ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кайтсърфистът Любомир Томов: "В България като че ли дори и вятърът се промени..."

Кайтсърфистът Любомир Томов: "В България като че ли дори и вятърът се промени..."
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Разкажи ни малко за себе си – какво си правил досега, как стигна до сегашното си занимание... Как се научи да караш сърф и кайт?

От малък обичам морето и се занимавам с водни спортове като хоби. Започнах с уиндсърфа още през 1984 година, имаше едни курсове на язовир „Искър“, на Щъркелово гнездо, и тогава открих любовта си към вятъра и платната. Преди казармата тренирах  уиндсърфинг на к-г „Златна рибка“ с мерак да вляза в спортна рота със сърф за лятото и ски през зимата – кеф голям, но не стана.

Продължих това хоби 10-15 години на небезиствестния къмпинг  „Градина“ – тогава още беше чисто и незастроено. Но нашето море започна да се променя, бетонът настъпи отвсякъде, на скалите в Созопол плува стиропор във водата - от започнати и недовършени къщи.

Като че ли дори и вятърът намаля... Хората се промениха, изнервеното пътуване по магистралата до Бургас, августовските стомашни вируси и други негативи постепенно ме отказаха от родното черноморие и се отправихме на юг към Гърция и Турция. Островите – Лефкада, Кефалония, Лимнос, турския Гьокчеада, Чешме и кристалните води на Егейско море ме спечелиха и оттогава лятото прекарвам там.

А как стигна до идеята да направиш кайтсърфинг училище, и то в Гърция?

На остров Лимнос отидох за пръв път есента на 2009 година и останах очарован от непокътнатата природа, чистите плажове и самобитния дух, който присъства там. Така започнахме всяко лято да прекарваме по 20-тина дни там, станахме компания, релаксирахме с любимото хоби, веселба и  незаменимите  гръцки манджи и питиета. Там започнах и първите уроци по кайтсърфинг. Тъй като съм летял с парапланер около година, реших да се пробвам и на кайт, който има крило за управление, като при парапланеризма. Приятното тук е, че падаш във водата при грешка :) Въпреки че бях скептично настроен, още от момента, в който хванах тренировъчното хвърчилце, усетих мощността му и се зарибих.

Когато дойде кризата и бизнесът забуксува, в един момент  се зароди идеята да направя нещо на Лимнос. Пролетта там изкарах професионален курс за кайтбординг инструктор, организиран от Международната федерация по кайтбординг, по този начин човек става сертифициран инструктор и се съобразява с методи на обучение и  правила за безопасност, задължителни в този спорт.

И така през лятото на 2013 година направихме една дървена постройка и част от идеята беше осъществена – нашият кайтсърф клуб „Анеми“ (древногръцки бог на вятъра) стана реалност .

Сега вече планираме да организираме за групи кайт екскурзия – трансфер от София, с осигурено настаняване и кайт курс за 5-6 дни на Лимнос. Училището ни е оборудвано с най-новите модели кайтове и дъски, неопрени за по-студено време, трапци, жилетки,  а също така и осигуряваме развлечения за безветрените дни – SUP (stand up paddle board – гребане прав на голяма дъска тип сърф), гмуркане  с лодката или пък просто биричка на сянка.

Какви хора се учат да карат кайт? Има ли идеална възраст и физическа форма за това?

Няма ограничение какви хора могат да карат кайт.

Важното е да може човек да плува, силно да иска да кара и да се запише на курс в началото, за да се научи по най безопасния начин с помощта на инструктора, докато не е готов да продължи самостоятелно.

Практиката е пълна със случаи на самоуки самоуверени кайтисти, които са преминали през инциденти, травми и дори са се отказали или са употребили безкрайно много време да научат това, което един курсист при нас научава за 1 седмица.

Миналото лято при нас имаше дори един швейцарски дядо на 73 години, който на края на курса почти тръгваше с дъската...

Малките деца трябва да поизчакат докато станат поне 35-40 кг, за да не ги отнесе вятъра. Дотогава спокойно може да карат уиндсърф.

Кои са най-страхотните места по света, където си ходил, за да караш?

Карал съм на Тарифа в Испания, близо до Гибралтар, на границата между Средиземно море и Атлантическият океан. Това е може би Меката на сърфа като спорт - огромен залив и почти целогодишен вятър. На това пътуване карахме и в един уникален залив под гр. Кадис, където е и прочутият фар и нос Трафалгар.

Миналата зима бях в южен Виетнам за почти месец, това е сравнително нова дестинация, с евтина храна и спане, подходяща за ваканция през зимата, когато България е скована от студ.

Какво липсва на българското крайбрежие, за да е твоето любимо място за море?

Нищо не липсва,  даже е в повече, то също беше диво и красиво, чисто и гостоприемно, но преди 20 години... Но просто може би и аз съм си взел порцията през годините и сега ме кефи Егейско, защото е както беше нашето море преди!

Какво би казал на хората, които искат да се научат на някакъв ветроходен спорт, но ги е страх да опитат?

Страхът е при всички хора. Има една приказка, че, който не го е страх, е глупак. Когато всичко се прави с акъл и внимателно, страхът не пречи, даже е полезен. Бих казал на тези които искат да се научат – да пробват задължително, ако искат да се откажат или ги е страх, пак да пробват въпреки страха или дискомфорта...Къде може да те намери човек?

На остров Лимнос от края на май, началото на юни до края на сезона през септември. Локацията е заливът Керос, който се намира на източната страна на Лимнос, нашето училище се намира от гората вдясно, има указателни табели със стрелки – Kite Club Anemoi. Също така можете да ни намерите на страницата ни във фейсбук и на сайта ни. Ще се радваме и на писма на lutom70@yahoo.com.

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...