеят. Надявам се книгата да бъде приета като разговор с тях“.

Алиенде губи 29-годишната си дъщеря Паула през 1991 г... Вижте още на следващата страница

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...