ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изабел Алиенде: Имаме много дълъг живот и след майчинството

Изабел Алиенде: Имаме много дълъг живот и след майчинството

Снимка: instagram.com/allendeisabe

В продължение на три години пише книга, която посвещава на дъщеря си и дори носи нейното име „Паула“. „Книгата е мемоар, изобщо няма фикция в нея“, разкрива още писателката.

Когато Пола се разболя в Мадрид от порфирия (заболяване на черния дроб), тя изпадна в кома. И след няколко седмици, когато хората ме предупредиха, че тези, които се събуждат от кома, често не си спомнят нещата, аз си помислих, че ще трябва да разкажа на дъщеря си за собствения ми живот, живота на нейното семейство и живота на страната, от която тя идва. Затова започнах да си водя бележки в болницата.“

Това е най-мрачният период за Алиенде, но ражда една от най-емоционалните й творби. „По-късно написах книгата с тези бележки и с писмата, които написах на майка ми през тази година –180 писма, които тя ми върна в края. Книгата не е измислица, но знам, че се чете като история. Ето как рамкирам всичко. Когато бях малка, ме наричаха лъжец. Сега, когато изкарвам прехраната си с тези лъжи, ме наричат разказвач на истории.“

След смъртта на Паула тя основава фондация, но загубата не е единствената причина да го направи – посвещава я и на нежелано дете в Индия. „Две години след смъртта на дъщеря ми, животът  нямаше никакъв смисъл и тогавашният ми съпруг и приятел ме заведоха в Индия, за да ми помогнат да се отърся от тази парализа. По едно време ни спряха на селски път и една жена ме шокира, като ми даде новороденото си момиче и отказа да я вземе обратно. Нашият шофьор пъхна новороденото в ръцете на друга жена и ние потеглихме набързо. Това малко момиченце никога не е напускало мечтите ми – сънувам, че е мъртва или, че е собствената ми дъщеря. Целта на моята фондация е да даде възможност на жените и нежеланите момичета като нея. Ние работим в три области, образование  за уменията, които позволяват на жените да работят, защото, ако не можете да се издържате и сте зависими, няма феминизъм, нали? Също и здраве, включително репродуктивни права и  разбира се, защита срещу насилие. Работим много с превенцията на домашното насилие.“

Феминизмът е водеща тема в книгите на Изабел Алиенте. Новата й книга не е изключение – в „Душата на жена“ тя разказва историята на феминизма в нейното семейство или за липсата на такъв. В по-ранни свои текстове споделя колко й е било трудно да обясни феминизма на майка й. „Най-важното е, че майка ми винаги е била зависима. Тя никога не можеше да издържа себе си или децата си, затова разчиташе първо на баща си – много добър човек, но много авторитарен, много. След това най-възрастния си брат, който много й помогна. По-късно на втория ми баща, който също  беше прекрасен човек, щедър и забавен, но, Боже, беше истински шовинист“, разказва писателката.

Прочетете още на следващата страница

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...