ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Катерина Сербезова: "Не може да ти липсва нещо, което обичаш..."

Катерина Сербезова: "Не може да ти липсва нещо, което обичаш..."
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Катерина Сербезова е лицето-творец зад Serendipity - една от най-новите ни и магнетични градски находки. По образование Катя е архитект, а наскоро преоткрива себе си като дизайнер на обеци, колиета и пръстени. За нея правенето на бижута е игра, обожава я. За мен пък беше изключително интересно да разговаряме, не само защото съм почитател на аксесоарите и фотографиите й, а и защото историята на Катя искрено ме докосна.  

Колко е дълъг пътят от архитектурата до правенето на бижута и колко смелост е нужна да започнеш отначало – споделям с вас моя вдъхновяващ разговор с eдна талантлива млада дама.

Какво те доведе до правенето на бижута? Как започна всичко?

Мислех че е случайността, сега вече знам, че не е така.  Всичко си има причина и ни се случва в най-подходящия момент.  Доведе ме онова, което винаги ме е водило -  желанието да създавам около себе си онова,  което намирам за красиво, друг мой свят. Имам нужда да го виждам, да го усещам , вдишвам, чувам... Мисля че това е сърцевината. В случая се материализира по този начин. Би могло да бъде и другоJ

Смяташ ли, че си намерила призванието си?

Сутрин го намирам, вечер го губя, а на следващия ден отново.  Според мен малцина са хората с призвание и те са гениални в своите области, останалите можем да бъдем полезни с доста неща. Важното, обаче е онова,  което изберем,  да е най-близко до нашата същност, тогава няма борба, щастливи сме, а това се усеща и прави нещата леки и успешни,  и  всичко си идва на мястото.

Ти си архитект по образование. Помага ли ти това по някакъв начин в бижутерството?

Много. Архитектурата е изкуство, бижутерството също. Принципите, които действат при създаването на едното, действат и при другото.  Единствено мащабът е различен.  Не бих се нарекла бижутер, далече съм от това, но много искам да се уча, все по-интересно ми е.  По време на кандидатстването ми в УАСГ,  а и в самия университет имах късмета  да срещна много Учители- силни и особени характери,  които ми позволиха да бъда себе си и ме научиха да се слушам и ето аз се слушам.

Трудно ли беше да направиш крачката от архитектура до правенето на бижута?

Труден ми беше сблъсъкът с реалността след университета. Нямах възможност да бъда себе си, не харесвах нещата, които се проектират, не харесвах хората, за които работя, и ценностите на хората, за които работят те.  Мъчих се няколко години подред,  докато един ден просто си тръгнах.

Така че тази крачка стана не лесно, но много естествено и категорично. Като да последваш инстинкт за самосъхранение.  А правенето на бижута вече започна доста след това, без никога да съм имала такива планове. Усетих свободата, и това много ме увлече. Бижуто е малко, с него е много по-лесно да започнеш. Имаш въображението си и ръцете, хващаш материала и започваш. Понякога дава резултатJ .

Липсва ли ти архитектурата?

Дори и в момента в който пиша, да не карам колело, аз винаги ще обичам да карам колело. И то толкова обичам, че по разбит път не искам да го карам. Не може да ти липсва нещо, което обичаш. Сега правя това, което искам, щастлива съм, а то прави други хора щастливи. Но категорично не съм се отказала от архитектурата,  даже напротив, мисля че тепърва започвам.

Защо точно „Sеrendipity”?

Заради  значението на думата. Запътен към нещо конкретно, да се натъкнеш неочаквано на нещо друго, още по-хубаво и още ‘по-твое’.  За мен беше като заклинание и се случи. Иска ми се и когато хората попадат на страничката на Sеrendipity, да се случва и на тях. Да открият нещо неочаквано и по-добро.

Какви бижута майсториш в момента? Имаш ли любими материали за изработка на бижута?

Скоро открих съвсем случайно един много интересен материал.  Съхне на въздух,  води се глина някаква , има леко гумена структура, но не е водоустойчив за съжаление. Експериментирах известно време, пробвах различни неща, измислих си и собствена технология. Приличат малко на корали, някой казват таралежи, аз ги нарекох Blob : ))) но това е друга една архитектурна история.

Работиш с необичайни материали - вулканични камъни, дантели и други интересни. От къде ги набавяш?

Някой са доста стандартни бих казала, други не чак толкова (като тази глина). Ползвам всичко, което ми се стори интересно. Много обичам да търся по поляни, плажове, морета, почти никога не зная какво ще правя със  ‚съкровището‘ , което съм намерила, впоследствие си намира мястото.

Откъде черпиш вдъхновение?

От природата, от емоции, сънища, музика. От всичко което ме вълнува.

Къде може да видим на живо твоите изящни бижута?

Ами в София на три места, които не са съвсем магазини:) Много харесвам хората там и начина, по който работят.

[ 'nouhau] SALON

+ това

BohoChic house at Greenwich Book Center

И в две магазинчета на морето:

LE PETIT SALON / МАЛКИЯТ САЛОН, 14 Anaksimandar Str, Sozopol, Bulgaria 

BohoChic house, Slivnica 11, Varna, Bulgaria

А в Пловдив трябва да се срещнете с мен :)

 

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...