ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Красимира Иванова: „Да се нарека актриса след един филм, е много несериозно“

Красимира Иванова: „Да се нарека актриса след един филм, е много несериозно“

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

От броени дни по кината вече се излъчва филмът „Снимка с Юки“, който аз гледах като част от програмата на изминалия София Филм Фест. Българската лента спечели наградата на публиката. И ако някой от вас вече го е гледал, със сигурност е запомнил онези стъклени сини очи, които се появяват на екрана няколко пъти. Очите на майката, току-що загубила едно от децата си. Очите, които изрязват и болка, и безсилие, и примирение. Затова исках да се срещна с Красимира Иванова, която влиза в ролята на съпруга на героя на Серафим Тодоров, да ги видя на живо тези сини очи. Днес ви срещам именно с нея – едно смело момиче, което въпреки че не е професионална актриса, успява да изиграе въздействащо епизодичната си роля, а отвъд нея говори открито за живота си и за всички трудности, с които не спира да се сблъсква.

Подобно на героинята си и Красимира е от ромски произход. И ако темата не й е чужда, то персонажът й никак не се доближава до нейната същност. И не само защото тя никога не се е оставяла да бъде потискана и примирена. Във филма попада по покана на Йоана Илиева, която е кастинг директор и която я съветва да се появи на пробите негримирана и несресана. Явно това проработило, защото Красимира била избрана, въпреки че нямала почти никакъв опит, само някой и друг видеоклип или реклама, в които е била само статист.

„За мен беше интересно да изиграя ролята, но много се притеснявах дали ще се справя. До този момент не ми се беше налагало да казвам реплики“, споделя тя и признава, че никога не си е мечтала да стане актриса, но Йоана Илиева успява да я запали по киното. Благодарение на целия екип на „Снимка с Юки“ обаче успява да се справи, дори в моментите, в които не вярвала, че ще успее. Най-голяма подкрепа и опора получила от самия Серафим Тодоров, с когото не се познавала преди това, но се оказало, че имали доста общи познати. „Както и музиканите, които свирят във филма. Те са ме познавали като мъничка покрай моите роднини.“

Отвъд персонажа и филма животът на Красимира е много цветен, но и много труден. Наскоро се е завърнала в България, след като няколко месеца е живяла в чужбина – малко в Белгия, малко в Холандия. Причината ли? Поредният опит да открие по-добър живот, по-добра работа, повече сигурност. Нейните братя и сестри от години са пръснати из Европа – едната й сестра живее в Англия, другата в Белгия, единият й брат пък е в Германия, а другият – в Холандия. Да се съберат на едно място е трудно, много трудно, но въпреки това успяват да запазят сплотеността помежду си. Да се подкрепят, независимо в кой район на географската карта се намират.

И въпреки че някъде по пътя, далеч от България, Красимира среща любовта, тя се връща отново, защото тук е най-голямата й любов – дъщеря й, която в момента е на 14 години. Още преди години обаче, когато се разделят с баща й, малкото момиче отива да живее с него в Ловеч. Най-доброто за детето – това били думите, които си повтаряла Красимира, за да вземе решение, което е трудно за една майка. „Много се гордея с нея. Много й върви училището. Харесвам компанията, с която се движи. Има една особена връзка между нас и тя ме разбира. Когато се напрегна, тя ми казва: „Не се притеснявай, много добре знаем защо се случва всичко това. Знаеш, че съм в добри ръце. Знаеш, че няма да направя нещо лошо.“ И във всички възможни свободни дни или дъщеря й пътува до София, или Красимира ходи до Ловеч, за да са заедно. Колкото, толкова. 

Кой е бил най-трудният ти момент?

Много бързо ми се наложи да порасна, когато леля ми почина в ръцете ми. Бях на 15 години. Бяхме аз, баба ми и баща ми, когато дойде линейката. Беше получила инфаркт на миокарда и тогава осъзнах, че няма как да оставя майка да гледа как детето й умира, нито брат – сестра си. Избутах ги от стаята и се наложи аз да я държа, докато я интубират. Това е моментът, в който пораснах. Скоро след това загубих баба ми, после баща ми, а 11 месеца след него се спомина и майка ми. Точно тогава се бях разделила с бащата на дъщеря ми и правехме планове с нея – да дойде в София, за да ми помага с детето, за да мога аз да работя. За съжаление, точно преди да дойде, почина. Може би тогава се почуваствах най-безсилна. От една страна изгубих майка си, от друга страна изгубих и детето си. Не, че я губех, но мисълта, че няма как да сме заедно, е смазваща.

Ти на колко години се отдели от семейството си?

На 18, но отделила е силно казано. При нас няма отделяне. Ние сме много сплотени, независимо кой къде живее. Непрекъснато някой звъни да ме пита къде съм, да ми сподели нещо. Едно време този контрол ме дразнеше, но с годините все повече имам нужда от тях и ми е мъчно. Усещам липсата им и се чувствам сама. Макар че имам и много приятели, които са невероятни и са хора, от които постоянно се уча.

Не се притесняваш да казваш, че си от ромски произход.

Не. Не смятам, че трябва да се притеснявам и че има нещо срамно в моя произход, защото има и цигани, и цигани. Както има и българи, и българи. Важно е човекът да бъде чист, праволинеен и да спазва правилата.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...