Колко обещания си дадохте в началото на годината? Признайте си! Времето, което ни носи смелост и вдъхновение да променим нещо в живота си – да спортуваме повече, да ходим пеша на работа, да караме колело през уикенда, да прекарваме повече време в планината, да се храним по-здравословно, да спрем цигарите, да спрем алкохола, да се обърнем към себе си, към тялото си. Началото на година идва като пречистване, за което понякога е нужна една малка стъпка, за да повлече промяната след себе си. То е като белият лист, в който можем да започнем на чисто. Понякога смелостта да започнем остава само като обещание, а понякога намираме пътя и правилната мотивация, за да стигнем до това ново „аз“. Достатъчно е да направите първата крачка без да отлагате за следващия ден, за другия месец, за някой ден.
За да ви мотивираме още повече, заедно с Birell, бира без алкохол, ще ви помогнем да действате без компромиси, не само със страхотния й вкус, естествена свежест и натурални съставки, а и с ново предизвикателство. Какво е то ли? Публикувайте ваша снимка или видео в действие във Facebook или Инстаграм (важно е постовете да са публични) с #ПредизвикахСе, разкажете защо избрахте точно това предизвикателство и всяка седмица може да спечелите страхотни награди, а голяма награда е велосипед Drag. Срокът е до 10 март.
И защото вярваме в добрия пример, ще ви представим няколко вдхъхновяващи личности, които са превърнали спорта и здравословното хранене не само в професия, но и в начин на живот. Първият в нашата поредица е Крис Драгошинов, персонален спортен педагог по борд и ролер спортове. Заедно с него и Birell ви предизвикваме да направите първата крачка към новото ви „аз“.
В началото на всяка година си поставяме някакви лични предизвикателства, нещо, което бихме подобрили в начина си на живот. Вие самият поставил ли сте си някакво лично предизвикателство за 2019-а?
Желанието ми е да се събуждам с йога, тъй като тя ме зарежда за деня. Моето лично предизвикателство е насочено към оптимизация и организация на свободното време, за да мога да направя нещо за себе си и семейството си. Предвидил съм и няколко пътешествия.
Какво е разстоянието от поставената цел и нейното изпълнение? Много често не стигаме до края.
Хубаво е човек да си поставя по-реално изпълними цели, а разстоянието е една въздушна и много крива линия от точка А до точка Б, изпълнена с много предизвикателства и неясноти.
Добре е да знаеш какви са ти възможностите и да не ги надскачаш, за да има резултат.
Коя е по-ефективна – личната мотивация или външните фактори за нея?
За мен водеща е личната мотивация и амбиция. Така можеш да се откроиш от масата и при добър късмет някой да те забележи и да оцени твоите умения.
Как започна Вашият път със спорта?
Благодарение на баща ми – Иван Драгошинов, който е планински спасител и още от малък започна да ме води със себе си. Планината изгражда, тя е култура и можеш да научиш много от нея. След това ми се формираха интересите към различните видове – скейтборд, сноуборд, уейкборд.
Достатъчно ли е само да спортуваме, за да кажем, че имаме пълноценен и здравословен живот?
Хората разбират спорта по различен начин. За някои е две чаши вино вечер в Банско, след като са се качили с лифта до пистата и са събрали малко слънчев тен. Важното е човек
да се движи, да упражнява тялото си без да го претоварва. Трябва да слушаш тялото си и да му даваш това, от което има нужда.
При спорта можем ли да говорим за тенденции и ако има такива – кои в момента бихме определили като съвременни спортове?
Мога да заявя, че в последните години екстремните спортове станаха тенденция. Всички се стремят към тях, измислиха се и съвсем нови спортове, които в скоро време ще се наложат като тенденция.
Предизвикателствата стават по-големи, скоростите много по-високи, а триковете по-сложни и по-технични. Естествено, че за всеки спорт си има публика и това е личен избор.
Какво мислите за Наредбата за каскади с бордове, ролери и велосипеди в градски условия и за спекулациите, че ще се забрави карането на скейтборд?
Още от малки ни гониха от НДК – да не караме около венците на Паметника, който вместо да разрушат най-безобразно, можеха да превърнат в спортна площадка. Дори веднъж ни задържаха в районното и баба ми трябваше да ме прибира. Отношението на обществото не се е променило много към скейтърите, ние винаги сме били бунтари и иноватори. Днес скейтбордът е олимпийски спорт и част от уличната култура. Време е да се промени и отношението към хората, които практикуват тези спортове.
Къде можем да спортувам в града, без да се налага да влизаме в зала?
Всеки може да си спортува и пред блока, или къщата, но уличните спортове са и социална среда. Практикуващите ги се срещат на определени места. Най-известните в София са: НДК, Художествената галерия, Паметника на Армията, Борисова градина и за съжаление, единственият скейтпарк София е в Студентски Град. Във всеки град си има поне едно място, където хората общуват, водени от интереса към любимия си спорт.
Децата предпочитат да прекарват свободото си време пред таблетите, отколкото да спортуват. Как може един родител да мотивира детето си за повече физически активности?
В тази ситуация личният пример е много важно нещо. Ако човек няма чисто физическа възможност, винаги може да запознае детето със спортен ментор като мен, който да му покаже пътя. Това е процес, който се случва бавно и последователно. Много е важно да има разбиране и доверие от двете страни.
Добрият пример за децата винаги ли идва от родителя и доколко средата определя желанието и мотивацията за спорт при подрастващите?
Има много случаи, в които родителите не са спортни хора, но в семейството детето се занимава с няколко вида спорт успешно. Това се определя от ценностната система на семейството, здравословния начин на живот и средата, която е водеща за формирането на интересите към спорта.
Можете да се свържете с него във фейсбук или на [email protected].
С подкрепата на Birell, които мотивират всички, поели своето предизвикателство в новата година. Виж повече тук .
