Наскоро имах щастието да попадна на една много магична и същевременно завладяваща изложба – „Мое лято“ на Милена Попова. Необичайното е, че Милена не е професионален художник, а и не се определя като такава. Скромно споделя, че творчеството е неизменна част от нея и че чрез изкуството докосва душите на хората и създава връзки с тях. Но и че чрез него изразява по свой начин това, което е в собствената й душа.

Всъщност Милена рисува от около 2 години. Преди това в продължение на повече от 17 години работи като мениджър „Човешки ресурси“ в различни компании от IT сектора. Но един ден решава да направи рязък завой, да напусне сигурния и подреден корпоративен свят и да се впусне в творческото приключение. Този период от живота си определя като душевно терзание, изпълнено със съмнения, но и с много емоции. Така, наред с картините, започват да се раждат и стиховете й. Признава, че за нея „творчеството е пътят да проявиш душата си и че се появява, когато ти е нужно“. И като всеки начинаещ творец се колебае в художествената стойност на картините и стиховете си. Но е сигурна, че най-важното нещо е да изразяват чувствата и емоциите на момента.

Интересът на Милена към рисуването датира още от детските й години, когато посещава Детската художествена школа „Захарий Зограф“ в Самоков. Школата се помещава в Доспèвската къща – стара градска къща с дувар и зелен двор, аромат на бои и дърво, която още носи семейния дух на видния зограф Димитър Христов Зограф, един от бележитите представители на Самоковската иконописна школа. В тези години Милена получава награди от различни изложби и мечтае да продължи да учи в художествено училище.

Но животът й тръгва в друга посока. И в продължение на близо 30 години не се осмелява да се върне към четките и боите. До момента, в който се среща с копнежа, дълбочината и свободата на картините на Георги Петров. И осъзнава колко й е нужно пак да хване четката и палитрата. За да твори... Записва се в различни майсторски класове към школата по живопис Art Academy, където учи при самия Георги Петров и при руския художник Александър Сергеев. И постепенно изгражда своя стил.

Но въпреки това дълго време не се осмелява да направи собствена изложба. Докато не открива артистичния потенциал на бившата резиденция на българския дипломат Димитър Цоков и княгиня Герсеванова, където в момента се помещава Академия „Никола Тесла“. Решава, че именно тази стара къща от началото на 20 век е мястото, където да разположи своите платна, изпълнени с цветя и пейзажи, с блян и копнеж, в които изгубва, но и намира себе си.

Като част от тази житейска промяна се ражда и фондацията на Милена – Be pART Foundation. Чрез нея иска да даде възможност на деца (а и на техните родители) да открият твореца в себе си. Със собствени усилия и с помощта на 10 отдадени доброволци вече повече от две години организира различни арт фестивали, чрез които стимулира децата не само да рисуват, но и да се докоснат до правенето на добро. Защото произведенията, създадени в творческите ателиета, се продават онлайн, а събраните средства се даряват в помощ на деца, нуждаещи се от лечение.

Но Милена не спира дотук. С огромен блясък в очите разказва за новата инициатива на фондацията, която започват съвместно с първата у нас зеленчукова градина, отглеждана от хора със специфични нужди – „Вдъхновение“, организирана от Сдружение "За Децата-2017". Целта е чрез споделеното рисуване младежите от социалното предприятие да се докоснат до творчеството.

Защото – както казва самата Милена Попова – „изкуството е докосване на душите“. Радва се, че го е открила за себе си и се надява то да продължи да бъде в живота й, за да може и други да се докоснат до него и да изпитат същото щастие като нея.

Надя Тодорова, която превръща подреждането на масата в изкуство