Тя е едно съвсем софийско и много градско момиче. Такова беше още през 90-те, когато аз се пробвах да пиша в музикалния вестник “Ритъм”, а Констанца Памукчиева (или просто Кони) го “връзваше” – термин от ерата на полиграфията, в която графичният дизайнер чертаеше макети на хартия, а връзващият изпълняваше идеите му в дигитален вид.
Днес Кони върши и едното, и другото сама във в. “24 часа”, и съм сигурна, че го върши както навремето – бързо, хубаво и с желание да помогне на всички.[[more]]Всъщност желанието да помага е поводът да ви я представя. Наскоро Кони отряза дългата си черна коса за кампания, която осигурява перуки за раково болни хора, загубили косите си заради химиотерапията. Жест, привидно дребен, но дълбоко трогателен в даряването на частица от себе си за другия.
Освен хората, Кони обича и... камъните, скъпоценни и полускъпоценни, обработени или не, обича да чете за тях и да ги разглежда. Обича още да кара кола и да пътува; обича морето.
Коя е Констанца Памукчиева – тук и сега, в своите собствени очи?
Добра, справедлива, сговорчива, отзивчива, емоционална, комбинативна, купонджийка и може би малко мързелива. Колко съм добра в собствените си очи!
От какво си направена?
От обич.
Как стана графичен дизайнер?
От малка обичам да подреждам и преподреждам нещата, по големина, форма, цвят, материал, но всичко стана случайно. Моите роднини очакваха да стана адвокат, да продължа професията на баща ми, но аз започнах работа в издателство. Така се запознах с процесите в полиграфията, с оформлението на книги и списания и така комбинирах влечението за красота и хармония със знанията и опита.
Завършила съм визуални изкуства и комуникации със специалност приложна и видеографика и маркетинг. Занимавам се с дизайн и предпечат на печатни издания, външна реклама и визуална комуникация.[[quote:0]]Кой е най-трудният урок в живота ти?
Да се науча да имам търпение. И още го уча.
Откъде ти хрумна идеята да дариш косата си за перука на онкоболен човек?
За кампанията научих случайно от фейсбук. Моя приятелка беше харесала статус на нейна позната, която си беше дарила косата, заинтригува ме и се разрових в мрежата. Замислих се, че с един малък жест можеш да подкрепиш човек, на когото живота се е преобърнал. Косата расте, когато я подстригваш, не боли, всъщност като се замислиш нищо не ти коства да си пуснеш по-дълга коса и след това да я отрежеш. Аз смятах, че тъй като имам гъста и плътна коса ще е достатъчна за една перука, за да зарадва една жена. Но се оказа, че за производството й трябват три коси, които да бъдат близки като структура. Затова, когато се подстригах, реших да напиша няколко реда във фейсбук, за да може повече хора да разберат за кампанията.
Как се почувства на излизане от фризьорския салон?
Доволна, лека, пречистена, добра, не знам... едно особено чувство, че правиш нещо за други хора, без да ги познаваш... не мога да го обясня, но ми хареса!
Като беше малка, много искаше да...
... мога да постигам всичко бързо и лесно.
Най-голямото ти постижение дотук е...
... децата ми. Имам две прекрасни деца – Йордан, на 27 г., той завърши Техническия университет в София и работи в HP, и Ина, на 12 г., ученичка в VІ клас. Мъжът ми е минен инженер.
Къде е вкъщи? Колко често се прибираш там?
Вкъщи, разбира се, е там, където е семейството ми, децата ми, съпругът ми. Но аз имам и друго „вкъщи“, то е много лично, в мислите ми, то е „при мама“, връщам се там, когато имам нужда от опорна точка.
Разкажи ни една приказка, моля!
Веднъж мишката видяла, че стопанинът на фермата й заложил капан. Веднага алармирала кокошките, разказала на овцете и на кравата. Но всички те равнодушно я отпъждали: "Нас какво ни засяга, това е твой проблем, не наш!”
Не минало много време, в капана попаднала змия. Жената не фермера се опитала да я извади, но змията я ухапала. Стопанката на фермата легнала болна на легло. Докато я лекували, заклали кокошките, за да я хранят с полезна супа. После заклали и овцете, за да посрещат всеки, който идвал да навести болната. Накрая, когато оздравяла, заклали и кравата, за да направят курбан. И през цялото това време мишката само гледала през една дупчица в стената и си мислела за нещата, към които никой няма отношение!
