Лица

Всяка жена носи Антигона в себе си

Говорим с младата актриса Каталин Старейшинска

Всяка жена носи Антигона в себе си

В навечерието на наградите "Аскеер" (24 май) решихме да ви представим Каталин Старейшинска – очарователна и талантлива млада актриса, номинирана в категорията "Изгряваща звезда". Познавам Каталин от ролите й в "Антигона" и "Дани и дълбокото синьо море", предстои да я видя и в "Стъклената менажерия" и "Палата номер 6". Няма никакво съмнение, че звездният й път в професията е гарантиран.

Ето как Каталин описва себе си в няколко изречения: "На 24 съм, от София. Завърших НАТФИЗ при проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова точно преди 2 години. В трети курс, след театрален кастинг, проф. Добчев ме избра за ролята на Антигона в театър "София". Това беше първото ми професионално представление, за което получих номинация за "Икар". Лятото направих дебют в киното, редом с Ованес, под режисурата на Киран Коларов – филмът се казва "Мелодрама". 

Коя е Каталин Старейшинска тук и сега?

Объркано момиче с бретон.

Гледани от залата, изпълненията ти изглеждат много емоционални, физически интензивни. Имаш ли някакъв режим, който ти помага да си във форма?

Да. Много музика и много цигари.

Темата за равноправието на жените обикновено се свързва с борбата за еманципация през последния век. Героини като Антигона ни напомнят, че още в древността е имало жени, способни да се борят за каузата си и да отстояват правотата си с цената на всичко. Самата ти възприемаш ли Антигона като пример? Какво от нея може да ни е полезно днес?

Всяка жена има Антигона в себе си. Оттам нататък всяка от нас решава дали да стои красиво на площада, държейки селфи стик, или да настъпи манипулациите, които ни налага обществото.

Коя жена е твоето вдъхновение?

Майка ми е моето вдъхновение и моят урок. А жени като Тилда Суинтън, Маргьорит Дюрас, Aнна Ахматова са ме накарали да разбера, че в жената има толкова сила, колкото няма в сто мъже. [[quote:0]]Напоследък имахме оживени дискусии с читателките ни по повод две теми, според нас доста наболели в театъра – станалото вече задължително ставане на крака след представленията и неспазването на какъвто и да е дрескод. Какво е твоето мнение по тези въпроси?

Човек не ходи с дрескод на театър, той ходи с очите и ушите си. Естествено, това не значи да е мръсен и потен. Задължителното ставане на крака е безсмислено. ("Хайде, Пешо, дай да пляскаме и после да ходим да люскаме ракия.") Не става така. Всеки има правото да му хареса или не. Една замлъкнала зала след добро представление също може да бъде много въздействащ акт на одобрение. Пляскайте, ставайте, но нека да е от сърце. За какъв етикет говорим, когато никой не е обяснил на хората, че не влизат в кино, а в театър и че пуканките са за после? Също и бърбулескането по време на спектакъл. Ето това е наболяла тема.

Твоята героиня Роберта в "Дани и дълбокото синьо море" на пръв поглед е бунтарка, нестандартна и провокативна в поведението и думите си. В крайна сметка се оказва, че и тя, и Дани мечтаят за съвсем обикновени неща. За какво мечтае Каталин Старейшинска?

За същото като тях. За любов.

Как подхождаш при изграждането на една роля и доколко това зависи от останалия екип? При търсенето на героинята ти Роберта фокусът ти навътре в теб самата ли беше насочен или по-скоро навън – към опознаване на типажа и начина на живот на младите американци в Бронкс през 80-те? [[quote:1]]С много ходене и мъдруване по улиците на София, което в повечето случаи се оказва безполезно. Театърът е колективно изкуство. Всеки зависи от всеки – актьори, режисьор, художник, композитор, осветител, сценичен, който бута „някакъв си диван“, всичко. И в това число влиза и самата публика. Относно колегите ми в това представление мога да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да видиш, че колегата ти на сцената те слушамнаистина, спори и дълбае навътре заедно с теб. Имам предвид Георги Гоцин. Ованес Торосян пък с безкрайното си чувство за хумор търсеше хората от филма "Родени убийци"  онези убийци, които пък имат и душа. Онези, които "убиват" себе си и след това всичко около себе си. Те са навсякъде. Бронкс е само началото.

Какво те вълнува в Роберта? Кое ти беше най-трудно за пресъздаване от характера й и къде тя има пресечни точки с теб?

Вълнува ме безскрупулността й, честността й. Вълнува ме проблемът на младите майки. Безработните и самотните, тези които не знаят как и къде да отгледат детето си. Нещо, което естествено се отразява на детето, когато порасне. И не защото майките не обичат децата си, а защото светът, в който живеем, е враждебен. Дотолкова, че вече те е срам да помолиш за помощ. Имам много пресечни точки с Роберта. Но за тях няма да говоря.

На представлението на "Дани и дълбокото синьо море", на което бях, нямаше нито едно свободно място, имаше зрители насядали и по стълбите. В последните години театърът като че ли става все по-популярен и залите са пълни – какво е твоето обяснение?

Там си на едно стъпало над закостенелия бит и всичко е възможно. Там можеш поне малко да помечтаеш. Хората са жадни за театър, особено младите, но той все още остава недооценен. Театърът в България като че ли се превръща в мода. Една-две години театър, после грабваме 4D очилата. [[quote:2]]Номинирана си за "Аскеер" за изгряваща звезда – успя ли да гледаш представленията, номинирани в останалите категории, и кои са твоите фаворити?

Не съм гледала много от номинациите, но и да бях, съм пристрастна. Номинирана съм с моите момчета от класа – Боян, Иван и Димитър ("Това не е  Хамлет"). Прекрасни и любими.

Какво ти липсва в театъра?

Адекватно публично разпространение на спектаклите, парно и малко повече истина.

Каталин Старейшинска като момиче от града – кои са любимите ти места в София, какво мечтаеш да се промени в нашия град?

Обичам малките улички, Царската градинка... Много са. Обичам София. Хората правят града, а има много хубави хора. И ако съборят паметника на НДК, ще съм много доволна.

Благодаря ти, ще стискаме палци на 24 май.